1) Всеки има право да протестира, но не всяка кауза заслужава подкрепа;

2) Правилата са си правила: референдумът на Слави не е правно задължителен и парламентът не е длъжен да приеме предложенията му;

3) Факт е, че 2,5 милиона души са гласували за предложенията, но също така е факт, че много повече не са гласували за тях, което означава или липса на интерес, или неприемане на предложенията;

4) Демокрацията е формална процедура - може и един процент да не достигне, но това е достатъчно, за да няма решение. "Брекзит" беше съдбовно решение, взето с малко мнозинство - но пак е формално валидно. Мажоритарната система у нас беше отхвърлена с няколко хиляди гласа, но това е валидното решение;

5) Дали е добра за България мажоритарната система? Този въпрос е идентичен с въпроса "Добре ли е за България в парламента да има две свръхпредставени партии - ГЕРБ и БСП - плюс ДПС? Останалите партии ще имат по един-двама депутати, ако са късметлии. Точно този въпрос, който Е истинският въпрос, не беше зададен на хората и мнозинството дори и не подозира за него. Моят отговор на този въпрос, както и този на политологическата асоциация в България е, че мажоритарната система не е добра за България. Но това е по-дълъг дебат, който вече многократно е воден и позициите са ясни;

6) Ако във Франция имаше само пропорционални избори, а не мажоритарни (президентски и парламентарни), Льо Пен щеше да е представена в Националното събрание, но в маргиналната позиция на Вилдерс в Холандия. И драми нямаше да има изобщо. Мажоритарната система свежда сложни проблеми до две крайности и неслучайно точно в мажоритарните демокрации популизмът по-бързо се трансформира в сериозна алтернатива на утвърдените партии.

*Текстът е от профила на Даниел Смилов във фейсбук. Подзаглавието е на редакцията.