Само загубеняците не взимат допинг

Сблъсъкът между бившата приятелка на най-добрия ни тенисист Григор Димитров Мария Шарапова и яростната й критичка Южени Бушар на турнира в Мадрид породи много въпроси. Канадката реагира остро срещу поканите към Маша за големи турнири. Бушар е в лагера на тенисистките, които твърдят, че Шарапова трябва да си заслужи участията по честния път от нулата. Преди няколко дни Бушар нарече Шарапова измамница и съжали, че рускинята не е изгонена завинаги от тениса. Права ли е? Това ли заслужават спортистите, които за злоупотребили със забранени медикаменти по една или друга причина? Трудно е да се анализира и коментира нещо, което през годините се превърнало в толкова болезнена тема, че няма човек, който да не изкаже мнение, дори да не се интересува от спорт. Използването на забранени медикаменти в наши дни се е превърнало в обществена тайна. Какво всъщност е „допинг“? Допингът е средство, което изкуствено стимулира физическата и умствена способност. Погледнато по такъв начин, аз и още много хора би трябвало да понесем сурови глоби, защото всеки ден консумираме изкуствени стимуланти като кафе, кола и други помощни средства, за да можем да сме пълноценни в ежедневието си и да изпълняваме по-качествено дадените задачи.  Горчивата истина е, че спортистите, които не си позволяват лукса да ползват каквото и да било забранено вещество, са не само неудачници, а и пълни загубеняци. Броят се на пръсти истинските, напълно естествени и натурални победители. Масата останали чисти участници получават потупване по рамото от гордите им треньори и се успокояват с великата мисъл на Пиер дьо Кубертен, давейки мъката си с една студена вода или натурален сок, защото в него има витамини, които не са забранени. На другия полюс са тези спортисти, будещи в нас възхищение, като подобряват рекорд след рекорд. Участници в спортни състезания, които често биват сравнявани с: машина, танк, ракета, животно, легенда и други. Това са спортистите привличащи най-голям зрителски интерес, най-много спонсори и най-много приходи във всяко едно отношение; това са спортистите, използващи допинг. Безспорен факт е, че са такива, но е безспорен факт, че ги харесваме и настръхваме когато ги виждаме да достигат границата на съвършенството, но в момента в който допинг комисията ги хване, те се превръщат в престъпници и цялата им кариера и постижения се изпаряват. По всичко личи, че и двата случая имат плюсове и минуси. Точно за това добър вариант е да се намери златната среда в която да се използва всеки наличен ресурс на научните постижения, без това да влошава сериозно здравето на спортистите. Тук трябва да отворя скоба, защото на всички е ясно, че за да се подобри спортната форма на някой спортист по такъв начин, е почти неизбежно да не се влоши поне малко здравето му. Но в крайна сметка медицината напредва с огромни крачки, проблемите могат да бъдат излекувани. „Изкуството иска жертви“, този израз спокойно може да се използва вече и в спорта, нека се използва допинг, защото колкото по-забранено е нещо, толкова по-желано е то. Ако стане легално, НО с мярка и без злощастни жертви като гюлехвърлячката от бившето ГДР Хайди Кригер. По този начин ще има повече конкуренция, повече постижения, по-малко съипани кариери, по-малко талантливи хора, които съжаляват, че са родени в държава, която не е конкурентноспособна на напредналите биохимични титани на спорта. Накрая бих казал, че е по-добре да си пием кафето, въпреки, че вреди на нервната система и по този начин си вършим по-бодро работата, отколкото шефът ни да се кара, че сме лениви и мудни. След което да пием една студена вода или натурален сок, защото в него има витамини…

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_654977.html

Свързани новини: