Изпитвам дълбоко чувство на благодарност.

Дупките изчезват една по една. Същите онези дупки, които описах в неделя. Разказах за мрачните перипетии на шофьора, каращ по пътя София-Боровец. Спуканите гуми, изкривените джанти, риска за целостта на тялото и колата ти... Поканих министъра на регионалното развитие Нанков да мине с личната си кола по пътя, да вземе със себе си и премиера, обещах да му платя бензина.

Държавата срещу войната по пътищата?! Хайде де!

И - о, чудо! Във вторник сутринта започнаха да запълват дупките, снощи най-опасните участъци бяха готови, днес продължават. 

Не че непременно свързвам започналия ремонт с моите жалби, макар че кой знае - може би сутрин денят им започва с Клуб Z. А може просто да "им е дошло времето" на моите дупки. Но тъмните петна на новия асфалт ме изпълват с ведрост, оптимизъм и една топла благодарност.

Защо?! - ще попитате. Нали това им е работата?! Нали затова плащаме данъци?

Да, така е. Но трябва да си представите чистата човешка радост, когато не си принуден сутрин и вечер да си играеш на опасен слалом по шосето, в което прави участъци почти няма, а естествено, най-големите ями са в най-острите завои. Когато не се опитваш да направиш мислено географска карта на дупките, не ги класифицираш на "почти безобидна", "гумопукачка" и "дупка-убиец"... Не се взираш напрегнато в шарените сенки на дърветата по пътя - дали пък не са прикрили най-опасната дупка, не заобикаляш предпазливо локвите - кой знае какво крият под водата, подлите.

Само човек, който изведнъж се лишава от цялото това "приключение", може да разбере благодарността, която изпитвам към министър Нанков, към премиера Борисов, към хората с валяците... Та аз дори вече спокойно мога да произнеса "Агенция "Пътища", "Републиканска пътна мрежа", не се задавям на думите "винетки" и "данъци"... 

Но се появи нов проблем. Звъни сутринта един човек: "Аз чета редовно Клуб Z. И вчера ходих до Самоков.. Дали не искате да ни дойдете на гости в Дупница? Ама минете по пътя в посока Клисура... А тъща ми ви кани през Ботевград, Враца, Монтана, да минете през Доктор Йосифово до Славотин..."

А на другия телефон звъни приятел (вярно, аз се похвалих на няколко души за запълването на дупките): "Слушай, а не може ли да ти заседне колата в лайната на Драгалевци, а?! Дай да го организираме, много народ сме тука..."

Та ми се очертава един напрегнат маршрут, г-н министър...