Интересни събития стават в последно време на фронта на въоръжаването и превъоръжаването, стратегическите заплахи и самонадеяните стратегически изявления. Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу съобщи, че военното ведомство следи за американската опасност от Космоса. „Мога да ви уверя: ние не спим“, каза той, отговаряйки на въпрос за това как руските Военно-космически сили могат да противодействат на щатската заплаха от земна орбита. Останалото той обеща да разкаже на сенаторите „при закрити врата“.

Те не спят. Възможно е зорко да бдят през нощта. А може би не могат да заспят и страдат от безсъние. Аз не съм сенатор. И министър на отбраната не съм. И даже не съм вражески западен шпионин, който се е скрил под табуретката в заседателната зала на Съвета на Федерацията. Въпреки това мога смело да ви уверя – знам всичко, което е казал министър Шойгу. И дори ще ви го разкажа.

Шойгу: Операцията в Сирия затвърди славата на руската авиация

Помните ли неприятната изненада с американския ракетен удар по Сирия? 59 ракети „Томахоук“. С един залп. Пред очите и под носа на руските Военно-космически сили в Сирия. Внезапно и безнаказано. Независимо от наличните там средства за противовъздушна отбрана – както сирийски, така и руски. И независимо от ракетните комплекси С-300 у сирийците и С-400 у руснаците. И също така независимо от наличието на безпилотни самолети, спътници, флотилии. Наистина руските генерали, депутати и телевизионни водещи с криви физиономии съобщаваха, че до целта си са стигнали само 29 ракети. А другите явно не са издържали мощта на руските оръжия... и безследно са изчезнали.

После дойде военният парад в чест на Деня на победата – 9 май. По-точно – парадите. Но в Петербург военно-морският парад не се състоя. В последния момент корабите и подводниците напуснаха Нева и се отправиха към Балтийско море. Защо? Защото край бреговете на Русия в Балтийско море се появи американска фрегата. С крилати ракети „Томахоук“ на борда. Е, фрегата като фрегата. Обаче с „Томахоук“. И парадната руска група спешно тръгна да противодейства на фрегатата. А знаете ли защо? Отговорът е прост: цялото ръководство на страната на 9 май сутринта се намираше на едно място – на Червения площад пред Мавзолея. И значи бе достатъчно само една ракета „Томахоук“, която да стигне целта си и ръководител на Русия щеше да стане някой министър или депутат, който се е успал и не е дошъл на Червения площад. И затова случайно е оцелял.

Разбира се, от политическа гледна точка по-добре е да прекалиш с бдителността, отколкото да не обърнеш достатъчно внимание. И затова е по-добре нашите подводници да охраняват тази проклета фрегата, докато елитът на страната не си тръгне от Червения площад.

Денят на победата в Москва (НА ЖИВО)

Всичко това означава, че военно-политическото ръководство на страната сериозно вярва във възможността за ядрен ракетен удар от САЩ срещу Русия. Вярват в това, че просто така сутринта след закуска или преди нея Доналд Тръмп ще отвори ядреното куфарче – и край.

А най-смешното е, че при цялата параноичност на това предположение, то видимо поне отчасти е истина – ако съдим по това как Тръмп бухна Сирия или как край бреговете на Северна Корея внезапно се събра група от американски самолетоносачи.

И второ - тази повишена бдителност бе проявена, защото камарата С-400, разположени из Русия (особено около Москва, плюс комплексите за противовъздушна отбрана около столицата, разгърнати там още през 70-те) видимо не внушават на Шойгу и Путин доверие. И това води към абсолютно логичния извод – да се въоръжаваме, да се въоръжаваме, да се въоръжаваме. Да се готвим и да бъдем готови.

И процесът тръгна. Тръгна по всички направления, ако се заслушаме в думите на Путин и Шойгу. По-специално в Сирия бяха изпитани повече от 160 нови системи и оръжия. А ще бъде ремотиран и пренасящият самолети крайцер „Кузнецов“. А през 2022 г. в Русия ще се появи и първият вертолетоносач – собствен, а не някакъв „Мистрал“. Е, разбира се, накрая ще влезе в строя и престарялата вече ракета „Булава“. И ракетните войски ще получат множество междуконтинентални ракети „Ярс“.

И тук с чиста съвест можеше да кажем: „И ще бъдем щастливи“. Но Космосът не ни дава спокойствие. Не спим. Защото, ако САЩ се разлютят в Космоса, то... нещо ужасно може да стане! Да кажем, че поливачно-метачните машини в Москва няма да работят нормално – те всички са с датчици на ГЛОНАСС (ГЛОбална НАвигационна Спътникова Система, проектирана от руските ВВС и подобна на американската GPS или европейската „Галилео“ – б.р.) А американците могат просто да я извадят от строя – достатъчно е да унищожат няколко спътника. И как ще отговори Русия на американската заплаха в Космоса? Какво ще измисли?

Всъщност всичко е измислено отдавна, когато надпреварата във въоръжаването в Космоса започна за втори път в средата на 80-те години на миналия век. Президентът Рейгън обяви концепцията си „Междузвездни войни“, както нарекоха тогава Инициативата за стратегическа отбрана. Американците имаха космически совалки, които се превърнаха в кошмар за съветските военни: те можеха да извършват внезапни навлизания в атмосферата от орбита и да изстрелват бойни глави, без да има време да бъдат забелязани, или да се скриеш, или да им отвърнеш.

В областта на въоръжената борба в Космоса въобще беше много интересно. Например в средата на 60-те години САЩ проведоха изпитания в Космоса на система за унищожаване на спътници –извеждане в орбита на спътник, от който се изстрелват два милиона стоманени иглички, образуващи огромен облак, който нито един спътник не може да избегне.

Левичари, не е виновен Рейгън, виновен е Брежнев!

А СССР изведе на един от спътниците си в орбита голямокалибрена картечница, която стреляше. И бяха създадени и т.нар. спътници-инспектори, които бяха извеждани в орбита, за да прихващат спътници-цели, а след това се приближаваха, за да определят предназначението и характеристиките им. Съответно се разработваха и спътници-прехващачи, които се приближаваха до вражеския спътник и взривявайки се, го унищожаваха.

И в САЩ, и в СССР се разработваше лазерно оръжие. По-специално космическата система за противоракетна отбрана, точно онази от „Междузвездни войни“ на Роналд Рейгън, представляваше орбитална група от специални спътници, снабдени с рентгенови лазери с ядрено напомпване. При взрива на ядрения заряд в такъв спътник се генерира лазерен импулс, който унищожава балистичните ракети на противника по активната му траектория.

СССР изведе в орбита за постоянно пилотираната орбитална станция „Салют-5“, т.е. обект „Алмаз“ (серия орбитални космически станции). Само просветените знаеха, че тя и екипажите й решаваха изключително военни задачи. Цивилни космонавти в нея нямаше. В СССР бе създадена най-мощната в света ракета-носител „Енергия“. В първия от общо двата си старта, тя носеше товарен кораб с бойна лазерна установка за унищожаване на обекти в Космоса и атмосферата на Земята.

Но отминаха тия времена, няма го вече този СССР, който бе решил да се състезава с космическото въоръжаване на Америка, което стана и една от причините за икономическия срив на псевдосупердържавата и нейния крах.

Но Космосът остана. И останаха САЩ с техните космически групи и с новия си решителен президент. Остана и Китай, който неотдавна, съдейки по всичко, е провел успешни изпитания за прихващане, засега на собствен спътник в орбита. Русия – първооткривателката на Космоса, със сигурност не може да гледа това спокойно. Особено на фона на такива съобщения, като успешното завръщане на Земята на секретния американски космически самолет Х-37В, който прекара две години в орбита. При това става въпрос вече за четвърти успешен полет на самолетите от серията Х-37. А какво е правил в Космоса – не е известно. Предполага се, че е космически прехващач...

Разбираемо е, че на руските въздушно-космически сили не им е до сън. И затова на съвещанието с представители на военно-промишления комплекс президентът е поискал да се усили, задълбочи и решително да се пристъпи към дистанционно наблюдение на Земята. И да се създаде свръхтежка ракета-носител. На фона на това, че миналата седмица от частен космодрум в Нова Зеландия успешно бе изстреляна поредната частна ракета-носител. И, че компанията  Space-X на Илон Мъск вече превърна частните полети в рутина... И, че Русия няма пилотиран космически кораб от такъв клас, който би бил нужен за свръхтежка ракета. И не само това. И други полезни стоки за търговските потребители по света също не се намират. Какво тогава е способна да предприеме Русия във военния Космос?

Ракета излетя от първия частен космодрум в Нова Зеландия (ВИДЕО)

Първо, Русия има комплекс С-500, способен да унищожава обекти в орбита на височина до 270 км. Второ, има лазерни комплекси, които могат да извадят от строя космически кораби на по-висока орбита. При условие, че тези лазерни комплекси са разположени в Космоса. И работата по тези комплекси върви много интензивно според мен. И трето, има банално ядрено оръжие в Космоса, което може да извади от строя всяка електроника и оптика подред - стига да се намира в обхвата на пряката видимост.

Има само една подробност: това вече се е случвало. В СССР. И свърши зле за СССР. Твърде скъпо, а и собствена електроника, уви, както нямаше, така и не се появи...

Но какво точно е способна да направи Русия след заръката на Путин свръхтежката ракета да изведе в Космоса нещо особено, утвърждаващо руския дух, устоите и пр. – например паметник на княз Владимир. За да го видят всички и да знаят.

Представяте ли си на всеки 90 минути над Америка да прелита княз Владимир и никой нищо да не може да направи!!!

----

* Владимир Бекиш е експерт в областта на стратегическата сигурност. Материалът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.