Стенограмата "КТБ/ПИБ" може да вкара шефове на БНБ в законов конфликт

Осветляването на прословутата стенограма от срещата при президента Росен Плевнелиев в разгара на банковата криза на 29 юни 2014 г. може да извади наяве законов конфликт в действията на част от ръководството на БНБ. Въпреки че въпросният документ досега се представяше като "стенограмата КТБ", реално според участници в срещата, като например бившият председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев, основната тема е била ликвидната криза в ПИБ. Такава е и историческата логика, доколкото въпросното заседание се проведе след "черния петък" за Първа инвестиционна банка (ПИБ), когато само за ден от нея бяха изтеглени спестявания за над 800 млн. лв. и тя изпадна в ликвидна криза. Ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ), която беше затворена на 20 юни 2014 г., всъщност беше обсъдена на друго заседание при Плевнелиев - на 14 юли 2014 г., дни преди очакваното към онзи момент, но впоследствие несъстояло се отваряне на банката на 21 юли 2014 г. Публично известно е, че целта на срещата на 29 юни 2014 г. при президента с представители на БНБ, банките, правителството и политици беше да се предотврати ликвидната криза в ПИБ и застрашително нарастващата паника, която би могла да застраши цялата банкова система. До консултациите при президента се стигна, след като предишната нощ (в събота срещу неделя) на тайно инфарктно заседание на политици, банкери и финансисти в БНБ беше обсъждана идеята в България да се обяви банкова ваканция. И до момента не е ясно кой е автор и кой е подкрепял съответното предложение, но според неофициална информация е дошло от експерти на ДПС. След консултациите при Плевнелиев тази идея отпадна окончателно. На другия ден държавата спаси ПИБ, след като убеди банковата общност да изкупи емитирани от МФ книжа за 1.2 млрд. лв., които впоследствие бяха вкарани като депозит в ПИБ. Помощта за банката бе одобрена светкавично от ЕК – за една нощ. Законовият проблем със заседанието при президента би могъл да произтече от чл. 44 на Закона за БНБ, според който гуверньорът на банката и останалите членове на Управителния съвет не могат да приемат указания в изпълнение на правомощията си от други органи на властта. "При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на Управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет", гласи законовият текст. Целта на тази клауза е да осигури задължителната независимост на централната банка, което е едно от ключовите изисквания към България от страна на Европейската централна банка. На всеки две години в конвергентния доклад за присъединяване към еврозоната, който тя изготвя за България, като слабост се посочват именно недостатъчните законови гаранции за независимостта на БНБ. Ако президентът Румен Радев публикува стенограмата на срещата при предшественика му Плевнелиев на 29 юни 2014 г., ще се види дали в конкретния случай с кризата управата на БНБ е получавала указания от други държавни органи или става дума само за консултации. Последните няма как да бъдат забранени, защото няма държавен орган, който може да функционира напълно самостоятелно. Освен това управителят на БНБ по закон е длъжен да участва в Съвета за финансова стабилност, в който заедно с министъра на финансите и председателя на КФН периодично обсъжда ключови въпроси за финансовата система на страната, без това да се счита за "указание". Ако се тълкува разширително, текстът в Закона за БНБ е до голяма степен неизпълним и създава редица проблеми, особено такива, свързани с отчетността. Например от него не става ясно докъде се простира независимостта на централната банка и откъде започва нейната подотчетност пред контролиращите отделни нейни правомощия институции като Сметната палата и Народното събрание. Да се разсекрети или не Публикуването на стенограмата се очаква всеки момент, след като президентът Румен Радев се съгласи да направи това. Премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров го подкрепиха, но бившият държавен глава Плевнелиев, който още по време на мандата си отказа разсекретяването на документа, отново се обяви "против". Настъпилата след срива на КТБ банкова криза е обсъдена на две срещи при президента - първата е на 29 юни 2014 г., а втората на 14 юли. Преди първата среща обаче е имало друго обсъждане – в сградата на БНБ, на което отново са участвали политици. Според запознати стенограмата от срещата на 14 юли е не по-малко интересна, защото на нея е обсъждана ситуацията с КТБ, която към онзи момент се очакваше да бъде отворена на 20 юли. До предстоящото публикуване на първата стенограма се стигна, след като сайтът "Биволъ" внесе редица искания до президентството по Закона за достъп до информацията и всички те бяха отхвърлени – както от Плевнелиев, така и от Радев. "Биволъ" атакува отказа по съдебен път и стигна до важен пробив – преди три седмици Административен съд – София град постанови, че президентството е отхвърлило незаконно искането за разсекретяване на протокола от разговорите. Седмица по-късно президентът Радев обяви, че настоява документът да придобие публичност. Тогава той заяви, че стенограмата няма юридическа стойност, няма и да даде отговор на въпроса "кой окраде КТБ", но "има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност". Какво би могло да притесни участниците в срещите Преди седмица лидерът в оставка на ДСБ Радан Кънев предупреди, че публикуването на стенограмата ще породи разочарование, тъй като на срещата на 29 юни 2014 г. не се е случило нищо важно. Кънев припомни, че точно преди консултациите при президента e имало друга среща, но проведена в БНБ и именно там е било взето решението дали да има или не банкова ваканция. Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който е участвал и в двете срещи като тогавашен шеф на парламентарната бюджетна комисия, потвърди в четвъртък, че на 29 юни не е говорено за КТБ, а за "криминалната атака" срещу ПИБ. Освен евентуалната уязвимост на членове на управата на БНБ, две са темите, които биха могли да предизвикат притеснение сред някои от участниците в срещите - обсъждането за т.нар. банкова ваканция и да има или не държавна намеса за спасяването на КТБ. Засега е известно, че на срещата при президента освен бившият гуверньор на БНБ Иван Искров са участвали и подуправителите Калин Христов и Димитър Костов, които и в момента са в ръководството на централната банка. Публикуването на разговорите наистина няма да даде директен отговор на въпроса "кой окраде КТБ", но би могло да покаже кой къде стои в създалата се ситуация, какви интереси прокарва и от какви позиции. А това може да е полезно за сглобяването на пъзела около банковата криза през 2014 г. и нейната предистория, като се има предвид, че КТБ бе известна като "банката на властта" и крахът й бе предшестван от раздора между бившите бизнес партньори Делян Пеевски и Цветан Василев.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/stenogramata-ktbpib-mozhe-da-vkara-shefove-na-bnb-v-zakonov-konflikt-news264656.html

Свързани новини: