КАН, специално за „Площад Славейков“

Немската режисьорка Валешка Гризбах (родена 1968 г. в Бремен) дебютира сравнително късно в игралното кино с „Бъди моя звезда” (2001). Но пък с третия си филм „Уестърн” вече е в Кан! Той е едно от 18-те заглавия във втората конкурсна категория „Особен поглед” и е типична тристранна европейска копродукция между Германия, Австрия и България.

Нашето присъствие е неизбежно с оглед сюжета на филма: немска строителна бригада работи в трудни планински условия по инфраструктурен обект някъде в Западните Родопи. А зад този екранен разказ стои темата за цивилизационния сблъсък между двете общности: от една страна мъжките момчета от бригадата и от друга – местните хора от околните села. Но не само езиковата бариера ги разделя, а и много други културни различия, традиционни навици, чисто битови нагласи. Ала с развитието на сюжета надделяват личните качества на персонажите и чисто психологическите нюанси, които оформят идеята за формалните и в крайна сметка преодолими различия при нормално човешко общуване.

Жанровото заглавие „Уестърн” иска да изтласка в първи план именно своеобразното сюжетно приключение, което немските работници не подозират, че ги очаква в България. При такъв режисьорски избор, разбира се, че екранната стилистика „цитира” специфични разпознаваеми знаци от жанра: впечатляващи пейзажи, сурови мъжки лица, главният герой е мълчалив немски мачо с биография на професионален войник от Ирак и т.н. Забелязват се и характерни детайли в монтажа, и други подобни елементи, които очевидно търсят зрелищен контакт за привличане на публиката.

Централната двойка протагонисти са немският мачо Майнхард (актьорът Майнхард Нойман) и местният саможивец Адриан, който присъства много убедително на екрана, претворен от непрофесионалния изпълнител (натурщик) Сюлейман Алилов Летифов. Той цели 52 години не е напускал родното си село Кочан, в Западните Родопи, над Гоце Делчев, където живее и досега. Някога е работил като готвач, но кризата го изхвърля от професията и сега по принуда е концесионер на каменна кариера, в която добива строителни материали. Открит е за ролята случайно от кастинг-режисьора от българска страна в района на снимките около село Сатовча. Редом с него на екрана са още много местни хора във второстепенните роли и в масовката.

От художествена гледна точка всичко със сюжета е наред и той е защитен на екрана. Любопитно е обаче, като реална статистика, колко ли немски строителни работници се трудят в България? Защото за обратното всички знаем и наистина много българи така издържаха семействата си през годините на дългия преход. И това бе техният тежък гурбетчийски „уестърн”, но не като жанров модел от екрана, а действителна трудна съдба. Впрочем, този сюжет бе добре показан и в успешния режисьорски дебют на Виктор Чучков „Тилт” (2011).

Братя Чучкови (Виктор и Борислав), продуценти от българска страна на „Уестърн“, не за първи път участват като копродуценти в някои успешни европейски филми. Достатъно е да припомним румънската антикорупционна драма „Защо аз?” (2015) на реж. Тудор Джурджу, призната за много достоверна и показвана на редица международни фестивали. Но у нас кой знае защо (?) не получи подобаващо разпространение. Дали защото се занимава с „румънския модел” на борба с корупцията в съдебната власт?

Сега пред „Уестърн” няма подобни пречки за нормално разпространение, още повече, че макар България да е миноритарен копродуцент (термин в европейската филмова индустрия), филмът изцяло е сниман у нас по местата на действие в Западните Родопи. Има само един снимачен ден в Германия, неизбежен за началния епизод, когато немските работници тръгват към бъдещия „уестърн”.

Площад Славейков