Тълкувателно дело на Върховния касационен съд, образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, трябва да каже как се реабилитират осъдените и пандизчиите у нас. Според обвинител №1 въпросът е изключително важен, тъй като магистратите у нас излизали с коренно различни решения затова кога настъпва т.нар. реабилитация на осъден и при какви условия се случва това.

По закон реабилитацията означава заличаване на предишни присъди. Тази процедура дава възможност реабилитираният да получи чисто свидетелство за съдимост, в което да не фигурират предишните наказания. Това означава, че дори да бъде съден за друго престъпление, магистратите няма как да вземат под внимание това, че вече веднъж е бил осъждан и на това основание да получи по-висока присъда. Освен това чистото свидетелство за съдимост отваря вратите за различни постове и позиции в държавата или в частни фирми, които за осъждано лице са недопустими.

„За държавата като страна по наказателното правоотношение реабилитацията представлява отказ от правото й да упражнява занапред възможността да третира лицето като осъждано и да му налага ограничения, следващи факта на осъждането, които не са част от съдържанието на наложеното наказание“, посочва в искането си главният прокурор и допълва, че именно затова е важно да се уточни как осъдените получават тази привилегия.

Питането на Цацаров обхваща 8 въпроса. Първият е получава ли автоматично реабилитация осъден, който е изтърпял присъдата си? Според главния прокурор разностранна съдебна практика по този казус има както в случите на една присъда, така и на при определени две или повече различни по вид наказания, едно или повече от които са изтърпени (изпълнени), а друго или други – не. Има съдии, които приемали, че ако излежи присъдата си, осъденият след това веднага има право да получи удостоверение за неосъждан. Ако обаче е духнал, преди да изтърпи наказанието си, дори и след погасяването му по давност няма право да получи чисто свидетелство за съдимост.

Други магистрати приемат, че осъден може да бъде реабилитиран дори и когато не е излежал присъдата си или ако са му наложени няколко наказания – не е изтърпял всичките.

Вторият въпрос е свързан с това получава ли автоматично реабилитация осъден, който обаче не е изтърпял присъдата си, но давността й е изтекла. Според Цацаров в съдебните актове се вижда противоречие кога настъпва моментът на реабилитация – при изтичане на абсолютната давност или по-късно. По третия въпрос Цацаров иска да се отговори как стои и въпросът с давностния срок, когато неизтърпяното наказание е глоба – т.е. дали реабилитацията настъпва, когато не е образувано изпълнително производство за събиране на същата в рамките на обикновената давност, или трябва да се чака изтичането на т.нар. абсолютна давност. Тук кашата е поще по-сериозна, защото магистратите се позовават на различни давности, разписани както в НК, така и в данъчните закони. Сложен е и въпросът кога изтича давността на глоба, за която са предприети действия по събирането й. Цацаров пита и дали съдът е длъжен да събира доказателства затова дали глобата е платена или не, когато решава дали да реабилитира осъдено лице. Последният въпрос, на които главният прокурор иска отговор, е има ли право човек, на когото наказателна отговорност е заменена с административна санкция, да получи по второ дело подобен бонус, въпреки че не си е платил глобата по първата присъда.