Днес обаче вятърът в Лондон изцяло смени посоката си. И то не само защото управляват консерваторите. Навремето те също поддържаха решението за отваряне на трудовия пазар и за тясно сътрудничество с ЕС, докато днес дори лейбъристите под ръководството на левия Джереми Корбин не показват никакъв евро-ентусиазъм. Настроението в цялата страна е съвсем различно. И това се вижда в предизборната програма на министър-председателката Тереза Мей.

Лондон: много мигранти

„Прекалено бързата и прекалено висока миграция затруднява градежа и спойката на нашето общество”, каза тя при представянето на програмата си. Според официалните данни, между октомври 2015 и септември 2016 в страната са пристигнали близо 600 хиляди заселници, като 260 хиляди от тях идват от държави извън ЕС. Прекалено много, смятат консерваторите. Откакто взеха властта през 2010 г. те обещават да снижат притока на мигранти до 100 хиляди годишно. Днес броят им е 300 хиляди годишно, след като от общия брой се извадят и напусналите страната.

Досега британското правителство не можеше да взима мерки срещу миграцията на граждани от държави в ЕС, тъй като те се ползват от свободата на придвижване. Всъщност тъкмо тази миграция беше и главната причина за гласуването в полза на Брекзита. Ето защо правителството на Тереза Мей възнамерява да отмени свободата на придвижване, след като страната излезе от ЕС. Кадри, от които Великобритания се нуждае, и занапред ще могат да работят в страната, но ще отпадне автоматичният им достъп до британския трудов пазар.

Чужденците ще си плащат

Мигрантите-поляци се чувстват нежелани на Острова

Консерваторите искат да ограничат и притока на хора от държави извън ЕС. Работодатели, които наемат такива хора, от април вече са длъжни да плащат извънреден данък от 1000 паунда годишно. Този данък дори трябва да бъде удвоен, смята партията на Тереза Мей. Освен това занапред чуждестранните работници ще трябва да плащат повече, за да имат достъп до системата на здравеопазването, която се финансира с приходи от данъците. Правителството много умело обвързва тези финансови претенции към чужденците с плановете си за подобряване на професионалното образование: британските граждани ще бъдат обучавани с парите, които влизат в хазната покрай чуждестранните работници.

Бизнесът е против

Британската икономика не е във възторг от плановете да се ограничи миграцията. Вестник „Ивнинг Стандарт” дори охарактеризира предложенията на Тереза Мей като „икономически неграмотни”. А главен редактор на вестника е бившият финансов министър Джон Осбърн, съпартиец на Мей. Пол Джонсън от Института за фискални проучвания смята, че ограничаването на миграцията ще повиши страничните разноски на работодателите и на цялата икономика. Цялата предизборна програма на консерваторите е необичайно хладна към интересите на икономиката и, вместо това, настоява предприемачеството да поеме по-голям ангажимент към обществото.

Лондон днес е по-пъстър от всякога

Същата позиция поддържа и антиевропейската партия ЮКИП, която беше в дъното на решението за Брекзита. Тази партия обвинява предприемачите, че са се разглезили от евтината работна ръка от чужбина. Впрочем, дори лейбъристите поддържат ограничаването на миграцията, а в програмата им ясно е записано, че след излизането на страната от ЕС отпада и правото на свободно придвижване.

"Да превърнем Брекзита в успех"

Тъй че на Тереза Мей никак не ѝ е трудно в предизборната борба да се представя като защитничка на интересите на всички британци. „Време е да загърбим политиката на разединение и да се обединим около националните интереси, сплотени от желанието да превърнем Брекзита в успех”, каза тя при представянето на програмата си.

С тази програма, и с Тереза Мей като свой лидер, консерваторите очевидно залагат на правилната карта. Според последните допитвания, те събират 45-49% подкрепа и значително изпреварват лейбъристите. Наблюдателите дори смятат, че Тереза Мей може да постигне същата триумфална победа, каквато през 1983 г. извоюва Маргарет Тачър. Тогава, година след Фолклендската война, консерваторите нанесоха унищожително поражение на лейбъристите, които – както и днес – бяха залитнали много наляво.

Кристоф Хаселбах