След неколкократно отлагане и тричасови дебати днес Законът за концесиите, внесен от шефа на Правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, бе приет на първо четене в парламента. 

Подобен проект беше подготвен от служебния кабинет с аргумента, че промените се налагат, за да се въведат нови европейски правила. Законът беше одобрен от депутатите, но в началото на февруари стана първият, върху който президент Румен Радев наложи вето.

Първо вето на Румен Радев: на Закона за концесиите

Аргументите му бяха, че текстовете поставят под въпрос принципите на правовата държава и местното самоуправление. 

Сега законопроектът предвижда максималната продължителност за държавните концесии да е 35 години, но остава вариант за удължаване, като решението задължително трябва да се вземе от Народното събрание. 

За общинските концесии максималният срок е 20 години. За по-дългите се изисква одобрение с 2/3 от гласовете на общинския съвет, а ако срокът е над 35 години - от парламента.

Новост е и въвеждането на "запазени концесии", които ще се дават на икономически оператор, на когото най-малко 70% от работниците и служителите са с увреждания или в неравностойно положение. В стария проект лимитът беше 30%. 

"На 15 юни ще има мониторинг по изпълнението на евродирективите и ако дотогава законопроектът не е минал поне първо четене, забавянето може да донесе на страната санкции от 850 хил. евро на месец", обясни вносителят Данаил Кирилов. 

Но от БСП видяха лобизъм в предложените текстове.

Социалистът Атанас Костадинов заяви, че поправката е от „родово-племенен характер“. 

„Срокът за отдаване на концесия след промяна в закона е определен на 35 години, но се дава възможност да се променя на 200 и 300 години от Народното събрание. Така мнозинството може да даде зелена светлина на един-единствен оператор да се възползва. Не ви ли светва червената лампичка - при възлагане на концисиите няма да решава Министерският съвет, а само едно лице – министърът, или ако е общинска собственост - кметът. Реално няма кой да спре верига хипермаркети да участва в концесията на Летище София“, отбеляза Костадинов. 

"Цели се не децентрализация, а глобална приватизация и феодализация", каза още социалистът и се обърна към ГЕРБ и патриотите с призива да не забиват последния пирон в сандъка на "изстрадалата ни родина".

"Слушам колегите от ляво и не вярвам на ушите си. Този закон създава правила и ще даде възможност на частния сектор да инвестира в публична и инфраструктура", контраатакува бившият министър на икономиката от ГЕРБ Делян Добрев.

По думите му по времето на кабинета "Орешарски" левицата дала половината Черноморие на концесия на Красимир Георгиев-Фронтиера срещу 200 000 лв. комисиона.

„Ако законът за концесиите беше в сила, случаи като мина „Оброчище” нямаше да ги има, защото щеше да има състезателен метод при избора на концесионер, който да гарантира интересите на всичките страни. Държавата във всеки един момент ще можеше да се намеси и договорът да се прекрати. Така се слага край на вечните концесии“, обясни вносителят от ГЕРБ Данаил Кирилов. 

Той беше нападнат от социалистката Дора Янкова, че бил "едно младо момче, началник на кабинета на регионалния министър Костадин Паскалев в кабинета "Сакскобурготски".

В отговор Кирилов обясни, че тогава министърът напуснал заради несъгласие с концесионната политика на властта.

На трибуната излезе и Светослав Иванов от ГЕРБ, който припомни на БСП какви концесии са давани по времето на техният транспортен министър Петър Мутафчиев: фериботен терминал в Свищов за 31 години, пристанищен терминал Балчик за 25 години, Несебър за 35 години, Български морски флот и т.н. 

Според депутата Георги Свиленски от БСП управляващите отново се опитват да наложат стария закон за концесиите, лъжейки, че е нов. 

"Точно вие ли ще говорите за концесии, когато по времето на Орешарски дадохте една трета от Черно море на концесия", репликира го Делян Добрев. Той припомни и случая с мини "Бобовдол", казус с който сега се е заела прокуратурата. 

Второто четене на законопроекта ще е след 3 седмици.