Ново разделение се очертава в Европа - между балканските държави и останалата част от континента. Към това насочват изводите от доклада „Не спирайте сега. Изводи от Eвропейския индекс на настигане 2016“.

Той се базира на шестото издание на индекса на настигането, който измерва постиженията на 35 страни членки на ЕС и кандидатки по 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление.

Индексът е създаден и се поддържа от институт „Отворено общество“ – София и е достъпен на www.TheCatchUpIndex.eu. Повечето от новите страни членки от Централна и източна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004/2007 г., както и Хърватия, присъединила се през 2013 г. (наречени в изследването ЕС10+1), подобряват резултатите си и се качват в класацията, като някои от тях вече са много близо до желаните средни стойности на групата на 15-те стари членки плюс Кипър и Малта (наречени в изследването ЕС15+2).

Процесите на настигането в Европа обаче изглежда имат определени географски характеристики. Докато в предишни години се наблюдаваше постепенно изместване на основното разделение в Европа от остта Изток - Запад към остта Север-Юг, в изданието на индекса за 2016 година се очрета ново разделение - между Балканите от една страна и останалата част на континента - от друга, с малка преходна група от страни между тях. Северните и северозападните страни са най-напред в класацията, следвани от страните в Южна, Централна и Североизточна Европа. На другия край на класацията и на картата са страните от Югоизточна Европа, като между тези две големи групи са Хърватия и Унгария, при които се наблюдава съответно стагнация и влошаване на резултатите.

Най-добре в класацията за 2016 година от 35-те държави по цялостна оценка се представят Дания, Швеция, Люксембург и Холандия, съответно с почти еднакъв резултат от 71 точки, следвани на малка дистанция от Финландия, Исландия, Германия, Австрия, Ирландия и Великобритания.

На дъното са Албания, Турция, Босна и Херцеговина.

България е чак на 29-о място. Една позиция пред нея е Румъния. Двете са последни сред новите страни-членки на ЕС. Естония е най-динамично развиващата се страна, като се придвижва с пет места нагоре в сравнение с 2011 г. и сега заема 13-а позиция в класацията.

Групата на новите страни членки (ЕС10+1) като цяло постига най-успешно догонване на старите страни в ЕС по показателя „икономика“, а най-проблематично остава настигането в категорията „качество на живот”, в която са включени индикатори за публични услуги, здравеопазване, образование и други, сред които и такива за потребление и равенство в обществото. Докато обаче средните резултати на новите членки на ЕС като група се доближават до средните стойности на групата на старите страни членки, то те все още не успяват да ги надминат в нито една категория. Единствено Естония в категорията „икономика“ с 55 точки успява да надскочи средния резултат от 54 точки по скалата от 0 до 100.

България се представя най-успешно по индикаторите в категорията “икономика“, в която заема 27-а позиция. В категорията „качество на живот“ България е 29-а, като е отчетено подобрение с едно място спрямо миналата година. В категорията „управление“ страната отново заема 29 място без промяна. Има влошаване с едно място надолу в класацията за „Демокрация“ като за 2016 г. България е на 30 позиция от общо 35 страни. При отделните базови индикатори, най-доброто представяне на България е по индикатор „държавен дълг“ с 3-о място в класацията сред всички 35 изследвани държави. Най-нисък резултат България има при индикаторите за „очаквана продължителност на живота“, там е предпоследното 34-о място, „корупция“, където е на 33-о място,"доверие в хората“ и „свобода на медиите“, където е на 30-о място.