Прекрасно е, нали? Политическа система, в която няма победител. Почти всеки, от някакъв ъгъл, е губещ. Никой не може да се сети кой ще бъде министър-председател на сутринта. Всички мърморят намръщени за нови избори през октомври. Стигнахме дотам да се питаме дали „Шин фейн” няма да се откажат от политиката на бойкот. И всичко, което левите хора могат да чувстват, е победоносна и необуздана радост. Наистина е прекрасно. Дори когато ненавиждате всичко това, то ви се струва прекрасно.

Мей загуби мнозинството, иде политическа буря

Кое донесе този всемогъщ удар по грандиозната и неуместна самоувереност на Тереза Мей? Без да ги подреждам, мисля, че тази фактори имат еднакво важно значение:

1. Манифестът на Джеръми Корбин

Стратегически важното нещо в този манифест е отмяната на таксите за обучение, което беше едновременно брилянтен, прост и убедителен ход за користно спечелване на всяка голяма и еднородна група избиратели. Това бе и продължение на неговото автентично убеждение, че висшето образование е обществено благо.

2. Кампанията на Джеръми Корбин

Четох през ноември – като част от объркано обяснение за победата на Доналд Тръмп – че „стан”-овете* са по-важни от привържениците. Трябваше да потърся в интернет какво означава „стан” – това е див фен, безрезервно вярващ човек, който би се сбил за вас. Корбин има такива фенове, а никой друг британски политик няма. Да си призная, отново чета и все още не мога да повярвам, но когато кореспондентът ни от Уелс предаде: „Митингът на Корбин в Колуин бей бе толкова многолюден, че никой не можеше да повярва, че в градчето живеят толкова много хора”. Помислих си: „стан”-ове.

3. Младежкият вот

Не става дума само за студентските такси – става дума за Брекзит, за пенсиите, за жилищната криза, за премълчаването на толкова много теми, които статуквото избягва, за либералите, за младите.

4. Регистрацията на млади избиратели

От Националния съюз на студентите до млади дигитални предприемачи; от пускане на мобилни приложения и иновативни сайтове до звездите, които много внимават да не се асоциират с някоя партия, но нямаха проблем да призовават за участие. Един милион британци на възраст от 18 до 34 години са се регистрирали да гласуват след свикването на изборите. Това е земетресение.

5. Активността помага

Всички леви партии залагат много на хората, които традиционно не излизат да гласуват. Има райони, където активността бе почти колкото на референдума, значително над участието на миналите парламентарни избори през 2015 г.

6. Зелената партия

Те катастрофираха с резултата си. Гласовете в североизтока са по няколко стотин. Това е защото решиха да не участват в някои райони, да правят общи кампании в други, да сформират пактове за ненападение в трети, само и само да не допуснат съкрушителна победа на консерваторите. На всяка цена. Цената за тях се оказа прекалено голяма. Най-малкото, което лейбъристите могат да направят, е да признаят, че това бе решителна подкепа за тях, а не просто случайна загуба на интерес към зелените теми.

7. Коалицията на хаоса (или прогресивния алианс, както предпочитаме да го наричаме)

Докато Зелените бяха единствената партия, която официално помогна на лейбъристите, много други местни активисти от либералдемократите, лейбъристите, Партията за равенство на жените, Националната партия за развитие на здравеопазването, работиха заедно, за да увеличат шансовете си.

8. Интернет най-после направи нещо полезно

Консерваторите публикуваха своите банери във фейсбук по стандартния начин, но левите бяха една крачка напред – събираха пари за кандидатите по интернет, изграждаха мрежи между британци и привърженици на Бърни Сандърс в САЩ, обменяха опит, създадоха онлайн организация за провеждането на тактическа кампания.

Експертите по избори и коментаторите ще се занимават в следващите дни с техническите детайли и тактиката – как Шотландската национална партия изгуби гласове и в чия полза ги изгуби? Защо либералите не се представиха добре? Кога консерваторите ще се обърнат срещу Мей? Кой откъде ще търси подкрепа? Но никога не трябва да забравяме, че това бе силата на рояците – огромни маси от хора гласуваха по начин, който дори и букмейкърите не бяха предвидили.

И за финал – това беше най-слабата кампания на консерваторите откакто се помня. А аз помня Майкъл Хауърд**.

...

Коментарът е от "Гардиън". Преводът е на Клуб Z.

* - Стан – герой от едноименна песен на Еминем.

** - Майкъл Хауърд – лидер на Консервативната партия, който изгуби изборите през 2005 г.