И наистина, звучи добре. Само дето комуникацията е като футбола. На пръв поглед изглежда лесно да се рита една топка и всеки си мисли, че може да го направи и то по-добре от тия, дето взимат някакви космически суми, за да я ритат тая топка. Всъщност обаче е сложна работа. И изисква време, тренировки и умения.

 

С разрастването на паяжините, които пускат социалните мрежи, смартфоните и всичките нови супер технологии, се предполага, че трябва уменията ни за общуване да се подобряват с всеки изминал ден. Уви, свидетели сме на точно противоположната тенденция: хората масово овладяват избора на емотикони под пост във Facebook, но стават все по-неадекватни, когато нещата опрат до живо общуване, по време на личен контакт.

 

Има обаче някои начини да не бъдем идиоти, когато говорим или изслушваме хората:

 

Не прекъсваме и не говорим връз другите

 

Някои хора продуцират много повече вокални сигнали от други и това може да бъде затормозяващо. Във всички случаи обаче прекъсването и говоренето върху речта на другия е проява на безспорна селяния. Ако човекът говори твърде обилно, има по-интелигентни начини да го накарате да спре. Може да си гледате телефона или да си подсвирквате, например (това е шега). Ако пък човекът не говори много и след дълго чудене точно е решил да се произнесе по някакъв въпрос, а вие го залеете с водопад от излишна реч, това може да го обезвери да не промълви още няколко часа.

 

Не даваме тъпи съвети

 

Тук бъдеще нащрек. Съветите са мнооого щекотлива работа. Непоисканите обикновено дразнят, което не е фатално. Но неподходящите могат да правят бели. Ако не може да се въздържите от съвет, поне помислете, преди да го изплюете. Когато някой е решил да сподели страданието си с вас, не го съсичайте със „Стегни се“, „Отпусни се“ и в никакъв случай не го поваляйте на дъното с безумното: „Всичко е на психична основа“. Избягвайте безсмислените клишета от типа на „Просто бъди себе си“, „Бъди повече егоист“ пр. Най-адекватната реакция на оплакване, която получих от познат наскоро се състоя в следния диалог:

 

Той: Как си?

 

Аз: Зле съм.

 

Той: Абе к’во ти пука?

 

Гледаме в очите, но не втренчено

 

Зрителният контакт е важен. Той дава доказателство на събеседника, че сте на неговата вълна и го слушате. Но не е нужно да се взирате в него с психарски втренчен поглед само защото знаете, че трябва да го гледате в очите. Най-много да го подплашите. Не е фатално, ако от време на време отклоните поглед нанякъде, докато другият говори. Стига да не блеете през цялото време, защото това също ви прави идиоти.

 

Не се изгубваме в контекста

 

Може да сте забравили това, но по време на говорене, се случва човек да направи грешка. Да кажем, вместо „Гръмна ми главата“  да каже „Пукна ми главата“. Когато от цялата фраза става пределно ясно какво е искал да каже „авторът“, не е нужно да изисквате обяснения. „Как така ти пукна главата? Какво искаш да кажеш? Че ти се е искало да пукнеш? Или си имал цирей, който се е пукнал? Или какво, искаш да кажеш, че ти е ГРЪМНАЛА главата ли?“ Абсолютно излишно упражнение, в което карате другия да се чувства тъпо и да се обяснява, а вие изглеждате като идиоти.

 

Не заливаме хората със small talk, очевидни истини и грозни клишета

 

Общуването е пълноценно, когато има обмен – на информация, на истории, на енергия ако щете. Т.нар. small talk е необходим по време на бизнес срещи, но напълно излишен при общуване с приятели и по-близки познати. „Всичко е добре, когато свършва добре“, „Абе…да сме здрави, пък другото както дойде“, „Колко е малък светът“ пр. глупости не допринасят с нищо към добрия разговор.

 

Не изпадаме в лични детайли в неподходящи моменти

 

Другата крайност: толкова сте отегчени от говорене за незначителни неща, че искате да занимаете всички със собствената си дълбока и проникновена философия за живота. Ако на бизнес коктейл или среща със съученици, които не сте виждали от 10 години, някой ви попита как сте, имайте предвид, че отговор от типа на: „Ох, да ти кажа, не много добре…дъщеря ми пак има сополи, на жена ми й откриха септум на влагалището, пък мен ме наболява кръста и сметката за парното това лято направо ме уби, не знам, някак се чувствам депресиран, разбираш ли, отчаян от живота, сякаш гледам света през тъмносиви лещи…“ НЕ СА ПОДХОДЯЩИ. Има си уютни винени вечери за тая работа.

 

Не задръстваме разговора с бит

 

Битът е навсякъде и е познат на всички ни: кожна алергия от нов омекотител, повреда в газовото котле вкъщи, нови свещи за колата, пазар в HIT…всички ги знаем тези работи. И освен ако няма нещо супер интересно около тях (да кажем газовото котле е избухнало и е изпепелило кооперацията или сте видели Риана да краде райски ябълки в HIT), по-добре дръжте битовите вълнения дълбоко в душата си. Там, където им е мястото.