Невъзможното пробуждане на елита след провала с КТБ

Разгорещяването на дискусията около очакваното разсекретяване на стенограмите КТБ/ПИБ накара някои експерти да твърдят, че дебатът е преекспониран, че е провокиран политически и че е едва ли не излишен три години след събитията. Че дебатът за разсекретяването се превърна в политически въпрос през последните месеци, особено след встъпването в длъжност на президента Румен Радев, не може да се отрече. В това обаче няма нищо нередно по една проста причина - разговорът за фалита на КТБ и за спасяването на ПИБ през 2014 г. не е разговор по специализирана професионална тема, както настояват някои финансисти и експерти, а е всъщност разговор за властта. И това е така не само поради факта, че както разцветът, така и последвалият фалит на КТБ се оказаха резултат от скрити за публиката взаимодействия и процеси с участието на политическия и на част от корпоративния "елит" на страната, а поради обстоятелството, че сметката от мащабната кражба беше платена и ще продължава да се плаща години наред от огромна група от обществото – вложители с негарантирани депозити, държавни предприятия, частни фирми и ползвателите на банкови услуги като цяло. Стенограмите няма да разплетат банковата енигма Двете банкови стенограми от консултациите при президента Росен Плевнелиев – за спасяването на ПИБ от 29 юни 2014 г. и за плана за действие по КТБ от 14 юли 2014 г., трябва да бъдат обявени не защото ще разкрият "истината за фалита на КТБ", а защото ще осветлят истини за българската политика. Родната и световната практика е доказала, че прекомерните очаквания дадено разкритие да осветли немислими истини и да преобърне представите на обществеността за света обичайно не се сбъдват. Затова реалистичното очакване към евентуалното разсекретяване на стенограмите КТБ/ПИБ е, че то нито ще създаде някаква въображаема банкова тревога, която да навреди на финансовата стабилност, както твърдят някои политици, нито ще разплете енигмата около КТБ, както внушават други. Оповестяването обаче ще даде известни немаловажни детайли за това как работят институциите и чии интереси защитават политиците в кризисна ситуация. Що се отнася до т. нар. "истина за фалита на КТБ", нейните контури едва ли ще бъдат особено разширени спрямо това, което вече е публично обявено по казуса. Най-малкото защото конкретната стенограма, която президентът Румен Радев изрази колеблива готовност да разсекрети, се отнася не за КТБ, а за подпомагането на ПИБ в условията на ликвидна криза и за предотвратяване на обща банкова паника. Обявените до момента доклади на парламентарната анкетна комисия по случая, на международната разследваща компания "Аликс Партньрс", на синдиците на КТБ, списъците на депозантите и кредотополучателите и обвинителните актове на длъжностните лица в БНБ и предполагаемата организирана престъпна група за източването на банката чертаят една ясна схема: а именно, че със знанието и бездействието на длъжностни лица в БНБ са допуснати предполагаеми криминални схеми, реализирани през КТБ от бившия мажоритарен акционер в банката Цветан Василев с участието на негови бизнес партньори. Сред най-големите от тях се виждат фирми, свързвани с Гриша Ганчев, и компании, в миналото свързвани с Делян Пеевски, който обаче не е посочен официално като участник в схемите. Освен Пеевски "невидими" на пръв поглед в официалната схема "КТБ" са политиците и медиите. Всъщност, публичните документи разкриват една брутално източвана банка, за която бившият премиер Пламен Орешарски и до ден днешен твърди, че все пак е могла да бъде спасена. С други думи, вече е сравнително ясно как е фалирала КТБ, но все още не е изяснен по-важният въпрос – кой и как ще понесе отговорност за това. И това е въпрос не само към прокуратурата, а името на Цветан Василев не изчерпва отговора. В сагата КТБ има много замесени, а и много видове отговорност, която може да се понесе – от наказателна до политическа, морална и имиджова. БНБ не се извини за провала през 2014 г. За целия период от 2014 г. до днес държавната институция, която носи най-пряката отговорност за провала с КТБ – Българската народна банка (БНБ), най-много се опитва да избяга от нея. Въпреки всички реформи, които твърди, че прави, централната банка словесно не пое отговорност за стореното нито институционално, нито лично. И не се извини, което създава впечатление, че тя не смята, че има особена вина за случилото се. С отговорността се зае прокуратурата, като внесе обвинителни актове срещу двама бивши подуправители (Цветан Гунев и Румен Симеонов) и един служител на "Банков надзор". Бившият гуверньор Иван Искров до последно твърдеше, че е невинен и се размина без каквито и да било последствия, а други двама подуправители, макар и добри професионалисти – Калин Христов и Димитър Костов, бяха дори преизбрани в обновеното ръководство на централната банка. Именно Костов, който е финансовият министър на кабинета "Виденов", сега е лицето на новия, реформиращ се "Банков надзор". Като безспорен символ на невъзможността за промяна в българското общество продължава гордо да стърчи и случаят "Нели Кордовска". Това е жената, която изпълняваше длъжността подуправител с ресор "Банков надзор" в деня на обявяването на КТБ под специален надзор и за която се доказа, че е изтеглила спестяванията си от банката ден преди това. Като своеобразна награда за етичното си поведение Кордовска в момента е зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от квотата на БНБ, а реформаторът–управител на централната банка Димитър Радев твърди, че смяната й не е в неговите приоритети. Фондът, в който влиза Кордовска, е институцията, която в последните години упражнява контрол върху синдиците и на практика надзирава процеса по несъстоятелността на фалиралата банка. Така изглежда усещането за обществен морал, с което БНБ върви напред по пътя на реформите си, очаква доверие от обществеността и дори твърди, че го получава, защото доверието се измервало с размера на множащите се спестявания на хората в банките. И до ден днешен работещите по върховете на институцията виждат във всяка критика към работата си, независимо откъде идва, злонамерен опит за рушене на финансовата стабилност на страната и частни интереси. Без да го изказват официално, не приемат дори критиките на Международния валутен фонд и Европейската комисия, които си позволиха известно съмнение в крайно розовите краски на банковия сектор, начертани от централната банка при мащабната проверка на сектора през 2016 г. Стенограмите няма да върнат доверието в институциите Може да се прогнозира, че каквито и да са, разкритията в стенограмите от консултациите при президента сами по себе си е малко вероятно да върнат доверието в институциите и в политиците. Макар и парадоксално, прозрачността в обществените дела не само че не разсейва, но обичайно дори подсилва подозренията на аудиторията спрямо публичните фигури и техните действия. Въпреки това самото разсекретяване се подкрепя от мнозинството от гражданите като демократичен акт, става ясно от проучване на общественото мнение на "Алфа рисърч" за предаването "Референдум" на БНТ от 6 юни 2017 г. Нещо повече – хората са толкова скептични по отношение на родния политически елит, че въпреки изявлението на президента Румен Радев, че обмисля да разсекрети стенограмата от 29 юни 2014 г., 63% не вярват, че това ще стане. А над 77% от анкетираните от "Алфа рисърч" заявяват, че не мислят, че някой ще понесе отговорност за фалита на КТБ. На базата на тези резултати може да се допусне, че актовете на демократичност, отчетност и носене на отговорност по казуса КТБ биха имали по-голям принос за връщането на доверието на хората в институциите (ако то изобщо може да бъде върнато), отколкото установяването на истината за случилото се или дори вземането на превантивни мерки за бъдеще. Политиците и шефовете в БНБ така и не желаят да приемат, че когато няма ясни актове на понесена лична отговорност (от морална до наказателна) не може да се преодолее кризата на доверие, колкото и реформи да се направят в "Банков надзор", колкото и проверки да се назначат на банковия сектор и колкото и анкетни комисии да се създадат в парламента. В този смисъл може да се твърди, че самото разсекретяване на банковите стенограми като акт на изобличаване, като акт на зачитане на общественото мнение и като акт, срещу който все още има политическа съпротива, е дори по-важният за обществото въпрос към днешна дата, отколкото написаното в тях. Експертите станаха неразличими от политиците Същото не желаят да видят и част от т. нар. независими финансови експерти, чиято роля в банковата сага беше трудно различима от тази на политическия елит. И до ден днешен мнозина от въпросните специалисти са убедени, че защитават обществото, като го успокояват, че банковата система е стабилна и го предпазват от истината за случващото се с банките, защото това са въпроси, по които "не трябва много да се говори публично, за да не се повтори 1996/1997 г.". Не бива обаче да се забравят някои ключови тези, развивани от въпросните специалисти, представяни пред публиката като експертно мнение. Известни финансисти например защитаваха властите, като твърдяха, че не е незаконно над 5-месечното блокиране на гарантираните депозити в КТБ – факт, който беше еднозначно опроверган от Европейската комисия и Европейкия банков орган. Според друга теза, развита през лятото на 2014 г. от бивш финансов министър, КТБ трябваше да бъде спасена, като част от сметката да бъде платена дори от вложителите с гарантирани влогове. Друг професор, който тогава беше активен привърженик на спасяването на банката, към днешна дата защитава точно обратната теза – че тя не е трябвало да бъде спасявана, защото фалитът й е резултат от криминален мениджмънт. В последно време пък се развива нова странна теза, която цели да омаловажи значимостта на предложението за банкова ваканция, обсъждано в деня след ликвидната криза с ПИБ. Твърди се, че това бил просто един от многото варианти, които е нормално и професионално да бъдат обсъдени, доколкото има подобна световна практика. Експертите обаче пропускат да коментират хипотезата, че ако в първия работен ден след ликвидната криза в ПИБ бе обявено блокиране на тегленето на влоговете от всички банки в страната за няколко дни, съществуваше известна вероятност самите власти да създадат банкова паника от такъв мащаб, който дори криминалните структури не успяха да постигнат преди това с КТБ и ПИБ. С други думи, невъзможното към днешна дата пробуждане на политиците, на БНБ и на експертите за това как трябва да постъпват в едно демократично общество е не по-малък и евтин проблем от фалита на КТБ. Решението да се разсекретят двете банкови стенограми при президента биха били малка, но все пак правилна и символична стъпка напред.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/nevazmozhnoto-probuzhdane-na-elita-sled-provala-s-ktb-news264965.html

Свързани новини: