Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган дойде във Вашингтон за първата си среща с президента Тръмп с надеждата да постигне „повратна точка“ в партньорството, което е жизнено важно и за двете страни, но което е и сериозно обтегнато заради кампанията срещу „Даеш“ в Сирия. Повечето искания на Ердоган бяха неразумни, което означава още напрежение между двете държави.

Картината, която ще запомним от посещението на Ердоган обаче, няма да показва великолепието му в Белия дом, а неговите охранители и привърженици, които набиха протестиращите пред резиденцията на турския посланик.

Охраната на Ердоган бие протестиращи в САЩ (ВИДЕО)

Полицията описа нападението като „брутално“, а Държавният департамент го нарече „недопустимо покушение срещу свободата на словото“. Единайсет души бяха ранени, сред които и полицай, а други девет бяха настанени в болница. Някои републикански конгресмени призоваха Турция да се извини.

Турското посолство обвини демонстрантите, че „агресивно са провокирали американските турци, дошли мирно да поздравят“ Ердоган. Полицията разследва кой е виновен. Това обаче е трудно да стане, защото Ердоган и охранителите му вече са си в Турция. Президентът Тръмп пък демонстрира шокиращо безразличие към авторитарния начин, по който Ердоган смазва недоволството в Турция, а това прави още по-наложително да се покаже, че Съединените щати уважават върховенството на закона.

Колкото до политическите искания на Ердоган, той очакваше Съединените щати да изоставят сирийските кюрди, които той нарича терористи. Но Тръмп вече одобри плана за въоръжаване на сирийските кюрди, за да могат да помагат в кампанията за освобождаването на град Ракка, който „Даеш“ провъзгласи за своя столица. Ердоган не приема сирийските кюрди за нещо различно от Кюрдската работническа партия (ПКК), сепаратистка групировка, която воюва с правителството на Турция. От своя страна, американските военни отдавна твърдят, че кюрдите са най-опитните бойци в региона и трябва да бъдат част от сухопътната операция за освобождаването на Ракка.

Ердоган може да си е мислел, че ще придума непостоянния Тръмп да промени политиката си. Някои висши американски политици се страхуваха, че това наистина може да се случи, особено на фона на любовта на Тръмп към тираните и подозрителните връзки на бившия му съветник по национална сигурност Майкъл Флин с Турция. Но Тръмп правилно остана верен на решението си да въоръжи сирийските кюрди.

Сирийските кюрди вече отвоюваха своя територия в Сирия по границата с Турция. Самата Турция се страхува, че тяхното участие в битката за Ракка ще им позволи да разширят зоната си и по-лесно да доставят оръжия за ПКК. За да успокои притесненията на Турция, Пентагонът нае повече местни араби, които ще бъдат около 80% от 50-хилядните сухопътни сили, готвещи се да освобождават Ракка.

Ердоган също се надяваше, че може да убеди Белия дом да екстрадира Фетхуллах Гюлен, живеещият в изгнание в Пенсилвания проповедник, когото Турция обявява за организатор на проваления опит за преврат миналото лято. Администрацията, изглежда, не се е поддала на натиска. За това си има строга правна процедура, която трябва да бъде извървяна преди взимането на такова решение, а досега Турция не е предоставила необходимите доказателства в подкрепа на искането за екстрадиция.

След като не постигна нищо с това посещение, Турция призова за смяната на американскя координатор на коалицията срещу „Даеш“ Брет Макгърк и заплаши, че ще отвръща „без да пита никого“ на всеки удар от страна на сирийските кюрди. Държавният департамент каза, че Макгърк остава. „Повратната точка“, на която Ердоган се надяваше толкова много, изглежда много, много далече.

Редакционен коментар на "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.