Сбогом, Стефане, феновете ще те помнят само с добро

Нямаше по-тих, по-скромен човек от Стефан Лулчев в онзи шампионски отбор на ЦСКА през 1997 година. Защитникът стана бързо важна част от "червените" на Георги Василев - Гочето. Дори вкара първия гол във финала за купата срещу Левски. "Армейците" биха 3:1 и направиха дубъл. Последен в историята им. Стефан не обичаше шума. Предпочиташе незабелязано да напусне стадиона. Винаги свел поглед надолу. Поздравяваше всеки, много възпитано момче. Но бързаше да се прибере.  Феновете обаче го обичаха. Бореше се мъжката на терена. Със Сираков, например, а по-добър централен нападател в България от Наско тогава нямаше. Да не говорим за сега. Затова го обичаха много. И феновете на Локо Пловдив, и феновете на ЦСКА. За първите стана идол, след като през 1995 година вкара победния гол пред над 25 000 зрители на Лаута в градското дерби. Локо беше тотален аутсайдер срещу фрашкания с пари тим на "брокерите". В Ботев бяха Сираков, Боби Михайлов, Коце Видолов, Драганов, Хвойнев, кой ли не! Но Стефчо  се извиси и заби с глава в края за 1:0. Тези мачове раждат героите. Битките на Давид срещу Голиат. Тези дербита се помнят вечно сред десетките други. После Лулчев не издържа на безпаричието и премина в ЦСКА, където запалянковците също много го харесваха. Никога не се разсърди, никога не повиши тон. Дори когато се оказа ненужен в Борисовата градина и пое към Марек. Съжалявах за напускането му. Беше ми приятно да виждам толкова възпитани и добри момчета. После изгубих следите на Лулата. Виждах, че играе за ветераните на Локо понякога. Абсурд беше да се появи в медиите, да започне да дава акъл, да анализира. Та той в най-звездните моменти не обичаше тези работи.  Не знам, а и вероятно никой никога няма да разбере какво точно е подтикнало Стефчо да се обеси тази сутрин. Не беше от хората, които ще тръгнат да се оплакват. Много хубав човек! Намерила го майка му, обесен в производственото хале, което наел, за да върти свой дребен бизнес. Казват, не бил закъсал финансово. Но нещо го е тревожело. Изненадващо не се явил за уговорен мач на ветераните. Майчиният инстинкт също е усетил! Двамата говорили по телефона в неделя вечерта. Затова жената тръгнала да го търси разтревожена.  Не знам какво стана със семейството му. Последно, казват, живеел в къщата на своята майка. По-точно сам в каравана в двора.  Явно нещо го е подтикнало да остане сам. На тишина! За последен път! Жалко за Стефан! Той беше наистина добро, възпитано и свястно момче, което феновете винаги ще помнят с добро!

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_656235.html

Свързани новини: