Препоръчваме ви: "Щурците" в "Арена Армеец" на 3 юни

„Мускетарите на българския рок“, „Българската рок легенда“, „Символът на неувяхващата младост“ ... Мога да ви изредя още няколко клишета, които събратята по перо с лекота редят, когато стане дума за „Щурците“. Не ни се сърдете. Всички тези квалификации са истина. Някогашните момчета от квартала около Консерваторията действително написаха най-значимата глава от историята на рока в долния десен ъгъл на Европа. И поколенческото присъствие в "Арена Армеец" на 3 юни ще ви докаже това. Преди 20 години, когато Пепи Цанков издаде „Зимата на Щурците“ - първата част от биографичната ми книга за групата, направихме с тях едно кратко турне по повод 30-годишнината им. Тогава в залите на големите градове видях сред публиката цели семейства – родители с децата си. Сега, за 50-годишнината на бандата, в публиката ще са и внуците. И заедно с дядовците си ще пеят рок химните на една цяла епоха. Носталгията по моята младост ще ме стисне за гърлото. По бузите ми ще се стичат сълзите на умилението, а пред очите ми ще се нижат картините от училищните балове, репетициите на гимназиалната ни група на тавана на Пламен Янакиев – Левски, читалищните концерти и ще се чува китарният звън от кварталните градинки. Болезнено ще ни липсва Пеци и ще гледаме с тъга и възхищение екранното му участие в концерта. Ще слушаме и с интерес солата му, изсвирени от Иван Лечев и Славчо Николов. Ще се зарадваме да видим отново Пепи Цанков, Веско Кисьов, Косьо Атанасов. И ще редим заедно с Кирчо словата на Волен Николаев, описали ни вкуса на времето. А преди 50 години ... Тук ще разлистя книгата си и ще препиша няколко реда от нея. Концертна дирекция и разните други институции се правят на ощипани и не признават на групарчетата статут на професионални музиканти. А и гилдията на естрадните певци гледа с подозрение на младежите с китари, които кой знае как пълнят залите и веселят публиката с три акорда и вокали на бръснарска терца. Фактите обаче са безспорни и столичната младеж, без афиши и радио реклама мигновено научава кога и къде ще свирят „Бъндараците“, „Викингите“, „Везните“ или „Сребърните гривни“. И се тъпче в читалища, училища или аудитории. Бъдещето се очертава като ясно. Дори и на хоризонта да има облаци – на кого му пука?! Момчетата са млади и пълни с енергия. Генетичният сблъсък между приоритетите на двамата Кирчови дядовци завършва с победа на диригента, а при Пепи пътят вече е определен, защото тъй и тъй следва ударни инструменти в Консерваторията. Трябва да се открият още двама сериозни групари. И по принципа „който търси – намира“ на един бал в зала „Универсиада“ Кирчо и Пепи си заплюват двама младежи от ВИС (вокално-инструментален състав – бел.авт.) „Слънчевите братя“. Единият свири много професионално на китара, а другият пее страхотно и държи ритъм. Оказва се, че са студенти, имат желание сериозно да свирят в група и нямат нищо против да направят тази група с двамата „бъндараци – отцепници“. Солокитаристът се казва Петър Гюзелев, ритмистът – Веселин Кисьов. И така нататък ... Книгата няма да намерите. Тя вече е библиографска рядкост и не вярвам някой да навие издателката ми да допечата някакво количество. Но това е друга тема. Сега говорим за събитията преди 50 години. „Бъндараците“ вече ги има и спорят с „Гривните“ за рок шампионата на страната. Свирят в постановката на Леон Даниел „Обличането на Венера“ в Сатиричния театър, но Бънди и Вачо изглежда нямат сериозни професионални намерения и затова Кирчо и Пепи Цанков стигат до това решение. През 1967 г. групата вече е сработена, разработена е стратегията с радио конкурса „Един студентски състав търси име“, клакьорите са организирани и на белия свят се появяват „Щурците“. Следват „Звън“, „Малкият светъл прозорец“, „Бяла тишина“ с Гошо Минчев и нататък - „Среща“, „Мускетарски марш“, „Вкусът на времето“, за да се стигне до „Клетва“. И всичкото това ще изпеем заедно на 3 юни в "Арена Армеец", нали?!

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_656564.html

Свързани новини: