На живо от Овалния кабинет, това е Сергей Лавров!

Официалната работа на Сергей Лавров е външен министър на Русия, но неговото посещение във Вашингтон в сряда няма да бъде запомнено с някакъв дипломатически пробив - а само заради иронията, с която говореше Лавров, и умението му да провокира своите противници. Стилът на Лавров, който следва модела на своя бос Владимир Путин, е често критикуван като неподходящ за дипломат. Но аз смея да твърдя, че Лавров много добре знае какво прави и че в случая посланието се съдържа в средството. Във Вашингтон Лавров симулира изумление пред един американски репортер, който го попита за уволняването във вторник на директора на ФБР Джеймс Коми: "Той уволнен ли е? Вие се шегувате! Вие се шегувате!" Руското външно министерство с ликуване качи видеозаписа в "Туитър". Той освен това вкара на срещата с президента Доналд Тръмп един фотограф от руската държавна информационна агенция ТАСС, представяйки го за своя официален фотограф. ТАСС незабавно публикува снимки как Тръмп радостно се усмихва на руските гости Лавров и посланика Сергей Кисляк, които очевидно са очаровани от приема. Докато американските журналисти не бяха допуснати, тези щастливи снимки от източника на руската пропаганда предизвикаха фурор. Сарказъм, провокация и желание да извади от равновесие събеседниците винаги прозират под повърхността на изказванията на Лавров. Той редовно стряска в разговори западните си партньори с недодялани и обидни коментари. На последната министерска среща на НАТО държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън подметна: "С Лавров не може да се танцува танго, защото не му разрешават да танцува този танц". Той имаше предвид, че президентът Путин определя политиката на Русия и Лавров няма пълномощията да сключва договори. "Мама ми казваше: Винаги бъди добро момче, никога танцувай с другите момчета", отговори на това руският външен министър. Така стилът на Лавров е отражение на този на неговия бос. Не сме забравили как през 2006 г. Путин каза на израелския премиер Ехуд Олмерт, че трябва да поздрави тогавашния президент Моше Кацав, който беше обвинен в изнасилване и сексуален тормоз над жени: "Той взе, че излезе силен мъж; да изнасили десет жени. Изобщо не съм очаквал това от него. Той изненада всички ни, ние всички му завиждаме". Кремъл, чиито съобщения тогава бяха малко по-предпазливи, трябваше да обяснява, че Путин не оправдава изнасилванията и че думите му са били трудно преводима шега. Дебелашките шеги на Путин често биват пренебрегвани като продукт на неговото детство по улиците на Санкт Петербург. Той е точно толкова изискан, колкото трябва да бъде офицер от разузнаването, служил в Източна Германия. Лавров обаче е дипломат с висок професионализъм. Той познава протокола, говори три езика освен руски и има изтънчени вкусове и интереси. Даже неговият стихотворен слог, макар и не докоснат от гениалността, е задоволителен и много по-малко смущаващ от поетичните усилия на мнозина други представители на руските власти. Лавров добре знае как звучат неговите забележки в ушите на западняците. Той осъзнава също, че сарказмът и подигравките често биват възприемани в английскоезичния свят и особено в САЩ като проява на непрофесионализъм и като признак за невъзпитаност. И все пак продължава да казва неща, за които всеки западен дипломат би бил уволнен, да разиграва язвителни комедийни стереотипи и да пуска елементарни шеги на равнището на колежанин. Неговият стил е посланието: руснаците няма да играят по правилата на другите, казва той. И това не е парадиране с размерите на Русия и нейния ядрен арсенал, а по-скоро злонамерен капан, предизвикателство. Путинова Русия се е съюзила с популистки сили на Запад, чието опълчване срещу политическата коректност и съпътстващата го постоянна автоцензура среща силната подкрепа на избирателите. По време на предизборната кампания в САЩ миналата година много пъти ми бе казвано, че склонността на Тръмп към нецензуриран изказ е най-привлекателното му качество. Холандците казват същото за Герт Вилдерс, а французите - за Марин льо Пен. Свободата да говориш каквото си поискаш, без да се опасяваш, че то ще бъде изтълкувано от мнозина избиратели като женомразко, расистко, хомофобско или обидно по безброй други начини, е преимущество. Постсъветските руснаци се наслаждаваха на свободата си да казват, каквото искат, да бъдат саркастични, груби и неофициални, да бъдат провокативни и така да печелят доверие. Да псуваш на работното място, да не спазваш благоприличието и етикета, липсата на езикови и идеологически задръжки, това бяха бонусите за едно общество, току-що освободило се от усмирителната риза на комунизма. В книгата си от 2014 г. "След новоговора: Езикът и културата в Русия от Горбачов до Путин" Майкъл Горъм пише: "Една от очевидните причини за постсъветската резервираност към западната представа за политическа коректност е в това, че съветската ера е действала като държавно спонсорирана форма на политическа коректност, която е едновременно вездесъща и хипертрофирана. Добре документираните клишета, скованият език на официалните речи, документите и вестниците придобиха същата степен на доминация, която символизираше бунта от ерата на Горбачов срещу тази система, в която всичко беше лошо". През последните години в Русия се получи обратен ефект от това освобождаване от оковите. Появата на западната корпоративна култура и преклонението на мнозина интелектуалци пред стерилния западен дискурс станаха един от фронтовете на атака. Православните руски консерватори нападнаха от отсрещния фланг. Строги закони изкорениха ширещото се дотогава богохулство във филмите и театъра. Религията стана опасна тема за разговор. Публичното говорене стана по-сдържано. Лавров изпитва удоволствие да представя Русия като политически некоректна - руското посолство във Великобритания пусна снимка на Дарт Вейдър, който си прави селфи, съпроводена от надпис "Ела на наша страна - следвай ни в "Туитър" на #StarWarsDay". И това имаше ефект. Нови видове политическа коректност се създават в Русия, както в подкрепа, така и срещу Путин. Но за износ, така да се каже, Лавров все още е в състояние да предлага руската постсъветска спонтанност и незачитане на правилата. Кой друг външен министър би разрешил на своя отдел за връзки с обществеността да постави на телефонния секретар на горещата си линия запис на английски език, с който подканва звънящия да натисне три за намеса в изборите? Лавров може. Това е неговият начин да представя Русия като по-свободна страна, отколкото са нейните западни опоненти. Според мен големият проблем с Лавров не е в неговата ексцентричност и предразположеност към преминаване на границите на благоприличието в ранен постсъветски стил. Проблемът е, че това парадиране с вътрешна свобода е лицемерно и цинично. Политиката зад тази фасада е на лъжи и жестокост. И като имаме това предвид, е трудно чувството за хумор на Лавров да ни забавлява. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/na-zhivo-ot-ovalniya-kabinet-tova-e-sergei-lavrov-news263798.html

Свързани новини: