Новоизбраният президент на Франция Еманюел Макрон се заема от днес следобед да състави правителство, което да приложи амбициозната му програма да промени страната. 

Той още не е обявил новия си министър-председател, макар преди изборите да съобщи, че вече си го е избрал. Какъв ще бъде кабинетът зависи от парламентарната подкрепа, на която той може да разчита след парламентарните избори през юни.

Днес Макрон се очаква да участва с отиващия си президент Франсоа Оланд в церемония на площад "Етоал" по случай победата над нацизма през 1945 година. Предаването на властта е насрочено за идната неделя (14 май), когато изтича петгодишният мандат на Оланд.

Следобед новоизбраният държавен глава събира ръководството на движението си, където се очаква да подаде оставка като негов лидер и да обсъди кандидатурите за бъдещ премиер и министри.

Въпреки убедителната си победа Макрон (39 г.) не може да разчита на подобен резултат в парламентарния вот. Почти половината от подкрепилите го на балотажа 66,06 на сто от френските избиратели всъщност гласуваха срещу крайнодясната му съперничка Марин Льо Пен. Не е сигурно, че всички те биха подкрепили икономическия му либерализъм или пък биха му простили участието в социалистическо правителство, преди да основе своя политическа сила.

Нивата на неучастие (над 25 на сто) и на празни бюлетини (над 4 на сто) са рекордни и показват несигурна социална подкрепа за новия държавен глава, най-младия в историята на републиканска Франция откакто Наполеон Бонапарт взема властта с преврат през ноември 1799 година. 

Тези данни показват, че за да изпълни програмата си, в следващото Национално събрание Макрон ще трябва да търси единодействие с някоя от традиционните партии, чиито кандидати той отстрани от надпреварата в първия тур - социалистите или дясноцентристките "Републиканци".

"Мнозинство на дясното и центъра е добро за Франция. Трябва да освободим Еманюел Макрон от тежестта на левицата", каза тази сутрин в интервю за телевизионния канал ТФ2 бившият министър-председател на десницата Жан-Пиер Рафарен. "Трябва конструктивен парламентаризъм. Става дума за Франция".

Бивш инвестиционен банкер, Макрон напусна поста на министър на икономиката на социалиста Оланд, за да основе свое движение и сам да се бори за Елисейския дворец. Голяма част от социалистите се съпротивляваха на пазарните му възгледи. Кандидатът на "Републиканците", бившият премиер Франсоа Фийон, беше скептичен, че с досегашния си опит в политиката и управлението Макрон може да бъде президент.

"Тази вечер Франция победи", каза Макрон в реч пред 10 000 ликуващи привърженици в двора на Лувъра снощи. "Това, което направихме ... няма нито прецедент, нито еквивалент. Всички казваха, че то е невъзможно, но те не познаваха Франция".

Сцената, която ще остане в историята от тази нощ на победата, е как Макрон влиза сам пеша в каменния двор на Лувъра под звуците на Бетовеновата "Ода на радостта", химн на обединена Европа.

След речта му семейството и най-близките му сътрудници се присъединиха към него на сцената, за да изпеят заедно с множеството френския химн, Марсилезата.

"Задачата, която ни очаква е огромна и тя започва от утре", каза новоизбраният президент. "Тя ще наложи да морализираме политическия живот, да защитим нашата демократична жизнеспособност, да укрепим нашата икономика, да построим нови защити за света, който ни заобикаля, да дадем място на всекиго, да преосновем нашата Европа и да гарантираме сигурността на всички французи".

Макрон дължи възхода си до Елисейския дворец на провала на кандидатите на социалистите Беноа Амон и на "Републиканците" Франсоа Фийон. Докато първите бяха обременени с недоволството на французите от анемичния икономически растеж и упорито високата безработица, вторият загуби в първия тур на изборите заради разкрития за фиктивни възнаграждения, които съпругата и децата му са получавали главно от държавата  в течение на неговата политическа кариера.