Американският народ заслужава пълно и безпристрастно разследване за намесата на Русия в президентските избори през 2016 година на страната на Тръмп и, което е най-важно, дали високопоставени членове от екипа на Тръмп са участвали също в заговора.

С уволнението на директора на ФБР Джеймс Коми президентът Тръмп хвърли дебела сянка върху бъдещето на разследването на нещо, което може би е най-големият политически скандал в историята на страната.

Обяснението за този шокиращ ход – че нескопосаното разследване за електронната поща на Хилъри Клинтън е нарушило дългогодишна политика на правосъдното министерство и дълбоко е накърнило общественото доверие във ФБР – е несериозно да бъде прието. Определено Коми заслужава всички критики, които чу за себе си заради грешките в този случай, но определено това не е причината за неговото уволнение.

Тръмп похвали Коми през последните дни от кампанията, когато той обяви пред Конгреса, че ФБР възобновява разследването за електронната поща на Клинтън. „Той си върна репутацията“, каза тогава Тръмп. „За това се изисква много смелост.“

Разбира се, ако Тръмп наистина вярва – както твърди в писмото за уволнението, че Коми е подкопал „общественото доверие“ във ФБР, той можеше по същия начин да го уволни още в първия ден от мандата си.

Коми бе уволнен, защото водеше активно разследване, което можеше да свали един президент. Дори и компрометирано от собствените си грешки, бюрото под ръководството на Коми издирваше връзки между руското правителство, Тръмп и неговото обкръжение с потенциални разрушителни последствия за администрацията.

Докато в Конгреса републиканците се противят на каквото и да е сериозно разследване, проверката на Коми беше единственото настойчиво усилие да се стигне до дъното на историята за руската връзка в кампанията на Тръмп. Досега скандалът потопи Пол Манафорт, един от мениджърите на кампанията на Тръмп; Роджър Стоун, стар верен приятел; Картър Пейдж, един от съветниците по външна политика в началото на кампанията; Майкъл Флин, който бе принуден да напусне поста на съветник по националната сигурност; както и министъра на правосъдието и главен прокурор Джеф Сешънс, който се оттегли от разследването на руската връзка през март, след като отказа да разкрие по време на изслушванията, че се е срещал два пъти през кампанията с посланика на Русия в САЩ.

Вече сме заявявали, че бруталното поведение на Коми във връзка с електронната поща на Клинтън, което вероятно наклони изборите в полза на Тръмп, доказа, че не може да му се има доверие и не може да бъде безпристрастен и че единственото действие, което може да върне доверието, е назначаването на специален прокурор по случая. На фона на всичко това – уволнението на шефа на ФБР, както и уволнението на изпълняващата длъжността министър на правосъдието и главен прокурор Сали Йейтс – необходимостта от такъв прокурор е по-видна от всякога. Понеже Сешънс е оттеглен, задължението да посочи специален прокурор се пада на зам. главния прокурор Род Розенщайн, чийто доклад е послужил за оправдание на Тръмп да уволни Коми.

Днес е напрегнат и несигурен момент от историята на нацията. Президентът на Съединените щати, който е равен пред закона с всеки друг американски гражданин, умишлено осакати възможността ФБР да разследва него и обкръжението му. Няма гаранция, че наследникът на Коми, който ще бъде избран от Тръмп, ще продължи разследването. Даже има знаци за точно обратното.

Очевидният исторически паралел с това действие на Тръмп е „клането в събота вечер“ през октомври 1973 година, когато президентът Ричард Никсън уволнява специалния прокурор по скандала „Уотъргейт“, което води до оставката на главния прокурор и неговия заместник. Но сега няма специален прокурор, който да прецени дали общественото доверие е било накърнено и дали президентският пост не е бил откраднат от враждебна чужда сила. Затова страната се намира в още по-опасен момент.

...

Редакционен коментар на "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.