"Гранд Сент е малко градче във Франция срещу Ламанш и съвсем близо до Кале. С хората, които прииждат от Африка и други места, сме 21 000 души, но има 24% безработица, а 33% от живеещите са под границата на бедността, т.е. ние сме една много бедна община."

Това разказа тази сутрин в Брюксел кметът на Гранд Сент - Дамиен Карем, който е основоположник и основен двигател, за да се създаде един от най-известните френски лагери за мигранти в градчето му. Карем бе поканен на семинар за новата политика за убежище на Евросъюза и евентуалните промени в Дъблинския регламент.

"Не може да се взимат бежанци като от шведска маса - на кой каквото му харесва"

Карем, който управлява от 16 г., казва, че в района има нужда от работна ръка. В един момент от юг започват да прииждат най-вече африканци, опитващи да се прехвърлят отсреща във Великобритания.

"Онази зима беше тежка, а трябваше да се осигурят палатки с отопление – това допълнително натовари моята община. Вятърът дори отвя няколко палатки... Когато пък все пак инсталирах дървени бараки с отопление, започнаха да прииждат още по-големи групи хора", разказа спомените си Карем.

Той нарече "срам" първоначалната ситуация - едно разкаляно от дъждовете поле между жп линиите и магистралата, където живеят и жени, и деца.

Карем разказва как много пъти писал на правителството, на министъра на вътрешните работи, но въобще не получил отговор. "Нещата обаче се задълбочиха през 2015-2016 г.", казва кметът. Единствено от президентството получил един отговор, и то чисто формален - без реални решения.

Накрая с помощта единствено на "Лекари без граници" през 2015 г. направили проект за лагер за 2500 души. В крайна сметка се получило за 5000 души.

Тогава обаче започнали да го "съветват" от МВР, от префектурата и др. места какви са законите и как не може просто така да направи лагер, който не отговаря на множество изисквания.

"Очаквах да ме дадат на административен съд - казва Дамиен Карем. - До днес никога не съм бил свидетел на престъпления в града, причинени или извършени от бежанците. Но трябваше постоянно да обяснявам на местните хора какви са тези хора, от какво идват и така общството ме подкрепяше напълно."

Префектът му казал, че замисълът му за хубав лагер ще привлече още повече хора, но накрая се предал: "Прави каквото искаш."

В крайна сметка били изградени 384 дървени бунгала. През цялото време кметът подчертава подкрепата, която имал от съгражданите си. "На първия тур на местните избори ние бяхме единствената община в Севера, в която Националният фронт не водеше – просто защото бяхме обяснили на населението", казва той.

„Ако кметовете могат да управялват света, предвид фалита на държавите, мисля, че ще бъдем в по-добра ситуация. Защото ние сме близо до хората и можем да им обясняваме“, смята Карем.

"Не съм съгласен с това, че лагерите привличат повече бежанци", казва още той.

"Доста пътувам, разказвам им за нашия лагер - за това как сме го посторили, разговарям и с други кметове и най-общо всички кметове казват – ок, населението няма нищо против. Общо взето, без разлика от политическата тенденция - дали са леви или десни, с изключение на крайно десните.

Сегашният премиер на Франция тогава беше кмет и настани 3500 сирийски семейства в своя град."

"Когато започнаха да прииждат, сутринта се настаняваха, до вечерта бяха намерили начин да поставят ключалки на вратите си. Аз обаче им казах, че това е неприемливо", спомня си още Карем. Той бил ужасен от това, че жените вечер не смеят да ползват тоалетна просто от страх.

За кмета след контрабандата на оръжие и наркотици тази на хора е най-опасна. Дава пример обаче, че заловените през годината 303 трафиканти са получили тежки присъди. Те били от Сирия, Иран и Ирак – на този етап нямало престъпници от Африканския рог, от Судан и Еритрея.

После обаче надошил и такива. "Нямах никаква представа как трудно съжителстват тези общности", признава си кметът.

В крайна сметка той осигурил 1,5 млн. евро за проекта, други 2,5 млн. дошли от "Лекари без граници". Накрая държавата все пак отпуснала и 5 млн. годишно за оперативни разходи. Децата тръгнали на забавачки и училище в града.

Продължихме да работим до декември м.г., когато дойде нова вълна бежанци. 200-300 души си бяха заминали, тъй като в Париж също бе отворен лагер от открит тип.

"Идването на хора от новата вълна доведе до тежки сблъсъци. Накрая избухна пожар, при който лагерът изгоря. Стана престрелка или по-скоро сблъсък между кюрдски контрабандисти и такива от Афганистан.

Когато лагерът изгоря, това беше страхотен удар и за доброволците, и за училищата, в които ходеха децата. Виждал съм учителки, които се разплакаха", каза той.

Към днешна дата в Гранд Сент има едва 200-300 души в гориста местност, където лагерът е бил. Другите са разселени в подобни центрове из Франция.

"Ще продължа да настоявам пред централното правителство да увеличи капацитета на приемните центрове. И дори да не получа отговор от правителството, ще продължа аз да го правя. Сега е летният период - може би ще спре временно притокът от Африка и другаде, но това не решава проблема. Рискът е огромен."

Непокорният кмет отговори на журналистически въпрос, че ако се повтори ситуацията, би повторил абсолютно същото.

И коментира "Брекзит":

"Мисля, че не – "Брекзит" няма да промени много нещата. Има нещо, което ще се промени със сигурност и това е защитата на работните места в Обединеното кралство. Хората, които не са оттам, искат да защитят своите работни места, и по-скоро достъпа до работа - това ще е проблем за много европейци. Например поляците, които работят в Обединеното кралство - за тях животът ще стане по-труден...

Когато стане по-труден достъпът до работни места в Англия, мисля, че това ще намали потока. Хората, които пристигат в Кале, обикновено искат да отидат в Обединеното кралсто - тяхната цел не е Франция."

Днес в европарламента и председателят му  Антонио Таяни каза, че се обмислят финансови санкции за страните, които откажат да приемат разпределената им квота от мигранти.

ЕК готви санкции за неизпълнилите бежанските квоти

Вчера такива изявления направиха комисарят по миграционна политика Димитрис Аврамопулос и евродепутатката Сесилия Викстрьом, която предлага промени в Дъблинския регламент.