"Корупцията и слабите публични институции продължават да пречат на бизнес средата в България".

Тази констатация прави Европейската комисия в редовните специфични препоръки към страната ни в рамките на т.нар. Европйски семестър - годишно наблюдение върху икономиките и реформите на държавите-членки.

Регулаторната и административната тежест остават големи и препятстват бизнес дейностите, пише в препоръките.

"Неефективности в публичната администрация, ниското качество на регулациите, честите промени в законодателството и бавното му прилагане поради дълги процедури отслабват ефективността на българското законодателство и пречат на инвестициите", е установила Комисията.

Друга пречка пред инвестициите според нея е недостигът на квалифицирана работна сила, която отговаря на търсенето в икономиката.

"Качеството на системите за образование и обучение и тяхната ограничена адекватност спрямо трудовия пазар продължава да пречи на предлагането на подходящо квалифицирани работници, като така се отразява отрицателно на инвестиционните решения", посочва документът.

Законодателството за несъстоятелността също спира частните инвестиции, защото е сложно, позволява протакане, високи разходи и малка възвръщаемост и има тенденция делата за преструктуриране да завършват с ликвидация.

"Докато правителството призна нуждата от промяна на рамката за несъстоятелност, имаше многобройни закъснения", пише комисията. "Освен нужните изменения на търговския закон и неговото прилагане ефективността на рамката за несъстоятелност също зависи от подобряването на инфраструктурата на правосъдната система". 

"Качеството и независимостта на съдебната система остават (причина за) безпокойство", твърдят препоръките. Според тях публичната администрация остава неефективна, бави се въвеждането на електронно правителство. 

България продължава да бъде на опашката на ЕС по иновации с 46 на сто от средните резултати на съюза в тази област, отчита комисията. За изследвания и развитие България е отделила 0,96 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП) през 2015 година при национална цел 1,5 на сто. И този скромен резултат идва след увеличение на разходите в тази област с над 21 на сто. Изследователско-развойнат дейност на българските университети е най-ниско финансираната в ЕС - 0,5 на сто от БВП.

На този фон в условията на кризата българската икономика е ставала все по-зависима от публичните инвестиции, т.е. от държавния бюджет и от еврофондовете, подчертава комисията. Макар и с добро представяне на износа през последните години, половината от него представляват продукти със средно и ниско качество, отчита тя. 

"Предизвикателствата в бизнес средата, включително нестабилната законова рамка и корупцията, както и липсата на висококвалифициран персонал, продължават да пречат на България да се придвижи нагоре в качеството на износа", пише в препоръките.

В социалната сфера, освен изложените на бедност и изключване 41 на сто от населението, те отбелязват скъпата и неефективна система на здравеопазване, достъпът до която е ограничен, а тя самата е все недофинансирана. Публичните разходи за здравеопазване у нас са 51,6 на сто от общите разходи в тази сфера при средно 76,2 на сто за ЕС. 

Образованието оставя 60 на сто от учениците с основни знания и умения под минималния стандарт, рано напусналите училище за 2015 година са били 13,4 на сто при национална цел 11 на сто за 2020 година.

В икономиката комисията откроява като проблеми относително висока задлъжнялост в частния сектор, продължаващи слабости в банковия и застрахователния надзор и значителен сектор "в сянка", който не плаща данъци. 

С положителен знак в препоръките са отбелязани здравите публични финанси. Бюджетният дефицит остава под 0,5 на сто от БВП, съотношението на публичният дълг е сравнително ниско за ЕС и започва постепенно да намалява. 

България е постигнала националните си цели за намаляване на въглеродните емисии и дял на възобновяеми енегрийни източници, но остава сред енергийно неефективните европейски икономики.

Точно обратно на президента Румен Радев Европейската комисия констатира, че "България показа обещаващо участие в дейностите от Инвестиционния план за Европа".

Страната ни се нарежда втора между 28-те държави-членки на ЕС по съотношение на очакваните по плана инвестиции към БВП.

От 15 декември 2016 година са сключени десет споразумения с финансови посредници в частта на фонда, която подпомага малки и средни предприятия. Очаква се те да мобилизират инвестиции от 575 милиона евро. 

Според Радев Инвестиционният план за Европа, известен още като "Планът Юнкер"  "облагодетелства силните икономики, той облагодетелства бизнеса в развитите държави", а България прави компромис, като го подкрепя.