Стратегията за националната сигурност на страната, приета през 2011 г., да бъде актуализирана от парламента до края на 2017 г., защото към момента вече не е в съответствие с реалностите. Това е едно от решенията на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев. Заседанието бе първо в мандата на държавния глава и продължи близо 4 часа, а темата бе рискове и заплахи пред националната сигурност.

След края на сбирката Радев представи резултата от нея, а премиерът Бойко Борисов, министрите и политическите лидери останаха за общото изявление. Сред останалите мерки, по които има съгласие, е да се изработи план как разходите за отбрана у нас да станат 2% от БВП до 2024 година, изработване на анализ и предложение за интегрирано развитие на сектора "Сигурност" за следващите 5 години, като самият анализ трябва да е факт до 25 юни, както и усилена работа за доокомплектоване на кадровия състав в службите за сигурност, особено в армията и в МВР. 

Консенсус бил постигнат и за това, че модернизацията на армията трябва да продължи, като трябва да се засили ролята на военнопромишлената ни индустрия. Планът за модернизация на различните видове войски трябва да е готов до края на месец юни, стана ясно още от думите на президента.

Румен Радев подчерта, че трябват и усилия за защита на страната от намеса на други държави във вътрешните ни работи, но не каза какво се има предвид. Тезата му по-късно разви премиерът Бойко Борисов пред журналисти.

Борисов първо заяви, че няма никакви конфликти между него и президента по отношение на модернизацията на армията. Такива версии се появиха преди дни, когато изненадващо Борисов обяви, че "новите самолети са на последно място", когато става дума за модернизация на въоръжението и първо трябвало да се работи за сухопътните войски.

Бойко Борисов: Самолетите трябва да са последни в една армия

Днес министър-председателят спореди друго:

„По тази тема много ясно, точно и даже и аз съм офицер и съм завършил такова училище. Мога да споря много за кой е майката или царицата на боя. Това е пехотата. Но нищо не отменям. 2024 г. е крайният срок, в който трябва да се постигне 2% от БВП.

Освен това, това са търговски преговори, дали да са танкове, дали да е транспортьори, дали е за кораби, няма значение. Фирмите, които ги произвеждат в света, са няколко държави. Те печелят много големи пари от тях.

Има държави, които постигнали до 15 -20 години разсрочване на вноските на даден самолет, кораб или машина. Ние нямаме никакъв спор с президента, че трябват нови самолети, танкове и всичко останало. Трябва да се водят преговори. Единствената задача, която ще получат от мен, е да направят така, че следващите 15-20 години на вноски да се плаща“, коментира Борисов. 

Борисов даде да се разбере още, че служебният кабинет "Герджиков" не е взел решение за закупуване на бойни самолети "Грипен", а взетото решение е било новото правителство да вземе решение по казуса.

От думите на Борисов се подразбра и какво би могло да се влага в казаното от президента в общото изявление, че е "необходима била и корекция в нормативната уредба, недопускаща външна намеса в политическия живот на България." Министър-председателят заяви, че предстои парламентът да разгледа промени в закона за вероизповеданията, в изборния кодекс, за уседналостта, закона за българското гражданство и т.н. Темите, които изброи, съвпадат с темите, залегнали в спорния законопроект, пуснат за обществено обсъждане по времето на служебния кабинет, с който чрез промени в закона за гражданството се въвеждаше практическа забрана за гласуване зад граница, както и промени в Закона за вероизповеданията. Тогава мотивът от президентството и служебния кабинет бе, че промени са нужни именно, за да гарантира ненамеса във вътрешните ни работи. 

Радев за уседналостта: Става въпрос за суверенитета ни, няма да бездействам (ОБНОВЕНА)

„Както има семинария за поповете и нашите духовници, така да има съответно за имамите. Паламентът има много работа да свърши в тази посока,“ отбеляза премиерът.

На въпрос дали разузнавателните служби имат актуална информация за броя на служителите на турското министерство на религията, които работят на територията на страната премиерът отговори, че няма такъв документ. 

"Беше един много нормален и конструктивен диалог, той (президентът - б.р.) правилно благодари на всички участници, защото аз съм бил на съвети, на които не сме можели да се чуем." , каза още Борисов.

По думите му всички парламентарни лидери са заявили ангажимент да приемат актуализация на стратегията за сигурност.