Мултикултурализмът по англосаксонски се провали

Англия с нейните “зони на шариата”, цели градове като Ашфорд и Бирмингам под контрола на салафитите вече е гангренясала отвътре. Нито един модел не функционира срещу тероризма

Паскал Брюкнер, философ

- Какво мислите след атентата в Манчестър?

- Това е ужас, който заеква. Защото кощунството спря да ни изненадва и стана част от нашата рутина. Прекалено бързо забравяме: атентата в Ница, отец Амел, който беше дивашки убит преди по-малко от година, полицаят, застрелян на Шанз-Елизе през април: те вече са избледнели. Има две възможни интерпретации на това поведение: да гледаме на него като на доказателство за безразличието на общественото мнение, симптом на съвременния индивидуализъм, колкото повърхностен, толкова и страдащ от амнезия. Или обратното, да открием в него проява на устойчивост, подобна на тази, която израелците проявяват от 30 г. насам. Животът продължава, ние не сме изплашени от бомбите. Тази смесица от непринуденост и хладнокръвие несъмнено е символ на зрялост. Ако 11 септември 2001 г., “Шарли Ебдо”, 13 ноември 2015 г. бяха травми за целия Запад, днес събитието вече не е събитие.

- Имаме чувството, че политическата реторика осъжда “тероризма” като отделна същност, без да знаем какво съдържа тя…

- Думата “тероризъм” е обвивка, за да не бъде назована сърцевината на проблема, която е теологическа: радикалната или погрешна интерпретация на кораничния текст. Ето защо отговорът не може да бъде само репресивен, той почива също на способността на мюсюлманите да реформират религията си. Нещо, което тунизийският професор по право Хамади Редиси изрече по следния начин през 2004 г. в книгата си L’Exception islamique (“Ислямското изключение”): “Каква е тази религиозна култура, която осигурява периодично в голям мащаб и в толкова дълъг период цели набори от хора, нетърпеливи да отидат в рая?” 

- “Ислямска държава” отстъпва в Рака и Мосул…

- Трябва да се разбие наивната вяра, че тероризмът е плод на “Ислямска държава”. ИДИЛ ще изчезне, това е чудесна новина, но ще се роди друга организация. “Ал Кайда” се чувства добре. Пак повтарям: решението не е военно, а идеологическо, културно, религиозно, което повтарят от десетилетия насам големите мислители на исляма, вчера Мохамед Аркун или Абделуахаб Меддеб, днес Адонис, най-големият съвременен арабски поет. От едни и същи източници се набират кандидатите за смъртоносните експедиции на ислямисткия, уахабитски, салафитски или на “Мюсюлманските братя” фанатизъм. Дори и да става дума за една безкрайно малка фракция, изкушена да ускори възшествието на халифата, проливайки кръв. Проблемът е самият ислям, парализиран от доктринална склероза, неспособен да доведе докрай ренесанса, започнал през ХIХ век, избягващ самокритиката, за да се представи по-добре като жертва на ционистите, кръстоносците, неверниците. В този смисъл е тревожна речта на Доналд Тръмп в Рияд, на 20 май. Той освободи Саудитска Арабия от всякаква отговорност за възникването на ИДИЛ, докато Рияд е световния център за производство на тероризма. Тази реч е толкова погрешна, както ангелската реч с протегната към исляма ръка на Обама на 4 юни 2009 г. в Кайро. 

- Трябва ли да се позоваваме на икономически  и социални причини?

- Някои се позовават дори на климатични причини. Като Никола Юло, който вижда в затоплянето и засушаването косвената причина за войната в Близкия изток. Редом с това reductio ad climatum, другото обяснение, на марксистите и либералите, е икономическо. Накратко то казва: да дадем работа на тези млади хора и те ще се върнат в правия път. Фактите показват друго. Бен Ладен и приятелите му не бяха окаяниците на земята. Кулибали, убиецът от “Хипер Кашер”, работел в “Кока Кола” и прекарвал ваканциите си в зимни курорти или на далечни острови. Според проучване на Световната банка от 2016 г., мнозинството от кадрите на ИДИЛ идват от университетите. Нещо повече: пропорцията на кандидатите за самоубийство расте с образованието. Успокоително е да възприемаме тези явления според нашия западен възглед за съществуването, основано на интереса и стандарта на живот. Това означава да забравим, че движещата сила на джихада е метафизична: страхът от отворените общества и свободата поражда съмнение и несигурност. Спасението чрез убиване на другите и на себе си разрешава това безпокойство, характерно за модерните общества.

- Англия е поразена вече два пъти за два месеца…

- Още едно доказателство, че мултикултурализмът по англосаксонски е провал. Англия с нейните “зони на шариата”, цели градове (Ашфорд, Бирмингам) под контрола на салафитите вече е гангренясала отвътре. За да бъда честен, нито един модел не функционира срещу тероризма.

- Трябва ли да свикнем с това?

- Заразата на ужаса вече стигна до нас. Европа се превърна в един широкомащабен Израел, без решимостта на израелците да му се противопоставят. Ще има още много други атентати; това не трябва да ни води до фатализъм, а да ни накара да назовем врага, за да го победим. Фразата на Брехт — “Все още е плодородна утробата, откъдето излезе мръсният звяр” — която повтаряхме до втръсване по повод на фашизма, отново придоби смисъл. Днес плодородната утроба е уахабизмът, салафизмът, братството на “Мюсюлманските братя”, на власт в Турция (и присъстващо във Франция чрез UOIF (Съюз на Ислямските организации във Франция — бел. ред.), който се радва на престъпното снизхождение на сайтове като Mediapart и Bondy Blog), това са всички тези групи, които искат да ислямизират света. Терористът e забързан фанатик, нетърпелив лицемерен набожник, докато другите действат, без да бързат. Тактическа разлика, но обща стратегия: не беше ли самият радикален имам на Брест, Рашид Абу Худейфа, заплашен със смърт от екстремистите? Вълците винаги се изяждат помежду си. Освен кланетата, като това в Манчестър, които искат да всеят паника сред населението, има и всекидневни насилия и сплашване, доброволни провокации в загубените територии на републиката или безстопанствените квартали на Париж. Тероризмът и интегризмът са братя близнаци, които действат с различни средства. Във Франция войната на облеклото — буркини, гамаши, поли, шорти — ще започне отново с хубавото време. Очакваме нашият нов президент да прояви непримиримост по тези на пръв поглед незначителни въпроси. 

От вестник „Фигаро”, Франция

Превод Галя Дачкова, у нас текстът е публикуван в сайта „Гласове”

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител