Вярно или не? Сотир Цацаров: Според ЕК спецпрокуратурата и спецсъдът работят "много добре"

[div class='center_orange']"Спомнете си с какво недоверие бе приета идеята за създаването на специализираните съд и прокуратура. Тя бе подложена на унищожителна критика както от част от политическата класа, така и от тогавашното ръководство на адвокатурата, по обясними причини. Само че за времето досега тези органи на съдебната власт доказаха силата си. Специализираната прокуратура работи много добре - и това не е моя субективна оценка. Тази оценка фигурира в последния мониторингов доклад, а справедливостта изисква да кажем, че тя е и за колегите съдии (от Специализирания наказателен съд – б.р.)".[class='center_orange' div] Това каза главният прокурор Сотир Цацаров в интервю за вестник "24 часа", публикувано на 22 май. В контекст, че спецструктурите в съдебната система работят "много добре", той защитава идеята за прехвърляне на всички дела за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд. Идея, от която ГЕРБ се отказа още през 2010 година заради критиките, че така спецсъдът ще се превърне от специализиран в "специален" съд, което противоречи на конституцията. Тогава на спецсъда бе оставено да разглежда само делата срещу организираната престъпност. През есента на 2016 г. екипът на предишния правосъден министър Екатерина Захариева отново съживи идеята за създаване на спецсъд срещу корупцията по високите етажи на властта. По това време вече бушуваше конфликтът между лоялното на главния прокурор мнозинство във ВСС и председателя на ВКС Лозан Панов, който се обяви открито за истинска съдебна реформа. Шефът на Софийския градски съд Калоян Топалов също направи открита заявка в подкрепа на реформаторските кръгове в съдебната система. Достатъчно е да се припомни изявлението му: "За мен аферата "Яневагейт" е истина". Това бе ясен знак, че мнозинството във ВСС, формирано около главния прокурор, няма как да влияе на шефа на СГС. По това време се възроди идеята за преместването на делата за корупция от СГС в спецсъда, която бе прегърната и от главния прокурор. ---------------------------- В последния мониторингов доклад на ЕК няма оценка, че специализираните прокуратура и съд работят "много добре", както твърди главният прокурор. В т.нар. официална част на доклада се казва следното: "Специализираният съд и специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност постигат трайни резултати". В същото време ЕК напомня, че Специализираният съд е бил проверен през 2016 г. от Върховния касационен съд, а проверката е повдигнала "някои важни въпроси". Какви са тези важни въпроси? В доклада на ВКС за спецсъда се казва буквално следното: "Зададената от законодателя компетентност на Специализирания наказателен съд е непрецизна и произволна, определена при пълна липса на концептуалност и визия…“. Върховните съдии казват, че това може да се оправи само с преуреждане на цялата му концепция. В доклада на ЕК няма подкрепа за прехвърляне на делата за корупция в спецсъда, а има призив към българските власти внимателно да обмислят това предложение. Европейската комисия допуска, че това не само може да не помогне в борбата с корупцията, но да навреди на постигнатото в борбата с организираната престъпност: "Беше направено предложение за разширяване на компетентността на специализирания съд, така че тя да включва делата за корупция по високите етажи на властта. Такива промени в компетентността трябва да бъдат внимателно подготвени и придружени от подходящ анализ на нуждите от ресурси и на възможните правни последици от промените. Трябва да има яснота, че тези промени няма да имат непредвидени отрицателни последици върху работата по делата за организирана престъпност", посочва ЕК. В техническата част от доклада на ЕК също няма "много добра" оценка на специализираните съд и прокуратура. За сметка на това пак се напомнят критиките към идеята за прехвърляне на делата за корупция в спецсъда. "Организации на гражданското общество отправиха критики относно момента, в който се внасят предложенията, без оценка на въздействието или допълнителен анализ, само два месеца преди Върховният касационен съд да финализира подробната оценка на специализирания съд за борба с организираната престъпност. В крайна сметка горепосочената оценка се оказа критична спрямо специализирания съд в няколко аспекта", се казва в техническия доклад на Брюксел. В интервюто за в-к "24 часа" Сотир Цацаров дословно се позовава на доклада на петимата европейски прокурори, които бяха на мисия през миналата година в България. Така той окончателно оформя тезата си за прехвърлянето на делата от СГС в спецсъда: "Нека цитирам дословно препоръка от доклада за независим анализ на прокуратурата, изготвен от петима колеги от страни от ЕС: "Да се запитаме дали Софийският градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище. Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работа на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие и по-малко формализъм", казва Цацаров. Има такъв цитат в доклада на петимата европейски прокурори. Той е поставен в контекста статистика, която сочи, че по 14 обвиненията за корупция срещу магистрати, 12 от делата са били върнати от съдиите на прокурорите за "процедурни несъответствия". Прокуратурата е протестирала по всички тези дела и в 11 от случаите възраженията на прокурорите са били уважени от по-горната съдебна инстанция. В случая обаче няма изрична препоръка за смяна на подсъдността на делата за корупция, нито се казва дали всички посочени дела срещу магистрати са гледани от Софийския градски съд. Още повече, че в доклада на европейските прокурори се поставят сериозни въпроси и за работата на самия Специализиран наказателен съд. "Изглежда ясно, че има няколко важни осъдителни присъди (по делата срещу организираната престъпност – б.р.), с които се налага наказание лишаване от свобода за дълъг срок, но липсва последователност. Много дела приключват с условно осъждане, което по наше мнение има ограничен възпиращ ефект", се казва в доклада на европрокурорите. Те цитират справка от Върховната касационна прокуратура, която показва доста обезпокоителни тенденции. От 2011 г. до 2014 г. са постигнати 75 осъдителни присъди срещу организирани престъпни групи. По 3 дела е било наложено наказание лишаване от свобода за повече от 5 години, а по 10 дела е било наложено наказание лишаване от свобода за повече от 3 години. През това време голяма част от делата са били доработвани от Софийския градски съд. След 2014 г., когато делата са приключвани само от специсъда, има 20 осъдителни присъди – над три пъти по-малко. "С присъдите по тези дела се налагат наказания условно лишаване от свобода, пробация или глоба", изрично подчертават европрокурорите. Става дума за сключени споразумения между спецпрокуратурата и подсъдимите, които обаче се одобряват от спецсъда. "Макар и да не може да коментираме предимствата на споразуменията за условно осъждане, ясно е, че те се прилагат активно от специализираната прокуратура във връзка с делата за организирана престъпност", отбелязват европейските прокурори. В този контекст твърдението за "много добрата работа" на специализирани структури е твърде спорно. Самият главен прокурор Сотир Цацаров е изразявал сериозни съмнения към съдиите в Специализирания апелативен наказателен съд (който би гледал делата за корупция по високите етажи като втора инстанция – б.р.) и системата за случайното разпределение на делата там. За това говори и реакцията му по повод мярката за неотклонение на кмета на Галиче Ценко Чоков, довела до предложение за наказание на съдийката Даниела Врачева. Защо тогава се предлага това? За да намери отговор на въпроса, Mediapool провери и общата статистика за работата на Специализирания наказателен съд в сравнение с тази на Софийския градски съд. Така може да се разбере каква обективно е ситуацията, извън интерпретациите на ЕК и европейските прокурори. Основният аргумент на главния прокурор за прехвърлянето на делата е по-малкият формализъм на спецсъда. Най-яркият израз на този формализъм е решението на съдията да върне делото на прокурора за доразследване. През 2016 г. Специализираният наказателен съд е решил общо 111 наказателни дела от общ характер. Прекратени и върнати за доразследване са 33 дела. Това са 30% от делата. За сравнение Софийският градски съд е решил 572 дела от общ характер. От тях 105 са върнати на прокуратурата – или 18% от делата. Тоест, СГС връща приблизително двойно по-малко дела. В този контекст обаче се появява нещо твърде интересно. Спецсъдът получава много повече искания за прилагане на специални разузнавателни средства. Съответно дава много повече разрешения. През миналата година са одобрени 2271 СРС-та и са издадени 669 отказа – 4 към 1 в полза на разрешенията. Статистиката показва, че спецсъдът дава толкова разрешения за СРС, колкото всички останали съдилища в страната взети заедно. Ефективността на тези СРС-та не е особено голяма. От цялото това подслушване и следене са изготвени едва 518 веществени доказателствени средства (ВДС), които са използвани пред съда. Това означава, че едва едно на всеки 4.3 СРС-та върши някаква работа по наказателно дело. Останалите са безрезултатно подслушване, което практически е нарушение на основни конституционни права. Статистиката на Софийския градски съд показва нещо съвсем различно. През миналата година градският съд е дал едва 139 разрешения за СРС (от 312 искания) – т.е. 1 към 2.5 в полза на отказите. От тези специални разузнавателни средства са изготвени 133 веществени доказателствени средства. Това е изумително висока ефективност – почти 1:1. Това показва, че когато съдът контролира искания за прилагане на СРС-та, намаляват съмненията за неаргументирано и поголовно подслушване, както и за разхищение на пари на данъкоплатците, защото СРС-то винаги попада в целта. Статистиката за СРС трябва да служи като сигнална лампа за Народното събрание, ако се вземе политическо решение за прехвърляне на делата за корупцията по високите етажи на властта към спецсъда. Тогава разрешенията за СРС по корупционните дела ще бъдат прехвърлени към институция, която много по-безкритично разрешава тези способи. Периодично избухващите скандали с подслушването показват, че политиците (особено тези в опозиция) има от какво да се опасяват. [div class='center_orange']От представените данни може да се заключи, че твърдението на главния прокурор е невярно. То е невярно от гледна точка на тезите в докладите на ЕК и от гледна точка на обективната статистика на проверените съдилища.[class='center_orange' div]   

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/vyarno-ili-ne-sotir-tsatsarov-spored-ek-spetsprokuraturata-i-spetssadat-rabotyat-mnogo-dobre-news264472.html

Свързани новини: