Най-старите фосилни останки от хомо сапиенс, датиращи отпреди 300 000 години, са открити в обект в Джебел Ирхуд, Мароко. Тези останки са 100 000 години по-стари от други кости, датирани до момента, казват германските учени. Откритието бе представено в изследване в сп. Nature в сряда.

Досега учените разполагаха с две теории за развитието на модерния човек - той се е развил изключително бързо от еволюционна гледна точка през последните 200 000 хиляди години и е претърпял постепенно развитие в рамките на 400 000 години. Интерпретацията на новите вкаменелости показва, че хората са се появили доста по-рано от смятаното досега.

В допълнение археологическите разкопки в Мароко предполагат, че нашият вид е еволюирал в целия африкански континент, а не както се смяташе до момента, само в определени местности. 

Откритията включват череп, зъби и кости. Вкаменелостите принадлежат на пет различни индивида - трима възрастни, един юноша и едно дете на около 8 години. Костите им имат много близка форма и размер до модерните хомо сапиенс. Разлики са идентифицирани в по-малката мозъчна кухина и по-изявеното чело. Използвайки високотехнологични методи за датиране на костите, учените определили, че те са се появили преди 300 000 или 350 000 хиляди години.

В същият слой, в който са открити останките, арехеолозите намерили следи от каменни инструменти и използването на огън. Това предполага, че новооткритите "модерни" хора са знаели как да изработват инстументи за бита и как да си служат с огън. 

Това най-старите останки на хомо сапиенс, открити в Африка или другаде, кометира Жан-Жак Хъблин, водещ автор на изследването, палеоантрополог и професор в Института за еволюционна антропология на Макс Планк, пред Си Ен Ен. 

"Не твърдя, че Мароко е "люлката на съвременното човечество", допълва Хъблин. "По-скоро бихме подкрепили идеята, че преди около 300 000 години много от ранните форми на хомо сапиенс вече са били разпръснати из цяла Африка, което се улеснява от факта, че преди 330 000 или 300 000 Африка не е изглеждала така, както днес, и пустинята Сахара не е съществувала. Имало е много връзки между други части на континента."

Сахара по това време е била зелена - с различни видове растения, дървета, реки и огромни езера, които са поддържали и голямо разнообразие от животински видове. Тези видове включват газели, зебри, диви кози, лъвове и други. Смята се, че те са осигурявали храна на групите, живеели в тези региони по онова време. 

С това откритие учените се надяват да редефинират теорията за човешката еволюция. Засега това са най-старите човешки вкаменелости, но мястото на произход на човека все още не е намерено. 

Новото откритие предполага, че хората не са еволюирали в един определен регион или местност, а в целия африкански контитент. Учените се надяват, че други археологически разкопки ще помогнат за създаването на еволюционна карта на човека. 

Досега най-ранните вкаменелости от нашия вид са от Етиопия (от обект, известен като Омо Киниш) в Източна Африка и са датирани на възраст около 195 000 години. Открити между 1967 и 1974 г., те са смятани за най-старите човешки останки, а Етиопия - за главната "люлка на човечеството".