Неолибералната левица изостави работническата класа

- Това е големият въпрос на съвременността. В Америка това се случва поради многобройни причини. Републиканците, които постоянно клонят все по-надясно, са много добри, когато трябва да се изрази класовия гняв. Те претендират почти непрекъснато, че представляват средния американец и неговото възмущение от онези, които са над него в социалната стълбица, хората, които му казват надменно кое е вярно и кое е грешно. Това е нишката, която обединява проблемите на дългосрочната културна война (абортите, огнестрелното оръжие, образованието) и проблемите, които Доналд Тръмп използва (имиграцията, международната търговия). Регистърът на класовото възмущение е изключително широк в американската политика. Но само от едната страна на политическата сцена. Ръководството на Демократическата партия е почти единствената група в Америка, която не вярва, че популизмът може да се използва успешно в политиката. В продължение на години официалната му стратегия бе да смята, че подкрепата на работническата класа е спечелена. Защото, в крайна сметка, в исторически план демократите са партията на синдикатите, на социалната защита и на Франклин Рузвелт. Но днес, смятат демократите, всички избори са състезание, в което трябва да бъдат привлечени заможните и умерени хора, които са “между ляво и дясно”. Така че демократите не трябва да разчитат на работниците, а да търсят гласовете на тези заможни и умерени хора. Те измислиха много удобна идеология, която им позволява да се държат по този начин и според която “ляв” днес означава, че подкрепяш глобализацията и “иновацията”, в крак си с “креативните” икономически сектори, като финанси, фармацевтична индустрия, Холивуд, Силициевата долина и т.н. Демократите открито се идентифицират с тези, които успяват и печелят пари, и се сблъскват със силна съпротива, идваща от дясно.

- Смтятате, че американските консерватори преминават от “културна война” към “класова борба”?

- Културните войни се отнасят до проблеми като абортите, контрола над огнестрелните оръжия и цяла серия от въпроси, свързани с училището (теорията за еволюцията, например), които са били важна част от американския консерватизъм в продължение на много десетилетия. Всички консерватори смятат, че модерни интелектуалци, богати актьори в Холивуд и бюрократи във Вашингтон арогантно дават заповеди на милия среден американец. Това е нещо като класова борба наопаки. Но работи, защото е почти единственият начин, по който американците говорят за класовата борба. В крайна сметка, допреди няколко години! След финансовата криза от 2008 г. икономическите проблеми станаха отново изключително важни и републиканците трябваше да измислят обяснение за провала на капитализма, което, по някакъв начин, да ги измъкне от този въпрос и да припише отговорността за кризата на същите “елити”, както преди 2008 година. Това беше големият завой. Консерваторите го направиха, измисляйки движението “Чаеното парти”, отговор на общественото възмущение срещу властта на парите.

- Както във Франция, тази война е дълбоко териториална…

- Да. В Америка много от тези явления започнаха в щатите на бившата Конфедерация (южните щати, отделили се от 1861 до 1865 г., предизвиквайки гражданска война — б. а.), където някога икономиката се основаваше на робството и на други начини чернокожите да бъдат държани в ситуация на безпомощност. Традиционно това е расистки район, много консервативен и недоверчив към образованието. И винаги е имало една много силна нотка на расизъм в модерното американско консервативно движение (помислете за Тръмп). 

Това, което е интересно, обаче е, че консервативният манталитет все повече се разпространи в страната и докато се случваше това явление, ние, левите хора от Източния бряг, просто обявихме, че все повече щати в Америка са “червени щати” (червеното е цветът на Републиканската партия — б. а.). Под това разбираме бедни щати, враждебни на образованието, много религиозни и т.н. Днес Пенсилвания, Охайо, Мичиган и Уисконсин, всичките бивши леви крепости, са “червени щати”. Обратното, районите, които все още гласуват за демократите, са или най-бедните райони в Америка, или най-богатите. Това са “сините щати” (синьото е цветът на Демократическата партия — б. а.), процъфтяващи райони в постиндустриалната епоха, които все още подкрепят образованието и обществените услуги. 

Важен е следният факт: лявата партия се идентифицира с богатите райони; дясната партия — със зоните, където живее изпадналата в затруднение работническа класа. А американците все повече приемат това разместване и го смятат за естествено и дори неизбежно явление.

- За десните американски избиратели вие пишете: “Гласувате срещу тероризма и ще получите приватизация на социалната защита”. Ние бихме могли да ви отговорим по повод избирателите на френската левица: “Гласувате за социална защита и ще получите брак и осиновяване за хомосексуалните двойки и позитивна дискриминация”! Не е ли забравила левицата класовата борба?

- Разбира се. Това, което описах в откъса от книгата ми, който вие цитирахте, е републиканският дискурс през годините на управлението на Джордж У. Буш. По онова време непрекъснато предупреждаваха избирателите, че левите политици са прекалено слаби, за да им се повери сигурността на нацията — твърдение, което смятах за невярно и неоснователно, и чиято единствена цел беше да позволи на републиканските лидери да атакуват системата за социална защита. Апропо: през последното десетилетия републиканците се опитаха също да унизят демократите, намеквайки, че поведението им е “френско”…

Така че, за да опиша поведението на демократите, бих казал: “Гласувате за човека, който смятате, че ще пази социалната защита, и получавате банкова дерегулация и НАФТА” (Споразумението за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, сключено от Бил Клинтън през 1994 г. — б. а.).

- Отговорна ли е неолибералната левица за зрелищното увеличаване на популистките партии?

- Те открито изоставиха интересите на работническата класа. Когато Бил Клинтън го направи за първи път, това бе сметнато за гениално решение, един вид просветен либерализъм за ХХI век. Демократите се идентифицираха с творчески сектори като Уолстрийт и Силициевата долина, с печелившите в обществото. Клинтън & Ко измислиха левицата на богатите. И го направиха по силата на брилянтната доктрина, според която членовете на работническата класа вече “нямат къде другаде” да отидат, никой друг, за когото да дадат гласа си. Проектът на десните популисти е да предложи на тези хора място, където да отидат. 

- Говорите за “лимузинов прогресизъм”. Какво означава това?

- Имам предвид “либерализма на богатите”. Това е лява политика, която до голяма степен се е освободила от всякаква съпричастност към американската работническа класа. Тя е много съпричастна с нещастните хора, които са далеч. Дълбоко вярва, че дискриминациите, каквито и да са те, не са нещо добро. Но тя непрекъснато отхвърля тревогите на работническата класа тук, у дома, в САЩ, и гледа на тях като на неизбежни проблеми на необразованите хора. За “лимузиновия прогресизъм” глобализацията е неизбежна, синдикатите са остарели, нищо не може да се направи за работниците, ако те не получат диплома от много добър университет.

От в. „Фигаро” и сайта „Гласове”

Превод от френски: Галя Дачкова

(със съкращения)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител