ВАС отмени минималната заплата от 460 лева

Върховният административен съд е отменил постановлението на Министерския съвет, с което се определя минимална заплата от 460 лева. за тази година. Четирите работодателски организации обжалваха решението на правителството за минималната заплата заради липса на съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По закон кабинетът е длъжен да консултира социално-икономическите решения със социалните партньори в тристранката, но не е длъжен да се съобразява с мнението на синдикатите и работодателите. Размерът на минималната заплата не за първи път пада в съда заради неспазените процедури по съгласуването. През 2015 година тричленен състав на ВАС отмени минималната заплата от 360 лева, тъй като не беше консултирана в тристранния съвет. Тогава правителството обяви, че няма да обжалва и ще се съобрази с мотивите на съда като в максимално кратки срокове спази процедурите и прегласува постановлението. Сега вероятно правителството ще процедира по същия начин. Този път причината постановлението да бъде оспорено пред съда е, че заседанието на тристранката не е свикано по законоустановените срокове. По закон заседание на тристранния съвет трябва да се свика пет дни предварително, а два дни преди това на участниците трябва да бъдат предоставени материалите. Заседанието обаче е било свикано в четвъртък и се е провело в петък, което е нарушение. “Решението на ВАС е сигнал към новото правителство за необходимостта от спазването на правилата на социалния диалог - при равнопоставеност на страните, участващи в него. Размерът на минималната работна заплата е един от основните икономически показатели в страната и е от особена важност както за работодателите, така и за работниците. Поради това определянето на този показател от изпълнителната власт при сепаративни договорки само със синдикатите е извън националните и европейски правила за социално сътрудничество и не е в интерес на конструктивното партньорство“, коментираха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Социалният министър е песимист за договорка на механизъм за минималната заплата Същевременно преговорите за определяне на механизъм, по който да расте занапред минималната заплата, без политическа намеса, буксуват и най-вероятно няма да бъде постигнат консенсус. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков коментира в сряда, че не е оптимист, че работодателите и синдикатите ще успеят да договорят механизъм за нарастването на минималната работна заплата. “След срещи с работодателите и синдикатите обсъдихме готовността да се постигне споразумение за изготвянето на единен механизъм за определяне на минималната работна заплата. За съжаление, след тези срещи съм по-малко оптимист за подписване на такова споразумение“, коментира Петков в сряда пред БНТ. “Останах с впечатление, че работодатели и синдикати имат големи различия по отношение диапазона, в който да се определя конкретното равнище на минималната заплата, както и по текущото равнище на работната заплата и дали тя отговаря на производителността на работещите“, каза Петков. Работодателите настояват минималната заплата да е 41-42% от средната, докато синдикатите са за поне 50%. Правителството ще увеличава минималната работна с по 50 лева. в следващите 3 години, а последната - с 40 лв. “Така трябва да постигнем обещанието ни за 650 лв. минимална заплата“, припомни Петков. Горанов: Ако няма договорка, ще се увеличава както досега Идеята е в бъдеще да има ясен механизъм за нарастването на минималната заплата, който да не зависи от политически решения. Финансовият министър Владислав Горавов заяви в сряда, че ако правителството и социалните партньори не успеят да постигнат общо решение как да бъде променяна минималната работна заплата, тогава правителството ще  изпълни Кодекса на труда и ще я определи административно, консултирайки решението с работодателите и синдикатите. “Според мен има възможност да се увеличи минималната работна заплата. Аргументите на работодателите, че по този начин ще се създаде напрежение върху пазара на труда и част от бизнеса ще бъде натоварен, също имат основание, въпросът е на баланс и какъв тип заетост искаме да поддържаме в страната“, каза Горанов. Работодатели и синдикати се обиждаха в телевизионно предаване Въпросът за ръста на минималната заплата бе тема и на предаването “Референдум“ по БНТ във вторник вечерта, където представителите на бизнеса и синдикатите прекрачиха рамките на добрия тон и се обиждаха на “лъжци“. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев обвини синдикатите за фалитите на държавни предприятия и се обърна към лидера на КНСБ Пламен Димитров с думите: “Гледай си БДЖ“, съветвайки го да не се бърка в работата на бизнеса. Домусчиев се обърна към синдикатите с думите “Където сте стъпили, трева не никне“. Димитров и представителят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев пък се обвиниха взаимно в изнасянето на лъжливи данни. Лидерът на КТ “Подкрепа“ Димитър Манолов оприличи ситуацията у нас на “трудово гето“ и се противопостави на исканията на работодателите да няма гарантиран минимален доход. “По най-различни начини се определя минималната работна заплата в различни държави от ЕС, но тук е хубаво да кажем, че една държава като Германия преди две години си върна правото на правителството да има последната дума по отношение на минималната работна заплата. Ако сега в България ние завържем минималната работна заплата за сегашната средна, ние обричаме хората на бъдеща бедност“, коментира той.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/vas-otmeni-minimalnata-zaplata-ot-460-leva-news263971.html

Свързани новини: