Президент с характер

 Изминалите 100 дни на Румен Радев несъмнено показаха, че в българската политика навлиза силна личност със сериозен капацитет от знания и умения да извоюва свой личен държавнически профил, неподвластен на политическите сили и обществената конюнктура.

Валерия Велева, главен редактор на сайта „Епицентър”

В затворените страници на тези 100 дни са съставянето на президентската администрация, излъчването на служебно правителство и провеждането на предсрочни парламентарни избори. С различна степен на условност можем да кажем, че Радев се справи и с трите задачи успешно, въпреки някои допуснати грешки. Без да ги омаловажаваме, ги приемаме като грешки на растежа.

И сега, отчитайки тези грешки, е по-важно да се опитаме да прогнозираме какъв ще бъде Румен Радев оттук нататък – какви ще бъдат отношенията му с правителството на Бойко Борисов; с институциите в държавата; с опозицията в лицето на БСП, която го направи президент; с обществото, което го избра; и с онези, които не го харесват. 

Последните медийни изяви на президента показват не само стремежа му, но и осмислено избран конституционен начин да отстоява национални и институционални цели както по отношение на сигурността, така и по проблеми, които вълнуват хората. 

С всеки изминат ден

Радев демонстрира самочувствие на лидер, на водач, който има смелостта да се изправи срещу статуквото

, да атакува партиите и политиците, да търси отговорности, да показва грешки, да сочи решения, без да робува на догми и предразсъдъци. В това отношение знаково е едночасовото му интервю пред БНР, в което за първи път държавният глава ясно и категорично се противопостави на няколко силни фактора в държавата.

Започваме с вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов. 

Президентът буквално “влезе с бутонките“ срещу новия военен шеф по няколко възлови теми. 

Първо, Радев остро разкритикува изтеглянето на доклада за състоянието на армията, което Каракачанов се кани да направи с мотива – да не се стряска обществото. В този документ, огласен от служебния военен министър Стефан Янев, беше изнесена шокиращата истина — българската армия не може да изпълнява своите функции по защита на националната сигурност. „Изтеглянето на доклада е абсурдно! Проблемите могат да бъдат решавани, само когато говорим истината, а не замитаме проблемите“, скочи гневно Румен Радев. И за да покаже, че упрекът му не е само към настоящия военен министър, доскорошният шеф на ВВС бръкна надълбоко в проблема: „Ние стигнахме до днешното състояние на БА поради дълги години производство на розови доклади, които замитат проблемите“. В противовес на практиката за замитане на проблемите, Радев оповести още една стряскаща новина, за която политиците нехаят – всичките ни изтребители МИГ-29, които летят в момента, трябва да са на земята, защото летят с „удължен ресурс“, подписан от нелегетимиран, пенсиониран вече технически състав на ВВС. 

Второ, върховният главнокомандващ отхвърли идеята на Каракачанов за връщането на наборната служба като несъстоятелна към този момент поради една проста причина — липсата на средства: „Наборната армия изисква огромни ресурси. Трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия. Те са изключително много и трябва да решим първо тях“. Ясно е, че по отношение на армията Радев е готов да воюва със законодателя, отстоявайки експертни позиции.

Тепърва ни предстои да разберем какво означава истински генерал да води стратегически битки за държавата на полето на политиката. 

  

Трето, държавният глава категорично защити мястото си в отстояването на външната политика на страната. Радев се противопостави на абсурдната теза на Каракачанов, изразена на последното заседание на правителството, че на предстоящата среща на върха на НАТО (25 май) президентът няма право на собствена позиция, различна от правителствената. Тук шамарът към „назначения“ военен министър е повече от звучен:„Ще напомня на Каракачанов, че президентът се избира пряко и неговата власт не произтича от изпълнителната власт. Президентът има правомощия във външната политика и свой глас, и те не произтичат от зададени точки от правителството“. Радев е абсолютно прав – именно облегнат на този постулат от Конституцията президентът Плевнелиев водеше спрямо Русия политика, различна от тази на правителството на Борисов, че дори и на ЕС, която не отговаряше на националните интереси. Ясно е, че

Радев, който се е клел в България, няма да обслужва външни сили, както го правеше Плевнелиев

, и ще отстоява позицията за консолидирана външна политика на българската държава. 

Четвърто, в отговор на критиките, че през първите 100 дни е бездействал, Радев изнесе един безспорен факт - именно на неговите външнополитически усилия в Римската декларация залегнаха нашите приоритети за кохезионната политика и предложението ни за още 425 милиона евро за дооборудване на „Гранична полиция“. Това бе наистина негово постижение, защото сроковете бяха пропуснати и само заради активната му намеса България се вмести в документите, приети на заседанията на Съвета на ЕС в Брюксел и в Малта. И тук Радев не замете проблема под килима — и политиците, и администрацията по министерствата са му давали кухи „опорни точки“, които той естествено захвърлил в коша. 

Пето, дали всичко това означава война с военния министър, предстои да видим. Но че има сблъсък, ясно е! Като опитен военоначалник Радев показва, че умее да използва и слабите места на „противника си“. „Притеснява ме как ще бъде приет г-н Каракачанов в Европа след последните скандали в неговата коалиция“, е неговият красноречив коментар по отношение на „нацистките“ скандали, които родиха патриотите. Защото за разлика от Каракачанов, президентът Радев е приет в НАТО като свой и никой няма съмнения в неговата евроатлантическа ценностна система. 

