Банка за развитие или касичка на приближени до властта

Смислена банка за развитие на икономиката или удобна касичка за близки до властта бизнесмени е държавната Българска банка за развитие (бившата Насърчителна банка)? Този въпрос отново изплува с разрастването на скандала около един от най-големите заеми, отпуснат от банката към края на 2016 г., който се оказа в полза на бизнесмена и политик от БСП Георги Гергов (през дружеството "Международен панаир Пловдив", в което свързвана с него фирма е мажоритарен акционер, а държавата - миноритар). Като към този факт се прибави и обстоятелството, че през годините ББР е кредитирала и няколко компании, свързвани преди време с депутата от ДПС Делян Пеевски - "Водстрой 98" (55 млн. лв.) и "АБ-Хасково" (29 млн. лв.), а също и големи играчи в строителния бранш като "Понсстройинжинеринг" (38 млн. лв), "Сиенит" (32 млн. лв.), "Галчев холдинг" и дружества от групата (20 млн. лв), то основателно възниква въпросът каква в крайна сметка е функцията на Българската банка за развитие? За добро или за лошо, банковата тайна защитава кредитополучателите на ББР от "опасността" обществото да научи техните имена, независимо че банката е 99.9% собственост на Министерството на финансите и че то осигурява милионите в капилата й, който към края на 2016 г. е в размер на 769 млн. лв. (от които 602 млн. лв. акционерен капитал). За заемите на Гергов, Пеевски и другите големи играчи в строителния бранш публично се разбра най-вече от данни в Търговския регистър и изказвания на политици. Оказа се, че между двата тура на президентските избори през 2016 г. държавната банка е отпуснала на панаира 31.8 млн. евро (62 млн. лв.). И докато по-голямата част от кредита за Пловдивския панаир е отишла за рефинансиране на негови стари заеми от УниКредит Булбанк, към една четвърт от парите са насочени към реконструкция на хотели по Черноморието. Държавното "рамо" за бизнесмени от калибъра на Георги Гергов и Делян Пеевски очевидно изглежда съвсем нормална банкова практика за ръководството на ББР и за държавата, която явно смята, че по този начин единствената държавна банка служи най-добре на обществения интерес. Подобни сделки обаче трудно могат да се обяснят и от гледна точка на стратегическите цели на ББР, записани в закона за банката, особено по отношение на основната й цел: "подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране". Интересно е също с какви "конци" е "зашита" юридическата обосновка на заемите на Гергов и Пеевски и от гледна точка на устава на ББР, в който ясно е записано, че банката не кредитира "политически партии и свързани с тях лица", а също и "дружества с неизвестен краен контролиращ собственик". ББР вероятно би се оправдала с факта, че Пеевски и Гергов де юре не присъстват с имената си в списъка на техните кредитополучатели, но не трябва да забравяме, че българското общество не е сляпо за паралелните реалности, в които де юре си никой, а де факто имаш бизнес империя за стотици милиони. Делян Пеевски, самообявил се преди време за "успял млад човек", според Търговския регистър дълго време беше нещо като дребен предприемач със семеен бизнес, докато внезапно не реши да извади на светло част от по-едрите си притежания. В крайна сметка Георги Гергов не крие участието си в Пловдивския панаир, а към момента на сключването на договора за кредит той е бил член на Изпълнителното бюро на БСП. Именно за да не се свързва ГЕРБ със "знаков бизнесмен от средите на БСП", Бойко Борисов нареди на 26 април да се развали сделката между панаира и Пловдивската община. Излиза, че всички в държавата, начело с премиера, знаят, че мажоритарният собственик на панаира е Георги Гергов, но не и ББР. Защо УниКредит да може да отпусне милиони на Пловдивския панаир, а ББР да не може, ще попитат защитниците на подобни практики. И отговорът е ясен – защото УниКредит е частна банка, която сама си преценява и поема риска за всеки отпуснат кредит. ББР обаче е държавна банка, която, за разлика от частните трезори, няма за основна цел да максимизира печалбата си, а да съдейства за икономическия растеж чрез кредитиране на конкретни приоритетни сектори, на предприятия от определени по-изостанали региони и т. н. В този смисъл кредитът за Пловдивския панаир е спорен не сам по себе си, а защото не отговаря на целите и задачите, с които е създадена ББР. Всъщност, в последните години властта упорито отказва да признае простата истина, че ББР се проваля в двете си основни функции – да кредитира преимуществено малките и средните фирми у нас и да заложи върху индиректното кредитиране за развитие на икономиката, т. нар. он-лендинг финансиране (кредитни линии и програми със специфични цели, насочени към търговските банки) за сметка на директното отпускане на заеми. Факт е, че и на Запад има държавни банки за развитие, които директно раздават кредити на бизнеса, но при 27 частни банки на българския пазар, който е силно конкурентен, е меко казано "странен" фокусът на ББР до момента върху директното кредитиране. В нито един стретегически документ на ББР не пише, че функцията й е да замества и конкурира частните банки. Напротив, записано е точно обратното – че ББР ще допълва търговските банки по отношение на определени сегменти и продукти и че основната й цел е он-лендинг финансирането, т. е. да разработва програми, които да облекчават кредитирането през търговските банки. Чрез специфични кредитни линии могат да се насърчават например стартиращи фирми, определени сектори на икономиката, да се облекчат изискванията за обезпечение или лихвите по кредитите в търговските банки – именно тази логика е в основата на модерните финансови инструменти и на банките за развитие по света. На този фон реалността в България е доста притеснителна – към края на 2016 г. директно предоставените кредити от ББР (без програмата за саниране) са в размер на 863.8 млн. лв. (бруто) или 731 млн. лв. (като се отчетат обезценките), докато индиректното кредитиране е в размер на 170 млн. лв., което е спад с 5% спрямо предходната година според отчета за дейността на трезора през 2016 г. и консолидирания й финансов отчет. ББР много правилно си е поставила за цел да преобърне това съотношение и да постигне дял от 60% на индиректното кредитиране към 40% на директното през 2020 г. Тази своеобразна революция обаче трудно може да се състои с кредити ала Георги Гергов от по 60 млн. лв., с които се ремонтират хотели по Черноморието. Още по-тревожна е другата тенденция, която ръководството на ББР и Министерството на финансите упорито отказват да си признаят в прав текст – че ББР не просто не е банката на малкия и средния бизнес, както би трябвало да е според стратегията й, но все по-отчетливо се превръща в банка на едрите играчи, при това на 20-ина конкретни икономически структури. Според статистиката в отчета за 2016 г. 20-те най-големи кредитни експозиции на банката към края на 2016 г. са в размер на 708.8 млн. лв. при общо предоставени кредити и аванси в размер на 731 млн. лв. Това значи, че 20-те най-големи клиента на ББР са получили съответно 97% от всички директно раздадени кредити, което без съмнение е прекомерна концентрация. Средният единичен заем на въпросните 20 клиента излиза по около 35 млн. лв., което е сериозна сума за кредит дори в развитите икономики. Ръководството на ББР обаче оспорва рекордната концентрация и твърди, че делът на 20-те най-големи експозиции е 57.6%, защото той трябва да се изчисли спрямо целия кредитен портфейл на ББР, който е близо 1.3 млрд. лв. Експерти пък застават с името си и твърдят, че концентрацията действително е в размер на над 90%, защото според числата в отчета, цитираните от ББР активи в размер 1.3 млрд. лв. включват и кредитите, отпуснати по програмата за саниране, която се изпълнява от ББР. "В баланса ясно е посочено, че отпуснатите кредити и аванси на клиенти са за близо 731 млн. лв. Всичко останало, включително вземанията от други банки и от републиканския бюджет, не би трябвало да се включват, когато се говори за директно отпуснати кредити за предприятията. Очевидно вземанията на републиканския бюджет представляват всъщност договорите по програмата за саниране, които са на стойност 425 млн. лв. както според баланса, така и според програмния бюджет на Министерството на регионалното развитие", коментира икономистът от "Института за пазарна икономика" Калоян Стайков. Статистиката за баланса на банката в статистическите данни на БНБ потвърждава този извод. Факт е, че една немалка част от въпросните 20 големи експозиции са стари, но дори делът им да беше 57.6%, както твърди ръководството на ББР, това също е твърде висока концентрация за банка, насочена към малкия и средния бизнес. "Имайте предвид, че малките и средните фирми в България са 98% от компаниите и погледнато формално, почти всичките ни кредитополучатели попадат в тази категория", посочват от ББР. За това банката в голяма степен е права. Малкият и среден бизнес се оказва твърде широко понятие в българските условия и при липсата на ясна стратегия на икономическото министерство за това към кои сектори и типове кредитополучатели да се насочи банката, тя чисто формално може да аргументира кредит към почти всяка фирма у нас. Още по-странното е, че на фона на огромния проблем с концентрацията на кредитната активност на ББР, в края на април ръководството на институцията начело с Ангел Геков представи поръчано от нея на БАН проучване сред бизнеса, което препоръчва банката да разшири дейността си към едрия бизнес и да не остане насочена само към малките и средните фирми, както е по закон. Дори да приемем, че препоръката на изследването има своите аргументи, остава въпросът: "Накъде повече"? Колко над 90% трябва да се вдигне делът на едрите играчи, ползващи се от ресурса на единствената държавна банка у нас, за да бъдат удовлетворени амбициите им? Въпреки че ББР определено има своите постижения – висока печалба в размер на 45 млн. лв. за 2016 г., огромен обем привлечен ресурс от международни финансови институции (около 1 млрд. лв.) и добри програми – например гаранционни продукти, микрокредитиране и др., силните дисбаланси в директната й кредитна дейност поставят под сериозно съмнение желанието й да работи в обществен интерес. Неслучайно част от икономистите дори смятат, че няма пазарна логика тази банка изобщо да съществува, при положение че на пазара има 27 частни институции, които са свръхликвидни и също могат да обслужват кредитни линии от международни финансови структури. Затова, ако управляващите наистина искат да убедят обществото, че ББР е нужна на България и работи в публичен интерес, а не е просто касичка на близки до властта бизнес кръгове, те спешно трябва да преориентират дейността й според предписанията на закона и обществения интерес.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/banka-za-razvitie-ili-kasichka-na-priblizheni-do-vlastta-news263811.html

Свързани новини: