Докато Украйна гледаше пародията на Цирк дьо Солей, в изпълнение на летящите данъчни¹, Русия празнуваше Деня на славянската писменост и култура. Денят, който са започнали да отбелязват през 1985 г., чествайки светците Кирил и Методий по съветски маниер. Празникът става ежегоден през януари 1991 г., когато СССР фактически се разпада. Както обикновено, Москва прибира това, което въргаля на улицата – може пък да влезе в употреба…

Путин: Славянската писменост дойде в Русия от македонската земя

И влезе! Нека оставим настрани занимателния въпрос славянска ли е руската култура. Далеч по-любопитно е, че денят в памет на създателите на най-известния популяризаторски инструмент в славянската история има немалка външнополитическа стойност. Той е един от каналите за проекция на руските интереси. Преди всичко – на Балканите. Най-малкото по силата на факта, че той се чества и в България, и в Сърбия, и в Македония (а и не само там, но за това ще стане дума по-долу).

На 24 май македонският президент Георге Иванов пристигна на посещение в Москва. Творението на “Руския свят”², носещо красноречивото название “Международен обществен фонд за единство на православните народи” – по същността си типичен чекистки проект, присъди на Иванов премия на името на патриарх Алексий II. Същият, който в кагебистките картотеки фигурира като агент Дроздов. Това не е важното. Важното е, че големият приятел на Русия Георге Иванов е много нужен на Москва човек. Без неговите малки, но точни действия ситуацията в Македония щеше да се развива много по-зле. Ако Македония беше по-стабилна, на целите Балкани щеше да е по-спокойно. Главоболията на Евросъюза щяха да са по-малко. А това определено не е нужно на Кремъл.

Помните ли как през април протестиращите биха депутати от македонския парламент? Това беше акция, в подкрепа на експремиера Никола Груевски. Въпреки че неговата “Демократическа партия за македонско национално единство” (ако видите оксиморон в заглавието – подозирайте популизъм, в конкретния случай – десен) миналата година победи на изборите, желаещи да си играят на коалиция с ДПМНЕ не се намериха. Лидерът на опозиционното мнозинство Зоран Заев трябваше да получи право да формира правителство, но нещата се объркаха. Иванов с лекота “опраска” Конституцията. Защо? Защото Заев наруши негласното табу заради уговорка с партията на албанците (съставляваща 1/4 от населението на Македония). Дори повече – той помогна на албанец да бъде избран за председател на парламента. И бурята в Македония се разрази с нова сила³.

Празничният повод обаче няма отношение към тази история. Той фигурира в контекста на приветствените слова на Путин към Иванов. В изявлението си кремълският затворник заяви, че не само македонците имат празник, но и Русия, а писмеността им е дошла “именно от македонската земя”…

Насладете се на този пасаж – просто така, взела и по чуден начин дошла. От Македония в Русия. Подобно на епидемията от птичи грип, не по някакъв друг път. На кого му пука, че школата за славянска писменост в днешния македонски Охрид е основана по заповед на кръстителя на Българите Цар Борис.

Украйна? Какво общо има пък тя? Ще рече човек, дошли просветителите в Киев. Било е Рус, а Рус означава Русия. Защо ни трябва да си спомняме, че “Русия” е дума, заимствана от Петър I от гърците, без право, но с амбиция⁴. Пък и не е удобно да признае човек, че Московията е наследила кирилицата по същия начин, по който Африка – латиницата: от метрополията⁵. Дори повече! Сравнението става още по-интересно заради това, че в Московията, както и в Африка, паралелно е използвана и арабска писменост. Никак няма да е излишно да бъде въведен празник и по този повод. Например в чест на Афанасий Никитин⁶. Още повече, че догодина ще честваме 550 години от времето, в което той е пътешествал през три морета. Пък и международната обстановка е благоприятна, откъдето и да я погледнеш. Щом Балканите се изплъзват, май е време най-сетне сериозно да се напомни за сирийското православие⁷. А ако не се получи – за ислямското единство. 

Отклонихме се. Между другото, струва си словесните упражнения на Путин да се доразвият. Все пак, ако кирилицата е “долетяла” в Русия директно от Македония, тогава освобождението на Балканите от турското иго е заслуга изцяло на Украйна. Изходът от обсадата на Плевен и предаването на крепостта от турците на 28 ноември (10 декември) 1877 г. става възможно, само защото два дни по-рано Източната турска армия е била разбита при битката край село Мечка (в България) и още един път – два дни по-късно, след подписване на капитулацията. Нека погледнем и списъка на частите, разгромили турците при тези сражения: 45-ти Азовски пехотен полк, 46-ти Днепровски пехотен полк, 47-ми Украински пехотен полк, 48-ми Одески пехотен полк, 129-ти Бесарабски пехотен полк. Но това са дреболии.

Можем например да си припомним, че като цяло руският имперски проект е отрок на Киевско-Могилянската (тогава просто Киевска) Академия. По-скоро на кръга около нейния ректор Феофан Прокопиевич⁸.

За всичко това безусловно може и трябва да се говори. Както и за това, че е време да се преосмисли честването на Деня на славянската писменост и култура в Украйна. Това в крайна сметка е още една плоскост, на която Русия води война срещу нас.  

Да се примирим с узурпацията на този празник от Москва е най-малкото глупаво. Защото този проект може изцяло да бъде използван против идеологическата му интеграция под егидата на Кремъл. Особено ако вземем предвид, че Кирил и Методий са почитани и от чехите и словаците, както и в руския “републикански” анклав в Молдова⁹.

* Олексий Кафтан е украински журналист, редактор в отдел „Световна политика“ в седмичника „Деловая столица” и списанието „Власть денег”. Историк по образование.

1. На 24 май в Украйна се проведе мащабна акция, при която бяха извършени зрелищни арести на данъчни служители, работили под ръководството на бившия министър на приходите Александър Клименко. 

2. Русский мир – на български: “руски свят”: пропагандна доктрина за изграждане на общност, съпричастна към руския език и култура. Идеологията на “руския свят” стъпва върху разбирането за “древната Рус” – етнокултурен регион в Източна Европа. Тази доктрина например описва Черно море като Руско.

3. В крайна сметка, след определени гаранции от страна на новоизбрания председател на македонския парламент Талат Джефери, Иванов връчи мандата на лидера на СДСМ Зоран Заев.

4. В началото на 18-ти век, при създаването на Руската империя, Петър I приема наименованието “Русия” (гръцкото звучене на Рус е близко до Русия) с цел Московията да бъде възприета като такава. С това се цели придаване на античност на московското царство. Това дава основа и за провеждане на политика за “събиране на земите Руски”. По своята същност това е завоевателна и поробителна война, при която се разграбват съседните народи. След като покорил т.нар. Киевска Рус Петър I за възприема гръцките названия. При средновековието съществуват и Рус, и Московия, а при него те се преобразяват във Великорусия и Малорусия.

5. Метрополията по отношение на по-слабо развитите, често колониални територии, може да бъде разглеждана и като държава-майка. Заедно с административните принципи, по-слабо развитите територии може да възприемат културата, езика или законодателството.

6. Афанасий Никитин е руски писател, пътешественик и търговец. Прекарва няколко години в Индия. Неговото произведение “Пътешествие през три морета” е написано на смес от фарси, тюркски и условно казано руски. Спорно е дали това наистина е “първият нерелигиозен текст, написан на руски”, както е определян неговият текст.

7. Сирийската православна църква е една от най-древни православни църкви.

8. Феофан Пропопиевич е европейски философ от началото на Просвещението. Идеолог на изграждането на Руската империя.

9. Приднестровска молдовска република е обявена за автономна през 2005 г. Тя няма международноправен статут.