На последните парламентарни избори 1 217 466 избиратели се възползваха от възможността да гласуват преференциално и посочиха предпочитан кандидат от листата на съответната партия. Така преференциално гласувалите отново станаха първа политическа сила. За ГЕРБ, която е най-голямата партия в парламента, гласуваха  1 147 292 избиратели.

Подобни бяха резултатите и на предишните парламентарни избори, когато преференциалното гласуване бе въведено за първи път във вота за депутати. Тогава 34% от избитателите посочиха предпочитан кандидат в листата, докато първата партия ГЕРБ взе 32%.

И победител е... партията на преференциите!

Според актуалното изборно законодателство прагът за разместване на партийната листа с преференциално гласуване е 7%. Това означава, че за да отиде на по-предно място в листата всеки кандидат трябва да събере поне 7% преференции от гласувалите за неговата партия. Водачът на листата обаче на практика не може да бъде изместен, защото според Изборния кодекс всички бюлетини без преференции се броят като преференции за него.

Можем само да гадаем какъв щеше да е съставът на парламента, ако имаше истинско преференциално гласуване - без праг и без привилегии за водача на листата. Загадка е също така дали изобщо щеше да има референдум за мажоритарния вот, ако истинското преференциално гласуване бе въведено в законодателството, каквито заявки имаше през годините от различни политици.

С оглед започващия дебат за промените в избирателната система едно е сигурно - преференциално гласуване без праг и без привилегии за водача е програмата минимум на българските политици. Резултатите от последните два вота показват, че хората имат интерес към подобен тип гласуване и се възползват от него дори в сегашния му осакатен вариант.