Мнозинството от хората и мнозинството от страните (общо 66) в международно сравнително изследване на „Галъп интернешънъл“ смятат, че не съществува превъзходство на едни раси, религии или култури над други раси, религии и култури. Въпреки това в чувствителен дял изследвани страни общественото мнение по този въпрос е разделено.

Това показват данните от 40-ото юбилейно издание на глобалното допитване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл". 

Твърденията, които са тествани, са: "Някои раси превъзхождат други раси", "Някои религии превъзхождат други религии", "Някои култури превъзхождат други култури".

Въпреки преобладаващото убеждение за расово, религиозно и културно равенство в няколко държави има мнозинство, което смята, че съществува и религиозно, и културно, и расово превъзходство. Сред тях личат най-вече страни като Бангладеш, Гана, Индия, Нигерия, Афганистан, Парагвай и др. В тези държави сумираните отговори „напълно съгласен“ и „по-скоро съгласен“ с твърденията дават дялове между 50 и 80%. На другия полюс очаквано са най-вече западните общества.

Най-толерантни са хората в Швеция, Франция и Исландия. Това е челната тройка и по въпросите за раса, религия и култура.

България и балканските общества са по-скоро раздвоени. Румъния например е в топ 10  на държавите и обществата с най-толерантно отношение към културите и в топ 10 на страните с най-нетолерантно отношение към расите.

В България няма сигурни мнозинства в подкрепа на религиозното, расовото и културното равенство. 45% не приемат твърдението, че някои религии превъзхождат други религии, но доста близък дял от анкетираните – 37%, са съгласни с него. Още по-неустановено е положението с расовото равенство. Има нещо като паритет между съгласие и несъгласие – 44% споделят това мнение, а 45% - не. 50% от анкетираните у нас смятат, че някои култури превъзхождат други култури, а малцинство от 35% са на обратното мнение.

Православните в Източна Европа: Културата ни е по-висша

"Основната цел на изследването не е да измерят нивата на расизъм, нито чувството на културно или религиозно превъзходство. Основният интерес е да се разсъждава върху вътрешните баланси в страните. Очевидно е, че всички онези страни, които се чувстват стабилни и не усещат заплахи, показват по-ниски нива на вяра в религиозно, културно и расово превъзходство. И обратното", коментират от "Галъп интернешънъл".

Основните фактори, които стимулират широко разпространеното усещане за неравенство в тези три полета, най-вероятно са:

• Остри вътрешни конфликти и проблеми в даденото общество
• Остра външна нестабилност и очакване за интервенция отвън
• Дълбока трансформация на съответното общество, водеща до дълбоко усещане за несигурност

На картата за култура ясно си личи разделението между Западна и Източна Европа. На Изток обществата са разделени в мнението дали съществува културно превъзходство - и тук е отразена чувствителността на по-несигурните общества, които се съпреживяват чрез идеята за по-висшата култура. Подобен акцент е доловен и в скорошно изследване на социологическия център "Пю" за религиите в Централна и Източна Европа, според което православните общества имат идеята, че тяхната култура е по-висша. Подобно разделение между културно равенство и превърдходство има също и в бивши империи като Турция, в Индия - държава, която е демокрация, но с чувство за недооцененост на древната си култура, и т.н. 

 В последната таблица са дадени държавите и обществата съответно, в които има високи стойности на неравенство и по трите показателя. Осмото място е за Македония, където се оказва, че мнозинството от хората вярват, че някои религии, раси и култури са по-висши от други. Това е и единствената европейска държава на челни позиции.

Общо 66 541 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (25 страни; 29 211 души), по телефон (13 страни; 10 754 души), онлайн (25 страни; 23 947 души) или чрез смесен метод (3 страни; 2629 души). Теренната работа в различните страни е проведена от октомври до декември 2016 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал от 95%.