"Презумпция за редовност". Това е термин, доста непознат за хората извън юридическите или политическите кръгове, но който американците сега трябва да научат. Породена от вековното общо право, презумпцията подразбира, че правителствените чиновници действат законно и по правилния начин изпълняват задълженията си - ако липсват доказателства за обратното.

Всеки избран и назначен чиновник се ползва от тази презумпция. Но тя не бива да бъде лесно прилагана. Тя е предназначена да се изглаждат грешките при съжденията и пропуските в лидерството. Но тя не позволява явни злоупотреби. Щом презумпцията престане да действа, чиновникът вече не е подходящ за поста.

Това е позицията, в която сега се оказа Доналд Тръмп. Това, което отне пет години на Ричард Никсън, Тръмп успя да го направи за минималния период от 4 месеца. Той потвърди най-лошите опасения на тези, които се съмняваха в способността му да заема поста. Въпреки това преди 10 дни най-заклетите критици може да са наричали Тръмп национално бедствие, но по същество не подлежащ на импийчмънт. Сега изглежда само въпрос на време той да бъде свален от власт.

Доналд Тръмп: Уволних Коми, защото е непопулярен

Съобщението, че зам.-главният прокурор Род Розенстайн е назначил Робърт Мълър III - бившия директор на ФБР, за специален прокурор, наблюдаващ разследването на руската следа, само засилва ширещото се чувство, че с Тръмп е свършено.

Това, което прави назначението фатално за президента, не е спечелената от Мълър репутация заради упорството му. А е фактът, че самоунищожителното поведение на президента промени фокуса на разследването. Във фокуса вече няма да бъде възможният сговор между Русия и щаба на Тръмп.

Най-важният въпрос ще бъде дали президентът е възпрепятствал правосъдието - първо, като е помолил Коми да "зареже" разследването на Флин, и, второ, с уволнението на Коми. Ще бъде важен въпрос също дали туитът на Тръмп "Джеймс Коми по-добре да се надява, че няма "записи" на нашите разговори, преди да започне да ги разкрива на пресата!" представлява опит за натиск върху свидетел в продължаващо разследане.

Тръмп предупреди Коми да си мълчи

Един Бял дом с презумпция за редовност би бил в състояние да издържи на тези обвинения. Един "редовен" президент би бил в състояние да убеди американкия народ, че скорошните записки на Коми са изопачили или са изтълкували неправилно молбата на президента, която изразява надежда, а не нареждане. Разбира се, дори един редовен президент може да не успее.

Републиканците трябва да попитат себе си колко наносекунди ще позволят да минат, преди да започнат да съставят членове за импийчмънт, ако Барак Обама бе помолил Коми да "зареже" разследването за използването от Хилъри Клинтън на частния имейл сървър.

Но Тръмп направи своята нередовност много ясна. Когато един президент екстравагантно лъже - за милиони незаконни гласове и за престъпления фантоми, извършени срещу него от предшественика му в Овалния кабинет, той губи правото на доверие, когато то му е най-необходимо. И когато Мълър привика Тръмп за свидетелства под клетва, е трудно да си представим как един президент с такова безразсъдно пренебрежение към истината ще избегне капаните на лъжесвидетелстването.

Бивш шеф на ФБР поема разследването на Тръмп

Ако всичко това не е достатъчно, обвиненията, че Тръмп е извършил достойни за импийчмънт нарушения, дойдоха в седмица, която показа изцяло дълбоко нередовното му поведение. Пропуските в съжденията му се натрупват с поразителна бързина. Едва смелихме странната ситуация, когато руските фотографи се промъкнаха в самото светилище на президентската власт, когато се разбра, че президентът е разпространил чувствителни разузнавателни данни на противник като фукльо, който сочи своето лъскаво ново "Ферари".

А сега идва и новината, че при назначаването на Флин за съветник по националната сигурност Тръмп е пренебрегнал предупрежденията не само на Обама и временно изпълняващата длъжността главен прокурор Сали Йейтс, но и самия факт, че срещу Флин вече се е водело криминално разследване.

Грешно поведение, екстравагантен нарцисизъм, комбинирани с липсата на дисциплина, и поредица от вероятно въдещи към импийчмънт нарушения - можем само да се надяваме, че назначаването на Мълър бие камбаната за смъртта на този кратък, опасен експеримент в президентската небрежност.

-----

* Авторът е професор по право и юриспруденция в американския колеж "Амхърст". Коментарът му е публикуван в британския вестник "Гардиън".