По доста елегантен, но също красноречив начин Радев „отперка“ и бившия си началник във ВВС, бивш шеф на отбраната и настоящ депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов. На неговата реплика във връзка с новите изтребители, че “ние не купуваме самолети, а купуваме сигурност“, Радев попита: „Колко килограма сигурност ще купим и по какъв начин?“. Нещо повече, държавният глава остро разкритикува „врътката“ на депутатите, които в предишния парламент приеха проекта за новия боен самолет, а сега се отмятат от него: „Не приемам никакви политически спекулации, не приемам това безотговорно политическо бръщолевене по темата на хора некомпетентни, незапознати с проблема, които водят разни внушения, че видите ли дадени партии не участвали в задкулисни преговори. Нито е имало задкулисие, нито са водени някакви преговори! Договорът ще бъде държава с държава, а не с фирми“. Противниците на Радев го критикуват, че бърза с тази сделка, че едва ли не „под натиска на оръжейнто лоби“ иска да прокара офертата на „Грипен“. Но вероятно те не са проследили, или умишлено неглижират целия дебат миналото лято по изготвянето и приемането на военно-техническата експертиза по този проект, в която тогава никой не влагаше политически мотиви. Сега, когато сделката трябва да върви към стартиране, започват да търсят на Радев „оръжейни вмешателства“ по същия начин, както по време на изборите му търсеха „сътрудничество с Кремъл и зависимост от Русия“. Тази плоча вече е изтъркана и затова почва нова.

Но за тези 100 дни Радев показа удивителна психическа устойчивост на всякакви медийни и политически атаки.

Впрочем, тези които го познават, не се изненадват на това му качество. Той просто е обучаван да вледее нервите си, емоциите, чувствата и настроенията си до степен на изграждане на психическа броня.

При старта на Румен Радев като държавен глава всички анализатори подчертаваха, че липсата на политически опит ще го свари неподготвен за изненадите в политиката и в отстояването на трудния баланс между институциите. Радев обаче се оказа много добър ученик и за три месеца не само овладя баланса, не само показа еманципираност от всякакви политически домогвания, но започна стабилно да изгражда собствен постамент на президентската институция, който изисква останалите в държавата да се съобразяват с него.

Някои може да го критикуват, че се опитва да налата команден стил в президентството по подобие на йеархията в армията. В президентството обаче няма власт, има влияние, има стратегическо визионерство (който го може), има поставяне на жалони за национални приоритети (който ги вижда) и ако се съди от действията му напоследък, Радев ще прави именно това. Оттам ще дойде и силата на президентската власт, която отсътстваше по времето на Плевнелиев. 

Радев се противопостави и на премиера Борисов по отношение мястото на разузнаването и дейността на ДАНС. За първи път държавен глава посочи ясно конфликта на интереси в работата на ДАНС по отношение на корупцията. По закон ДАНС се ръководи от министър-председателя. Е, как тогава тази структура „ще спомага за разследването във висшите етажи на властта и дали ще посмее и по какъв начин ще подава информация и ще разследва срещу своя принципал“, попита с основание президентът. И видял, че това „не е нормално“, Радев се зарече: „И на този въпрос ще търся решение!“ Ясно е, че трезвомислието на „военния“ президент ще му помага при решаването на политически казуси, които политиците често конюнктурно решават. 

Заради политическата му неопитност мнозина наблюдаваха как ще отиграе вдигнатата му топка по скандала в съдебната система. И там Радев отново показа здрав разум и държавническа стабилност. Без никакви увъртания президентът посочи къде е мястото на магистратите – в съда, а не в междуличности боричкания, вредни за държавата. 

Радев осъди „нацисткия скандал“, порица „уклончивото говорене и опита да се омаловажи отговорността на прегрешилите като се набляга на техния професионализъм“. В същото време ясно и категорично заяви, че за България е важно да има стабилно правителство. Независимо от атаките на опозицията, държавният глава е категоричен: „Представете си, ако коалицията се разпадне, не искам да се помисля какво ни очаква!“ 

Опитах се да очертая образа на новия президент.

Разбира се този образ тепърва ще добива плътност. Но

вече виждаме един активен президент, който сериозно се готви по проблемите и взима ясна позиция

, който се опитва да изпреварва събитията и да налага дневния ред такъв, какъвто обществото го иска, и който следва своите обещания за прозрачност и принципност.

Интересното е, че той ще гради собствения си образ на държавник и авторитет успоредно с утвърдения вече Борисов, чийто трети мандат съвпада изцяло с първия мандат на Радев. Генерал редом до Генерала. Ще бъде интересно да наблюдаваме това партньорство на терена на политиката.

По време на кампанията си президентът заложи високи очаквания към своята работа и във всяка негова стъпка това ще бъде отчитано. 

Така както Борисов в последните 15 години израстна пред очите ни като държавник, сега и Радев започва изкачването си по тази трудна стълба. Обстановката в света, напрежението на Балканите, неспокойната ситуация в страната издигат ролята му на първостепенен стабилизиращ фактор, колкото и това да звучи като клише.

С първите си стъпки Радев показа уменията си на водач; на достоен, сдържан, трезвомислещ държавник, неподвластен на крайни, емоционални изблици, удивително несуетен, който умее да говори кратко и ясно, смислено и конкретно. А когато трябва — и емоционално. За разлика от комичното, нескопосано “влизане в ролята“ на Плевнелиев с неговите лапсуси и гафове, Радев нито веднъж не даде повод българските граждани да се чувстват засрамени от държавния си глава. Напротив – речите му за деня Деня на армията и по повод годишнината на Баташкото клане показаха, че България има начело държавник със сърце и душа на истински българин. 

Без да има власт, Радев показа, че влиянието може да роди власт. 

И тепърва ще се убеждаваме в това!

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/279834_%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82+%D1%81+%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80

Свързани новини: