След 50 г.: Как Шестдневната война носи възторг и отчаяние до ден днешен

Днес се навършват 50 г. от началото на Шестдневната война, при която Израел бележи блестящ военен успех срещу арабските ѝ съседки Египет, Йордания и Сирия. Връзките между Израел и нейните съседи никога не са се нормализирт напълно след арабско-израелската война от 1948 г. През периода до юни 1967 г. напрежението се увеличава постоянно. Тогава Египет обявява, че египетските проливи ще бъдат затворени за израелски кораби. В отговор на насъбралата се по границата и с Египет армия, Израел започва поредица въздушни удари срещу египетски летища. Това се оказва голяма изненада за Египет, а резултатът е, че почти цялата военна авиация на страната е унищожена със съвсем малко израелски загуби. Отделно израелците започват наземна офанзива по ивицата Газа и Синай, която отново изненада египтяните. След първоначална съпротива, египетският лидер Гамал Абдел Насър нарежда евакуацията на Синай.  Сирия и Йордания, в опит да подкрепят Египет, атакуват Израел и, използвайки първоначално обърканата ситуация, заявяват, че Египет е победил след израелската въздушна атака. По време на войната Израел завладява Източен Йерусалим, както и на Западния бряг от йорданците, а атаката срещу Сирия води до окупацията на Голанските възвишения. Между 5 и 10 юни 1967 г. повече от половин милион араби остават под израелска власт в окупираните територии. Години наред резултатите от войната определят политиката на целия Близък Изток, като дипломатическите отношения между страните, участвали във войната, са възстановени през 1991 г. Журналистът на Би Би Си Том Бейтман представя част от срещите си с ветерани и свидетели от войната, които разказват за войната. Текстът му е преведен от БТА. "Израел все още понася последиците от Шестдневната война", смята Меир Шалев.  Той бива воден от баща си още от дете на покрива на манастира край старата ерусалимска стена, за да може да види Стената на плача. Спомня си, че баща му все му повтаря "Ти ще пораснеш, ще станеш войник и ще воюваш за този град". Така и става. Когато е на 18 години той става част от боевете за Голанските възвишения, които в последствие Израел взема от Сирия.  Шалев е отраснал с идеята, че разделянето на Ерусалим на израелска и палестинска част е огромна трагедия.  "Хората обсъждаха дали Израел може да бъде унищожен, а ние прогонени или убити - казва той. - Много искахме да воюваме. Смятахме, че това е нашият шанс." Спомня си как след войната заявил на баща си в разгорещен спор: "Отхапахме парче, с което ще се задавим". Според други израелци пък борбата да си възвърнат библейските еврейски земи е задача, пратена им свише. Друг млад войник разказва за нощната обсада на Стария град на Ерусалим и битката с батальон от Йорданския легион, който бързо решава да отстъпи. "Беше чудо", казва той, припомняйки си как Израел извоюва победа само за шест дни. "Усетих го тогава на Храмовата планина", добавя ветеранът, говорейки за свещения хълм, наричан от мюсюлманите Харам аш Шариф. За палестинците обаче тази война означава загуба на земи. Фатима Хадир е осемгодишна през 1967, когато нейното семейство, избягало по думите й от селото си по време на предишната война, напуска Стария град на Ерусалим. Тя сочи една точица край лявото си око: там била ранена с парче от снаряд при израелски обстрел. "Оглеждах се наоколо: всеки грабваше, каквото може - майки и бащи носеха бебетата си", казва Фатима. Така родителите й и тя самата се озовават в бежански лагер в пустинята на границата между Йордания и Саудитска Арабия. След половин век тя живее в Източен Ерусалим и разказва колко й се ще да се върне в селото на баща си и майка си, откъдето са заминали през 40-те. "Още усещам болка, това ме мъчи непоносимо - казва тя. - Така и не успяхме да се върнем. Страдаме и до днес." Арабите посрещат войната с бодри, но фалшиви репортажи за бойни успехи на войските им. Махмуд Ердисат учи тогава за летец изтребител, после става генерал-майор от йорданските въоръжени сили. "Много се радвахме, че най-сетне сме извадили късмет да се бием с израелците, за да отвоюваме Палестина", спомня си той. Но добавя: скоро става ясно, че Израел взема надмощие над противниците си. Разрастването на израелската територия затруднява търсенето на "справедливо решение" на въпроса за създаването на палестинска държава. Според него поражението на арабите е повлияло твърде мощно и върху оценката на съседите на Израел за собствените им сили. "Това бе удар по арабския национализъм", обяснява генералът. Същевременно наследството от Шестдневната война подгрява националните стремежи на палестинците. Окупацията заема централно място в дейността им, включително военизираната, и за дълги години им гарантира видно място в дневния ред на световната общност, завършва Бейтман.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_657372.html

Свързани новини: