Европейският парламент поиска днес държавите-членки да започнат процедура по налагане на най-тежката санкция на Унгария - отнемане на правото на глас в законодателния Съвет на министрите и във висшия политически орган на съюза - Европейския съвет, който се състои от 28-те държавни и правителствени ръководители.

ЕС търпя твърде дълго Орбан. Време е това да спре

На сесия в Страсбург евродепутатите приеха резолюция, която мотивираха с антилибералното управление на министър-председателя Виктор Орбан. Те искат държавите-членки да се произнесат дали то създава "явна опасност от сериозно нарушение на ценностите на ЕС".

Парламентът прие резолюцията с 393 гласа „за“ срещу 221 „против“ и 64 „въздържал се“.

Това е първият, превантивен етап на процедурата по неприлагания никога досега член 7 от договора на ЕС. Ако държавите установят, че такава "явна опасност" съществува, това може да доведе до последващо гласуване за отнемане на правото на глас на визираната страна. Тя обаче може да го избегне, ако промени поведението си. 

За задействането на първата фаза на член 7 трябва предложение, което може да идва от Европейската комисия, от една трета от държавите-членки или от Европейския парламент и получи одобрение с четири пети от гласовете в Съвета на министрите и от парламента.

То е основание Европейският съвет да гласува дали е налице "тежко и продължаващо нарушение на ценностите" на ЕС посочени в член 2 от неговия договор. За такава констатация трябва единодушие на държавните и правителствените ръководители и одобрение от парламента. Тя отваря път за лишаване на съответната държава от правото ѝ на глас, решение за което взема Съветът на министрите с квалифицирано мнозинство.

Полша вече даде да се разбере, че би наложила вето в Европейския съвет, ако ЕС стигне до налагане на най-тежката санкция на Унгария. Консервативното и евроскептично правителство във Варшава подобно на унгарското е обект на критики и наблюдение от Брюксел за нарушаване на демократични принципи и върховенството на закона заради опитите си да ореже правомощията а Конституционния съд. 

В резолюцията, предложена от левицата, зелените и либералите парламентът иска унгарските власти да отменят закони, затягащи  режима за неправителствените организации и лицата, търсещи убежище, както и да не закриват Централноевропейския университет в Будапеща спонсориран от американския финансист и филантроп от унгарски произход Джордж Сорос.

Наскоро приет унгарски закон за висшето образование забранява финансирани от чужбина ВУЗ-ове, ако те нямат дейност в страната, от която идват парите за тях.  Законопроектът за неправителствените организации ги задължава да се регистрират като чуждестранни лица, ако годишно получават повече от 23 300 евро в дарения от чужбина. Имиграционен закон позволява на властите да задържат възрастните търсещи убежище в Унгария в затворени лагери край границата. Той обявява молбите им за недопустими, ако са влезли от трета сигурна страна, например Сърбия, задължава ги да платят за престоя си в унгарски лагер и съкращава до три дни времето им да обжалват решенията на властите.

Европейската народна партия (ЕНП), в която членува "Фидес", партията на Орбан, предложи своя резолюция, която критикува политиките  на Орбан, но не стига до процедура по член 7. Евродепутатите от ЕНП обаче са разделени спрямо унгарския премиер, като някои от тях заявяват, че той вече е изчерпал търпението им. Партийна резолюция в края на миналия месец критикува управлението на Фидес, но не спомена никакви санкции.

Европейската комисия започна по-рано процедура за нарушение срещу Унгария заради закона за висшето образование.