Лозан Панов и самотата на разума

В последно време звучи едно вече разпознаваемо име – Лозан Панов. Странна птица, неизвестно откъде долетя. Не сме близки, не е част от ловна дружина, не е масон, не е срещан на стадион, нямал е явочна квартира, не е бил член на „нашата партия“, дори соросоид не е бил. Загадъчно израстване, петно в тази биография трябва да бъде намерено. Ще бъде. Той ще заслужи съдбата очаквана от плебса, ще бъде задоволен сеирът на оглупелите избиратели, ще бъде разтопен. Ще бъде скрап. Лозан Панов е началник на някакъв съд, малцина разбират какъв. Член е на някакъв съдебен съвет, не знаем значението на това странно сдружение. Вече е ясно, че той желае някаква съдебна реформа, поданиците не разбират защо и кому е нужна. Все пак имаме мнение, ние знаем че съд не означава справедливост, страдаме от корупция, от неграмотни законодатели, политизирани прокурори, странни адвокати завършили милиционерски училища и съмнителни правни университети. Кой има доверие в българския съд? И един слънчев ден, това странно лице, същият този Панов ни дарява с поразяваща реч, реч на интелектуалец, на личност, на гражданин, изпълнена с логиката на блестящия разум, унищожителна за статуквото, разрушителна за мафията и изгаряща за политическото скотоблудство. Блестящо начало, пътят е обсипан със звезди и виеща омраза. В преследването си бестиите ни даряват личност. Не може да бъде прегазен на улицата, не могат да развият болтовете му, пробват със свинеподобни журналисти, а той лети все по-високо пред очите на некадърни ловци. Колегите му носят сачми, носят барут, опитват се да го разстрелят със своето слугинско мълчание, а той все по-високо лети… Създава се неочаквана парламентарна коалиция между управляващи и опозиция, посветена и старателна в желанието си да унищожат този вражески за тях самите екзотичен субект. Олигархията е в параноя, хипохондрията на статуквото е оправдана. И тогава давещите се хващат за сламка. Слепотата на тяхната естествена глупост превръща сламката в спасителен кораб и следва углавно обвинение – словата на Панов носят съмнителен характер, вероятно е дори да се предположи негова политическа кариера. Какъв ужас, дами и господа! Всъщност това е опит за преврат. Политически, парламентарни джуджета, иначе твърдящи своите помпозни различия, се „изправили“ и заявили своята ненавист и страх – този случаен мръсник носи в себе си политика. Девическият хор на амебите се изправя срещу слон. Тук следва второ действие на операта и гръмва пушката на Чехов, заредена от Винету. В западния фолклор тиквата се превръща в каляска, според народната мъдрост Поразяващата Ръка се превръща в тиква. Публиката е облъчена в страдание, очакват се викове на недоволство. Политици обвиняват в политика. Когато доносник ви обвинява в клевета, когато бивш комунист желае да ви представи като комунист, когато политик изказва тенденциозното предположение, че вие се стремите да бъдете политик или когато дори сте определен като "красив и умен", бъдете щастлив, споделете тази оценка с децата си – ще бъдат горди с вас. Един изнудван, някакъв си бизнесмен (Сашо Дончев) е разрешил на насекомо да рисува карикатури, огорчаващи падишаха и оня дето "сам си го избра", друг случаен издател (Прокопиев) си е позволил свобода, нарушаваща обичайния дъх на свински крачета, чесън и управляващи шкембета. И отново следва обвинението в политическа кариера или поне съучастие. Подобно обвинение очаква незабавни декларации за отказ, подобни нещастници са лишени по презумпция от политическо мнение, те са вредни за "стабилността", те са опасни, особено ако използват рецептата за възход на своите обвинители. С една дума – всеки надигнал случайно глава трябва да бъде обвинен в политически амбиции. Страхът е длъжен да ражда чудовища. Есента на един патриарх обрича държавата на нещастие, латинодемокрация по Маркес … Според Иречек мечтата на всеки български мъж била да бъде министър. Това е комплимент доказващ политическата ангажираност на българина в онова време, желанието за просперитет. Днес омразата към партиите и техните маргинални членове е факт. Омраза създадена нарочно за примитивния разум, отгледана с мизерия и вдъхновила мечтата на неграмотния за власт носеща лична печалба. Партия означава рушвет, обидна, но някаква учителска заплата за вашата неграмотна дъщеря, синът да е шофьор в общината. Но политика е цената на хляба, убитите по пътищата, вашето здраве, величината на корупцията, свободата на словото, пребитата за пари възрастна жена, образованието на детето ви, осъдения убиец, водата, пенсията ви дори. Политика е вашето рождение, вашата смърт. Впрочем, защо Лозан Панов. Бих желал някой като Лозан Панов да бъде политик. Бих желал да се сбъднат обвиненията на управляващото ни мафиотско сдружение, желая рождението на достоен българин. Бих желал прокурор, който се страхува за живота си, премиер дарен с интелект, президент с национално самочувствие, граждани, дори и в мъката на своята нищета, да споделят желанието си за едно очаквано бъдеще. Цинично е, но вярно – за промяната на една криминална олигархия са нужни първо личност, средства и медии. Личности има, останалото е в националните традиции. Имаме случайното щастие да бъдем европейци. Имаме нужда от явление. И ако носите същото съзнание, затягайте болтовете си редовно и избягвайте среща със съдебната система. Време е за някакъв Лозан Панов.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/lozan-panov-i-samotata-na-razuma-news265095.html

Свързани новини: