Херметизмът - мистично учение или култ към познанието в паралелна действителност?

С какво се занимават някои български философи, опитвайки се да създадат Национална стратегия за развитие?

В основата на херметизма като комплекс от философски и религиозни идеи е античният му баща Хермес Трисмегист (от гръцки език ЕсмЮт п ФсйумЭгйуфпт, на български Хермес Триждевеликият). Този Хермес е резултат на синкретизъм (съчетаване, преплитане, сливане на елементи от различни системи — б. авт.) между култовете на гръцкия бог Хермес и египетския бог Тот. Като посоката на влиянието е от Хермес към Тот, или от антична Гърция към елинистичния Египет. В кабалистичната (еврейската) мистична традиция, наследена от Ренесанса в Западна Европа през XIV — XVI в. този персонаж се приема за съвременен на Мойсей — извор на “паралелна мъдрост“.

Хермес и Тот били богове на писането и магията в древногръцката и древноегипетската култура.

Така, гръцкият бог на „интерпретираната комуникация” бил комбиниран с „етническия бог на мъдростта” и синкретичният персонаж Хермес Трисмегист станал покровител на астрологията и алхимията. Тяхната обща (а преди това — поотделно) функция била “психопомпията“, т.е. да са водачи на душите на умрелите хора в задгробния живот. По-късно, при преминаването на боговете от Олимп към Капитолия (от Гърция към Рим), римляните не възприели този синкретизъм и третирали Трисмегист отделно от Хермес. Доказателства за това дава Цицерон, изброявайки няколко различни “Хермеси“. Само един от тези “Хермеси“, този който убил Аргус в Аркадия, избягал в Египет и дал на египтяните законите и азбуката им. Те го нарекли на своя си език Тот (Тейн).

Гърците (Хермес) писали алхимична литература, а египтяните (Тот) се занимавали с викане на духове и оживяване на статуи. Когато тези занимания се съчетали помежду си, а и с вавилонската астрология, практиката на алхимията се развила силно — сред деветте гръцки музи на изкуствата две са на науки, защото науките в Древността са приемани като изящно умение, и едната от тях е астрономията (Музата се казва Урания, по съществителното Уранос=небе).

В традицията на

паралелното (алтернативното) знание

алхимическата философия осмисляла и систематизирала религиозните култови практики и предлагала на практикуващите алмихици метод на лично издигане над ограниченията на физическото същество — път, който водел към гностицизма, т.е. към Знанието. (Вж. Дон Меркур “Сцена за възнесение в алхимичното прераждане“).

Хермес Трисмегист бил признат като божествен извор на писането. Философът Платон споменава в диалозите си “Тимей“ и “Кригий“, че в храма на Нейт в Сакс имало тайни зали, съхраняващи исторически записи на възраст 9 хил. години. Друг античен автор — Климент от Александрия — говорил, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, по които обучавали своите жреци. Тълкуване на числото 42 дава Зигфрид Моренц в “Египетска религия“: числото 42 идва от броя на египетските номи (административни единици на държавата) и така води понятието за цялостност.

Така наречената “алхимическа литература“, наричана често “херменевтика“, е система от текстове, съдържаща заклинания и “процедури за въведение“ в паралелна действителност.

В диалога “Асклепий“ — по името на гръцкия бог на лечението — е описано как се затварят (вграждат) душите на демоните или на ангелите в статуи: с помощта на билки, скъпоценни камъни и аромати. Крайната цел е статуята да може да говори и да предвижда. Алхимията и текстовете за Хермес Трисмегист  получили широко разпространение през Средновековието (V — XV в.) и Ренесанса (XIV — XVI в.) и се ползвали с огромно доверие сред т.н. учени — алхимици и практикуващите астрология, магьосничество и други абстрактни съждения и умозаключения. Така според характера на текстовете се различават “философско“ и “техническо“ направление в алхимията. “Философите-алхимици“ се занимават с философстване въз основа на магии, еликсири и подобни абстракции, а “техничарите-алхимици“ произвеждат заклинания за “магическа защита на обект“, който се счита за “алхимично подпечатан“. Най-известният набор от “философско-херметически“ текстове е “Корпус Хермегинос“ и е датиран около 300 г. сл. Хр.

Днешните окултисти смятат, че болшинството от текстове от “Корпуса .…“ са от фараонски произход, и че “42-та основни текста“, за които стана дума по-горе, отразяват “философията на живота“ от Античността до Съвремието, като остават скрити в тайна библиотека. Едни съвременни автори, като Едгар Кейси например, твърдят, че Хермес или Тот, или и двамата обединени в един образ, е бил

инженер от потопената Атлантида, проектирал и ръководил строежа на египетските пирамиди.

Други автори пък въплъщават Хермес Трисмегист в Иисус Христос.

Неестественото дълголетие на Хермес Трисмегист намира обяснение в повторението на името или фамилията от поколение в поколение, което може да се обясни с обстоятелството, че е имал жена, или жени, които са му родили синове, те пък внуци и правнуци със същите или подобни имена. Много от тях са ставали мислители и жреци в религията — философия, на която той е родоначалник. В съвременни ролеви игри (“Светът на мрака“ на Уайт Улф) Хермес Трисмегист е основател на “Ордена на Хермес“ — сдружение на магове.

Днешните херметици — философи възприемат мистичните идеи на Християнството, Будизма, Юдаизма, Исляма и Зороастризма, за да ги съчетаят с тяхното собствено духовно светоусещане и да конструират „херметичната философска концепция”. Тобил Чъртън, изследовател на мистицизма и окултизма, удачно определя херметизма като: “Традиция, която е едновременно умерена и гъвкава, предлагаща толерантна философска концепция, религия на Всемогъщия Ум, пречистено възприятие на Бога, Космоса, Личността; предлагаща могъщ позитивен стимул за търсенията на Духа.

Херметизмът е отворен към познанието във всичките му форми. Ако трябва да определим концентрирано същността на херметизма, то това е

“Култ към Познанието”.

Изключително задълбочено възприятие за Вселената, мистична философия, духовно търсене и борба за усъвършенстване. Веобхватен стремеж към познанието. Словата на Еклесиаст твърдят, че “познанието носи само печал“, а херметиците намират в познанието висшето щастие. Това е сложна духовна система, достъпна за хора с дълбок ум и търсещ дух. Това е мистична философия за елита (по подобие на Тракийския Орфизъм) в противовес наканоничната християнска религия за масите. Елитарността на херметизма е още по-сило изразена, отколкото при гностицизма, опира се на чувството на различие и противопоставяне с общоприетото, за да търси силата си в познанието във всичките му форми.

Херметизмът дава духовната енергия за „алтернативни” общества

, като тези на богомилите, катарите, тамплиерите, илюминатите, розенкройцерите, франкмасоните. Така херметизмът се вплита дълбоко и трайно в световното духовно развитие от Античността до Съвремието. Това е духовност на елита на човечеството в политиката, науката и културата. Това система, подчинена на непрестанната борба на живота — борбата срещу робството на предубежденията, религиите, авторитетите. И борба за съвършенството на познанието: „Робът се бори свобода, свободният за съвършенство”.

Херметизмът е с претенции да е философия на свободните!! Въпросът на въпросите е кой (и дали) има сили да го постигне?

Проф. Димитър Иванов

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител