Книгата "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” с автори проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов е изследване на съдбата на българския елит – индустриалци, военни, духовници, интелектуалци – по време на комунистическата власт в България. Класифицирани от БКП като истинския класов враг на народа, съдбата на тези „бивши хора” остава почти непозната близо 30 години след падането на режима...

Представяме ви откъс от книгата, чиято премиера е днес, 9 май.

Терминът „бивши хора“ се въвежда в партийната стилистика и в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 г. Той не е измислен от БКП или ДС, а както много други изрази от тоталитарния период е внос от Съветския съюз. Там с израза „бывшие люди“ болшевиките маркират онези слоеве от населението, които са загубили социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г.

Като бивши хора в България са определени широк кръг от различни представители на обществото, които са в основата на развитието на България и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г. – ръководители и дейци на ликвидираните политически партии, бивши (буржоазни) народни представители, дипломати, бивши държавни служители на служба преди идването на компартията на власт, бивши офицери, бивши индустриалци и собственици на фабрики и други предприятия, заможни и средно заможни земевладелци и земеделски производители, определяни като кулаци, търговци, адвокати със заличени права, представители на буржоазната интелигенция, собственици на малки предприятия, дори мелничари, бакали и занаятчии. Към бившите хора атеистичният режим в началото присъединява и духовенството.

Бившите хора са обявени за истинския класов враг на комунистическата партия и са обект на старателно преследване от репресивния апарат на БКП до края на режима, заедно с техните наследници. Изброените групи фигурират сред категориите лица, за които „Държавна сигурност не разполага с данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност”.

Срещу представителите на тези групи органите на Държавна сигурност са задължени да образуват дела за оперативно наблюдение, т.е. да не ги изпускат от очи. Такива дела се образуват дори на наследниците на бившите хора - „синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива на лица от гореизброените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй“.

Категоризацията на политическите противници на БКП и ДС, въведена в първите години след 9 септември 1944 г., постепенно се променя, като следва от една страна промяната в класовата структура на българскoто общество, а от друга се съобразява с успехите на ДС в разправата с враговете. През годините някои от самостоятелните линии на разработка на ДС отпадат или се вливат в други вражески групи. След успешния процес на разложение и приобщаване на земеделската опозиция ДС започва все по-целенасочено да работи срещу групата на бившите хора, към която се добавят все повече от враговете, класифицирани от ДС в предишните години в други вражески групи. Така постепенно се оформя голямата вражеска група на „контрареволюционните елементи“.

Логиката на ДС е, че с разбиването на ядрата на всяка от вражеските групи и старите партии и неутрализирането на лидерите им, те постепенно изгубват специфичните си характеристики. Всеки от враговете е изолиран от останалите, т.е. групата е „атомизирана“, но все още всеки от тях има някакви отличими белези (бивш офицер, бивш индустриалец, кулак, банкер, политик и т.н), както отделните атоми на химичните елементи. От друга страна, появява се общата характеристика „бивши“, защото тези хора не са вече офицери, полицаи, кулаци и т.н., а и не поддържат политическа или икономическа връзка помежду си, защото са загубили „общия си знаменател“. Така в отчетите на ДС започва да преобладава понятието „бивши хора“ за указване на преките политически противници на режима.

Успоредно с това БКП и ДС умело прилагат класовия подход при „сепарирането“ на враговете и прилагането на репресии.

Резултатът е следният: ДС разбива отделните вражеските групи на отделни елементи и ги обединява по класов признак, едните стават бивши и отписани, а на другите се дава шанс за в бъдеще. Неслучайно към земеделците е приложен чекисткият подход на „разложение и приобщаване“, като масов метод на разделяне и подбор, докато бившите хора са изолирани от обществото и приобщаването им е въпрос на собствен избор, както отбелязва ДС. По-късно, с окончателното изолиране на враговете от ключови позиции в обществото и тяхното маргинализиране, след разкъсване на връзките помежду им, се появява понятието „контрареволюционен остатък“ и съответната вражеска линия в ДС е наречена „контрареволюционни остатъци“, а децата на враговете са наречени „поколение на бившите хора“.

От цялата маса на враговете, която вече е разбита на елементи, след класова сепарация, комбинирана с репресии и разложение, се отделят годните за новия живот в условията на комунистическото общество, а другите - остатъкът - е обречен на доизживяване под контрола на ДС. На всички нива се прилага и болшевишкият подход на заличаване дори на спомена за бившите хора.

Тази еволюция в деструктивните действия на ДС и БКП е свързана с другата линия, която според ДС и БКП е конструктивна и оптимистична, това е генералната линия на БКП за изграждане на „новия социалистически човек“. В крайна сметка това е мисията на Коминтерна и на всеки от комунистите в световен мащаб: да „разрушат гнилия капиталистически строй“, да наложат „нов ред“ и да изградят общество от „нови хора“ с постепенно заличаване на класовите различия.

Изследването е посветено на бившите хора, чиято съдба остана незаслужено непозната повече от две десетилетия след началото на демократичните промени в България. Основната му цел е да разкрие репресивната политика на БКП срещу тях, мащабите, формите и продължителността на репресиите, целящи унищожаването на елита на българското общество, отпреди 9 септември 1944 г., а също така и заличаването на цели съставни части от него, неподатливи на социално-икономическия експеримент, който БКП провежда в периода 1944-1989 г. по съветски образец.

В първите години след 10 ноември 1989 г. общественото внимание по отношение на репресиите на комунистическия режим в по-голяма степен бе насочено към убийствата без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат, съдебната разправа чрез „народния съд“, комунистическите лагери, а също така и към следенето на интелигенцията. Темата за бившите хора не е обект на специално изследване до 2014 г., когато тя е разработена за първи път от проф. Вили Лилков под формата на публична лекция „Бивши хора по класификацията на ДС“ и представена пред обществеността в София и други градове в страната. Тя служи за основа на настоящата книга.

Книгата е за бившите хора, но и за тези, които от страх и тормоз, побоища и арести, затвори и ТВО, изселване и уволнения, лишаване от професионални права и пенсия, са приемали да сътрудничат на ДС. Много от тях впоследствие не са давали информация на ДС, поради което репресиите срещу тях са възобновявани. Шантажът и издевателството над някои от вербуваните сътрудници на ДС продължи и след 1989 г., когато БКП и ДС ги използваха с различни политически цели, а после публично ги омаскаряваха точно тези медии, в които главни редактори и водещи журналисти бяха резиденти, агенти и доверени лица на ДС, за вербовката на които не е оказван натиск. Те сами са се предлагали или са приемали предложенията за сътрудничество с ДС с убеждение и гордост от идейни или патриотични подбуди или на основата на постепенното привличане. Но много често и с пълното съзнание, че ДС и оперативният работник-вербовчик са благодетелите, които ще помогнат за жилището, колата, образованието на детето или кариерата, пътуването в чужбина, приятел, на когото доносникът винаги може да разчита. Неслучайно докладите на оперативните работници за доносите на агентурата винаги започват с изречението „Мой приятел ми каза…”.

След 9 септември 1944 г. бившите хора са отписани от комунистическата система и стават обект на класова омраза от новите хора, а тези, които организират следенето и контрола на живота им от политическата полиция на ДС, юмрукът на БКП, носят силата и оптимизма на победилата работническо-селска класа и на новия социалистически човек. Ореол на смели разузнавачи и бойци на тихия фронт се създава около тях. Оперативните мероприятия при следенето на класовия враг носят имена на върхове и планини. Подслушването на телефон е мероприятие „Родопи“, контролът на кореспонденцията - „Вихрен“, проследяването – „Пирин“.

Защо агентите доносници са с имена на исторически личности, писатели и художници, явочните квартири с имена на цветя и дървета, а разработките на следените лица са наречени с най-отвратителни имена? Защото така ДС изразява омразата си към враговете и създава митология около своята дейност по следенето и репресиите, но в същността си тази дейност е изпълнена с подлости, жестокост и фалшив героизъм.

Да изселиш семейство, за да се нанесеш в жилището му; да провокираш някого, за да го накажеш; да подслушаш, за да донесеш; да развратиш, за да използваш. И неизменното “Reservѐ” в заведенията, в университета и в списъците за всичките блага на комунизма. Това е героичната дейност на политическата полиция в НРБ.

Много от бившите хора вече не са вече между нас, а кадрите на Държавна сигурност и преданите на БКП доносници, както и номенклатурните кадри на БКП и Комсомола, бързо смениха фасона и вече се наместиха в бaнките, съдебната система, масонските организации, медиите, университетите, местната власт и парламента. Благодарение на вродената ни толерантност и внушената пасивност проникнаха навсякъде. Те пишат закони и раздават правосъдие, списват вестници и преподават, разпределят бизнеса в страната. И май вече не ги забелязваме, камо ли да търсим възмездие, но все още търсим истината и очакваме поне една дума за покаяние от БКП.