Шест са постъпилите оферти в обществената поръчка за въвеждане на електронна система за тол такси от автомобилите над 3,5 тона, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Те се подаваха до 17.00 ч. вчера, а в Комисията за защита на конкуренцията вече са подадени три жалби.

Срокът за изграждане на електронната система за пътни такси, които ще заменят сегашните хартиени винетки, е 19 месеца, а индикативната стойност на проекта е 200 млн. лева без ДДС.

АПИ тълкува разпоредбите на ЗОП така - щом има обжалване, поръчката се спира. КЗК, до които се адресират жалбите обаче, заявиха, че при разглеждането им такова спиране на процедурата не е постановявано. 

Поръчката се влачи над година от обявяването й през април 2016 г. и вместо тол системата да заработи през 2018-а, както трябваше, това ще стане най-рано през 2019-а.

Ако няма нови обжалвания.

В  повечето случаи причина бяха кратките срокове, но АПИ  би рекорда си и онзи ден даде цели 24 часа на кандидатите. 

АПИ възобнови търга за тол системата, срокът за офертите е 1 ден

В момента приходите за бюджета от хартиените стикери са около 300 млн.  лв., а прогнозите са, че при въвеждането на тол такси ще нараснат поне с  500 млн. лева, каза ресорният министър Николай Нанков.

Последното спиране на търга бе през януари т. г., когато новоизбраният президент Румен Радев следпразнично атакува обществената поръчка за системата, защото била обявена без да е "консултирана" с него и екипа му. 

Цялата държавна машина се впрегна да обясни на генерала, че нещо пак е подведен. Лично Лиляна Павлова му звъня, за да разсее съмненията му и да го информира, че няма нов търг, а старият е възобновен след  блокажа в съда.  

Процедура.

От АПИ обясниха резонно, че нямат практиката и задължението да консултират, кооординират или съгласуват с президентската институция обществените поръчки, които обявяват.

Междувременно, на 3 януари, се разбра, че търгът отново е спрян, тъй като ден преди Нова година един от кандидатите - чешката компания с офшорна следа „ТоллНет”, е подала поредната жалба в ВАС срещу изграждането на системата. 

В момента у нас действат разноцветните лепенки или винетната система - и леките, и тежките автомобили плащат предварително фиксирана сума за определен период - тоест таксува се за някакво време (ден, седмица, месец или година), било то използвано от шофьора или не.

Според повечето експерти, а и според международния опит, с тол таксите събираемостта може да се увеличи два, дори до три пъти.

Конкретен пример

Винетката за тировете, които пресичат територията на България на път за Европа, струва 11 евро на ден (в Румъния е още по-малко - 7 евро).
В Унгария обаче, която също е транзитна страна, действа значително по-справедлива система. Там се таксуват реално изминатите километри. Именно това е формулата на тол системата - най-много плаща онзи, който пътува най-много и в най-голяма степен руши пътищата - тежкият трафик.
В момента, в който камионите прекосят границата ни със Сърбия при Калотина, евтиното за тях свършва. До граничния пункт с Унгария те трябва да платят около 65 евро, а след това започват да се таксуват за всеки километър. Цената варира спрямо категорията и вредните емисии, но средно е 35 евроцента/км.

Пътят до Австрия е около 340 км, което означава, че за да влязат в Западна Европа, тировете трябва да платят 120 евро само на територията на Унгария.

Тоест, в нашата хазна постъпват 11 евро на ТИР, а в унгарската - 10 пъти повече.

Средният брой на влизания и излизания на камиони през граничните ни пунктове е около 2,2 милиона годишно. Простата сметка показва, че ако възприемем унгарската система и всеки от тях изминава по около 350 км на наша територия, АПИ ще събере над 260 млн. евро (броя на транзитите, умножени по такса от 35 евроцента/км). И това ще са постъпленията само от тежкотоварния трафик, другите милиони - от винетките - си остават.