На Цацаров се падна най-тежката част от битката с мафията в годините на прехода

 Олигарси с обемисти криминални дела, с тежки обвинения за източване на държавата, които с години водят отчаяна битка с Правосъдието, се опитват да стоварят върху Главния прокурор

обществения гняв за липсващото в обществото ни Възмездие.

”Смятам, че ще устоя на всеки нормален натиск. Моята нагласа е на високо ниво и имам силна мяра. Това ме кара да съм убеден, че ще устоя.” 

Тава каза Сотир Цацаров на 8 декември 2012 година, само месец след като бе избран за главен прокурор на България. 

Едва ли тогава прясно встъпилият в длъжност Обвинител № 1 е допускал, че изрича пророчество. Едва ли е прогнозирал, че животът му от този миг ще стане функция на всякакъв вид натиск, а

достойнството му, лично и професиотнално — проекция на отбиването на този натиск. 

Още тогава 30-тина протестиращи пред Съдебната палата го посрещнаха за „добре дошъл“ в първия му работен ден. Това продължава и до днес, с различен интензитет и при различни поводи – вече

почти петилетка, откакто Цацаров е в строго охранявания кабинет на 4-тия етаж в Съдебната палата. 

Както тогава, така и сега защитникът на държавното обвинение не се притеснява да признае: „Не ме е страх от сребърен куршум в пощата, защото кутията ми зее.” 

А „куршумите“ го следват непрекъснато. Корпоративно-олигархични кръгове му обявиха война от първия миг и тя не спирала до днес. Мащабна. На всички фронтове. Без да се жалят средства, сили

и ресурси. Цацаров се оказа Главната им мишена, защото рухне ли той, рухва Държавността. Олигарси с обемисти криминални дела, с тежки обвинения за източване на държавата, които с години

водят отчаяна битка с Правосъдието, се опитват да стоварят върху Главния прокурор обществения гняв за липсващото в обществото ни Възмездие. Неслучили политици, маргинализирани елементи на

паважния протест създадоха дори партия, чиято единствена цел е оставката на именно на Сотир Цацаров. 

В годините на прехода съдбата на всичките ни главни прокурори беше подложена в една или друга степен на обществен съд. Не харесваха Татарчев, защото беше бохем и не успя да докара Огнян

Дойнов в „чувал от Виена“. Атакуваха Филчев, заради неговата „жестокост“. Недолюбваха Велчев, заради неговата мекушавост. Не случихме както на политици, така и на Главни прокурори. 

Цацаров няма да направи изключение в тази редица. И той си го знае от мига, в който надяна тогата на Върховен Обвинител.

Но атаката срещу него е най-мащабна. Не го харесват, защото говори пряко и прямо. Защото не е медиен човек, защото не е декларативен тип, защото иска срещу себе си противници в действието,

а не в декларациите. Защото за него скандирането „Не на страха“ на паважа пред Съдебната палата няма нищо общо с решаването на проблемите в съдебната система. 

Това е Голямата битка. И Цацаров не бяга от тази битка. Не се страхува да застане лице в лице с опонента си, с аргументите му, с позициите му, но какво да отговори на нападки от типа

„скопен от морал“. Тази махленска свада, в която искат да го набутат е далеч от нивото както на възпитанието му, така и на професионарлното му достойнство. 

Точно тези качества на Сотир Цацаров са подложени на изпитание с гръмналия наскоро ЦУМ-гейт.

Главният прокурор се оказа в окото на тайфуна, завъртян от безкрупулния бизнесмен Сашо Дончев.От уж приятелска среща, от невинен „човешки разговор“, рандевуто в кабинета на Георги Гергов

се превърна в чудовищен комплот, в който първо изгоря самият Гергов, а след него на мушката е и Цацаров. Скочиха му дежурните „обвинители“ — проваленият правосъден министър и неуспял

партиец Христо Иванов, хванатият в задкулисни връзки председател на ВКС Лозан Панов и познаните им кръгове, които ги обслужват. Атаката е зловеща.

Днес към тях се присъедини и Съюзът на съдиите в България (ССБ), който „поиска от главния инспектор Теодора Точкова проверка на главния прокурор Сотир Цацаров заради срещата му с

бизнесмена и издател на в. “ Сега“ Сашо Дончев, организирана с посредничеството на друг бизнесмен и висш БСП функционер — Георги Гергов“. Аргументите на организацията са, че „инспекторатът

трябва следи за почтеността, независимостта и наличието на конфликт на интереси в работата на магистратите“. 

Аргументите са правилни! 

Да се опитаме да им отговорим по същество. 

1. Почтеността. Цацаров отива на тази среща наистина воден от чисто човешки чувства към съгражданина си Георги Гергов, колкото и на мнозина това да им звучи неправдоподобно. Но в живота

често се случват подобни „изненади“. Дотук нищо непочтено. С Гергов се познават от години, всеки е поел по своя път, никъде и никога съдбата не ги е вкарвала в конфликт или в изпитание на

длъжностите, които заемат. Цацаров изобщо не допуска какво ще се случи в кабинета на Гергов в ЦУМ и каква чернилка ще се плисне от утайката на дъното в чашите с кафе. 

2. Независимостта и наличието на конфликт на интереси в работата на магистратите. След първоночалната размяна на дежурни реплики в „човешкия разговор“ Цацаров разбира, че „добрината“ на

Гергов го е вкарала в капан – газовият посредник Сашо Дончев открито иска съдействието на Главния прокурор да се преустановят прокурски проверки срещу КЕВР, които засягат неговите бизнес

интереси и които вадят на светло мафиотизирането на този сектор — как от години под диктовката на Дончев се вдига цената на газа за сметка на потребителите. Цацаров реагира мигновено с

категоричен отказ. И разговорът приключва. Върху съвестта и морала на Сашо Дончев остават последвалите му действия, с които той се впусна да злепоставя Главния прокурор. За това още никой

не говори. 

3. Установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Цацаров не само отхвърля исканията на наглия посредник Дончев, но предприема решителни действия срещу бизнес

делата му, които ощетяват държавата. Още на 16 януари 2017 година бе образувано досъдебното производство срещу КЕВР по сигнал до главния прокурор. Проверката е установила, че във всеки

състав на държавната комисия през годините шефът на „Овергаз“ Сашо Дончев е имал „свой човек“, който е прокарвал бизнесинтересите му като посредник. Всичко това е давало отражение върху

повишаването на цената на газа за крайния потребител. Разследването установява, че вливането на търговски дружества в “Софиягаз” /впоследствие “Овергаз мрежи” АД/ и действията на КЕВР

всъщност са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газа. На 24 април 2017 г. служители на ДАНС и следователи от Софийската градска прокуратура влязоха в сградата на

КЕВР и иззеха документи от нея. Прокуратурата започна разследване срещу длъжностни лица – членове на КЕВР за престъпления по служба. Точно на това разследване Сашо Дончев е искал да

попречи, за да не излязат наяве схемите, по които години наред той е използвал държавната комисия за личното си облагодетелстване. 

Сега да видим рекапитулацията. 

Цацаров действа, а не протестира. Той не обикаля тв студията, за да се жалва и да ръси интриги за колегите си, а използва механизмите на властта, които има, за да защити държавата. 

Тогава защо е цялата тази офанзира срещу него? 

Пак заради държавата и нейните институции. 

Още когато пое този пост, Цацаров бе със съзнанието, че влиза в минно поле. ”Няма сфера, която да не е поразена от корупция. Прокуратурата и съдът не са изключение. Не съм със съзнанието,

че главният прокурор е човекът, който може да пречисти системата веднага, но смятам, че със създаването на добра организация нещата могат да се ограничат много”, обяви той през декември

2012 -а. 

Е, една по една мините гърмят.

Целта е ясна — да се осуетят големите разследвания срещу политици и олигарси, оплетени в зависимости, за източване на публични ресурси и опити за мафиотизиране на управлението И още

по-далеч — чрез прокуратурата да се промени политическата система у нас. 

Крясъците не стихват.

Но никой не задава истинския въпрос за ЦУМ-гейт - каква отговорност ще понесе бизнесменът Сашо Дончев, позволил си да шантажира и да притиска с лични претенции главния прокурор? 

И що за държава сме , че да търсим сметка от Обвинител №1 за действията му в защита на държавния интерес, а да подминаваме факта, че един олигарх, използвайки медийните си оръжия и

пропагандните си възможности, злепоставя институциите в свой частен интерес? 

Може ли някой да допусне, че ако Цацаров е знаел какво го чака на тази среща, ще отиде? 

Някой да го е виждал на приеми? На коктейли? На тържестгва, дори и на държавно ниво? 

Отказва именно по тази причина. Да не му пъхат визитки и листчета в джоба. Да не го вкарват в разговори по същество и да не злоупотребяват с познанството му. Не обича да е център на

внимание. Може да отиде на театър или на концерт като обикновен гражданин, заедно със съпругата си. Толкоз!

Бягството му е в книгите с военна тематика и в правната литература. Няма книжарница, в която да не влезе, у нас и по света. Няма книга за възникването и развитието на българската държава,

която да не е изчел. Антикварите го знаят. Щом намерят екземпляр, веднага му запазват стари издания, или оръжия от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. 

Спасението му е в хобито – да сглобява самолети. Там, в онзи свят, който обитават само смелите, чистите, лудите в защита на идеала си. 

Откакто е Главен прокурор Сотир Цацаров живее между София и Пловдив, където е семейството му. Ограничил е до минимум контактите извън служебните задължения. И въпреки това е запазил

приятелствата си, защото човек не живее само с професията си и защото приятелите са за това – да те подкрепят или да ти кажат къде бъркаш. В Пловдив „бяга“ от задуха в София. Там се

зарежда. Задължително ще влезе и в майчиния дом. Учителката знае как да отнеме от напрежението на сина си. Тази връзка остава скрита за всеобщото охулване.

Държи близките си настрани от общественото обругаване, което ни посича в последните 27 години.Семейството му приема болезнено плисналата се агресия срещу него. Показа чувствата към дъщеря

си само, когато я изпрати на абитуриентския бал. Беше горд баща. Съпругата му, нотариус в Пловдив, понякога идва в София. Приели са, че ще делят това разстояние в името на неговите

ангажименти и отговорности. Материалното не може да го изкуши. Съпругата му изкарва достатъчно добре, за да признае: „Чувствам се заможен, но това е благодарение на съпругата ми. Тя е

нотариус. Всичко е публично и може да се види, коментира Цацаров. – Инвестирали сме в имоти, защото такава е преценката ни. Заможността не е гаранция за корупция. Човешката лакомия е друго

нещо. Оттам идват нещата”. 

Носи часовник за 200 евро. Облича се в костюми на българската фирма „Андрюс“ за 400 лева. Обядва сандвич. Или геврек. Не е гастроном. Не пуши. Преди 20 години е пушил по две кутии на ден.

Спира ги от раз. И напълнява. Не е спортен човек и няма как да свали килограмите. 

Работният му ден приключва в малките часове на нощта. Ако не работи в кабинета си до 8–9 часа вечера, взима си две торби с дела за вкъщи. 

На сутринта връща всичко обработено. И изисква от екипа си същата експедитивност. 

Има железни нерви. За него няма никакво значение кой какво казал по телевизора, или с какъв пореден компромат са му изпратили „поредния куршум“. Вече е обръгнал. Приема всичко

хладнокръвно. На екипа си казва: „И с това ще се справим!“ 

Признава, че в кариерата му е имало всякакви опити за натиск, но откровен политически натиск за решаването на дадено дело никога не е имал. На прословутата реплика, че Борисов си го е

избрал, отговаря ясно – докато той беше главен секретар на МВР с него работихме много добре в Пловдив, имаше най-много осъдителни присъди. Оттогава се познават. Нищо друго. Противниците му

и в това търсят задкулисие. Но нито на маса, нито в компания могат да ги засекат. 

Следващото обвинение – масон ли е? „Не съм член на масонска ложа. Членуването в масонска ложа не е вредно за магистрат. Няма разлика между масонска ложа, ловна дружинка или аероклуб. В

резултат на това се създават приятелства. Вредна е обвързаността.” Пак е ясен. 

Продължаваме нататък. Зависим ли е от Пеевски? Депутатът от ДПС е проверяван от прокуратурата повече от всеки друг бизнесмен. И все пак, когато Цацаров се извини за „убийците на Пеевски“ и

за „проверките срещу президента“, пое лично вината. Не я прехвърли на някой от екипа си. Така е научен от баща си – да пази хората си и да носи сам кръста си. Никога няма да нападне

прокурор медийно, да унижи достойнството му. Но иска от тях резултат. А той идва в много по-малко степен от тази, която обществото иска. 

Затова изповядва принципа, че съдии и прокурори заедно трябва да се изправят срещу мафията. А не да се замерят по медиите с декларации, с интриги и клевети. Целта му е да активира

прокуратурата да работи така, че обществото да признае усилията ѝ. Изисква респект към институцията, а това идва с работа, работа и пак работа. Практиката му показва, че от разследващите

до съдебна зала информацията по дадено дело се деформира. “Може да се оказва влияния върху източниците на доказателства. Ако защита не продължи активно и в съдебното производство, ето това

е причина за деформация на доказателствата”. 

За тези пет години видно е, че косата му побелява с всеки изминат ден. Сложен в политическото менгеме за конституционни промени, за ролята на Главния прокурор, за впримчването му в

подчинености, Цацаров устоява независимостта на професията.

Сега е готов да застане пред народните представители и през три месеца да отговаря на техните въпроси. Там, в пленарната зала, пред очите на всички. Пред единствения легитимен форум,

където няма да има изкривяване на ситуацията, манипулиране на въпросите и промяна ва отговорите му. Този изпит му предстои само след месец. Тогава ще отговори иза ЦУМ-гейт, и за ВСС. 

Парламентът ще се превърне в най-тежката съдебна зала, а той – в ученик пред дъската на народа. 

„Нужна е спешна законодателна промяна, която да спре обожествяването на главния прокурор. Когато един главен прокурор има безгранична власт, това няма как да не доведе до изкушенията на

властта”. Поиска пред дни председателят на ВКС Лозан Панов. С изслушването си пред парламента Цацаров отговори и на тези нападки. Кое Божество се съгласява да се изправи пред съда на

суверена? 

Най-тежката битка досега на Цацаров беше да бъде признат от своите. Преди пет години каза, че участието му в конкурса за главен прокурор не е смисълът на живота му. Обясни, че еднакво

добре би приел и успеха, и загубата.

Днес обаче неговата загуба, би била загуба на държавата. Защото неговият успех означава спечелване на войната с корупцията в енергетиката, в отбраната, в икономиката и дори в дипломацията.

Срещу него се е изправила армия от засегнати кръгове, обвързани с икономико-политически интереси, които ще се отбраняват с крясъци, с компромати, с пропаганда, с омаскаряване. Христо

Иванов ще изнесе нечистоплътната си битката и в Брюксел, зачерквайки национално достойнство, национален интерес и суверенитет. Лозан Панов ще крещи, че държавността е в опасност, докато

самият той се пъчи на паважа в своите политически акции. 

На Цацаров се падна най-тежката част от битката с мафията в годините на прехода. 

Така, че той няма път назад! Няма право на неуспех! 

И няма право да допусне голове в неговата врата. Поне това го е научил от майка си. 

Залогът е голям. Една реална съдебна реформа, от каквато се нуждае обществото, означава мечът на прокуратурата да застигне всеки, които се опитва да избегне върховенството на закона.

 

zemia-news.bg

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/279633_%D0%9D%D0%B0+%D0%A6%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D1%81%D0%B5+%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82+%D0%BE%D1%82+%D0%B1%D0

Свързани новини: