Thalloderma Shop
05/12/17 07:40
(http://www.klassa.bg/)

Евтиното брашно в родното здравеопазване

 Българското здравеопазване е нещо средно между прегладняла църковна мишка и брашнян чувал, в който колкото и да няма нищо, като се поизтупа, все излиза по нещичко. Като се има предвид бюджета на Националната здравноосигурителна каса обаче, това нещичко се равнява на милиони.

Само за лекарства за онкоболните, които се вливат венозно по метода на химиотерапията, тя плаща на болниците и комплексните онкологични центрове (бивши диспансери) всяка година не по-малко от 380 млн. лева. Това е перото, по което вече от две десетилетия тя не се стиска да дава толкова, колкото заявяват лечебните заведения. Защото дори най-обръгналият чиновник няма сърце пред страданието на раково болните и техните близки.

Оказва се обаче, че лекари, които по презумпция би следвало не само да лекуват, но и да са съпричастни със своите пациенти, разхищават огромни средства чрез цитостатиците за венозни вливания. На практика, те не печелят от това, не ги препродават, не източват здравната каса. Просто заради единия мързел, подплатен с дебела доза безхаберие към чуждото, макар и приходите в НЗОК да са от всички български граждани, включително и от техните вноски, гледат на тях точно като на нещо, което може да бъде хвърлено на бунището. Впрочем, споменатите доктори правят точно това – останалото лекарство от флакон за вливане вместо да влеят веднага на втори, че и на трети пациент, за по-бързо изливат в канала, а за следващия по ред отварят нов. По този начин си спестяват време- вместо да викат в един и същи час по неколцина болни, които ползват един и същи цитостатик, вливат на няколко човека. Разфасовките позволяват това, тъй като са в количества неколкократно по-големи за един човек. От производителите на медикаменти те са разчетени така именно, за да бъде използван един отворен огромен флакон за няколко пациенти. Това не е приумица на големите фармацевтични компании, а е резултат от практиката в развитите европейски страни. Там никой не си играе с някакви си до десетина милилитра в шишенце, защото болните нямат време да чакат. Произвеждат се големи разфасовки, за да може бързо и лесно, само с едното миксиране с разтвор да започне лечението на няколко човека едновременно. У нас обаче е точно обратното. Отново повтарям, заради единия нашенски мързел!

Такава разсипия не може да си позволи дори държава, като Германия. Дори в Латвия и Естония практиката не е като у нас, макар и те да са били социалистически републики, в които безотчетността към държавното някога беше се превърнала в нещо, за което се смяташе, че е в реда на нещата.

За разлика от тях обаче, които не само са членове на Европейския съюз, но се научиха да бъдат прецизни, по европейски, нашенските пишман мениджъри на лечебни заведения разсипват и съсипват сякаш все още живеят в соца.

Крайно време е за такива „управленци” да се налагат сурови санкции, но не само финансови на болниците, но и да им се търси лична отговорност. Защото българинът е доказал, че не го ли ощипят по джоба, закон не признава.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване