“Мистър Горбачов, съборете тази стена!”. Това изрече точно на днешната дата преди 30 години в Берлин тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън. Ръкописът е на Питър Робинсон. В интервю за “Шпигел” той описва колко спорове е имало около прословутото изречение. Предлагаме на вниманието ви едно прелюбопитно четиво с незначителни съкращения.

На 12 юни 1987 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън се изправи пред Бранденбургската врата и изрече прословутото си изречение:

“Мистър Горбачов, съборете тази стена!” Тази реч я бяхте писал вие. Какво си помислихте, когато Рейгън произнесе изречението?

Помня го точно. Просто изпитах облекчение. Преди това в правителството три седмици водихме истинска война по въпроса дали това изречение да остане в ръкописа или не. Изпитах облекчение и от начина, по който Рейгън го произнесе. Рейгън беше невероятно надарен оратор, реформатор. Зад това изречение се криеше една особена емоция.

В какъв смисъл?

Когато се върна, Рейгън ни разказа, че преди речта е бил отведен до трибуна на Бранденбургската врата, откъдето е можел да гледа на изток към бул. “Унтер ден Линден” (тогава бул. “Под липите” се намираше в Източен Берлин – б. р.). Казано му е било, че заранта там са се събрали хора, за да чуят речта, но полицията ги е разпръснала. Рейгън ни сподели, че точно това си е мислил, когато е произнесъл изречението.

Как стана така, че точно вие написахте тази реч?

Тогава бяхме петима или шестима в Белия дом, които пишехме речи и всеки един от нас беше длъжен да напише една голяма реч. Моят ред дойде, когато Рейгън трябваше да говори в Берлин. За да се подготвя, летях до Берлин, където прекарах два дни.

Какво беше впечатлението ви от Берлин?

Първо отидох на мястото, където Рейгън щеше да говори. Не знам дали някой е в състояние днес да обясни какво се усещаше тогава. Там е Райхстагът, все още белязан от Втората световна война. Там е Берлинската стена, в основите (от западната страна – б. р.) са положени кръстове в памет на хората, които са били убити при опита им за бягство. Никога преди не съм бил на място, където да съм усещал така тежестта на историята. В този момент прозрях – няма да е рутинна реч.

Малко спорен е въпросът кой действително е написал прословутото изречение. Повечето наблюдатели са на мнение, че авторът сте вие, но и тогавашните US дипломати в Берлин около посланик Джон Корнблум твърдят, че имат участие. Според други президентът сам си е написал изречението.

Хората в Берлин около Корнблум нямат нищо общо със случая. Тогава те бяха съчинили предварителен текст, в който имаше нещо такова: “Тази граница ще изчезне.” Друго обаче е по-интересно. Аз записах изречението в ръкописа, но то всъщност е на германка.

От кого?

След като тогава бях на Бранденбургската врата, се срещнах с Джон Корнблум и той изреди поредица предупреждения. Рейгън не бивало в никакъв случай да звучи като антикомунистически каубой. А от Стената берлинчани отдавна престанали да се интересуват. На мен обаче ми беше нужен материал за речта. Същата вечер се качих в такси и поех от хотела си към ул. “Лимоненщрасе”, където бях поканен на вечерно парти от двама берлинчани – Дитер и Ингеборг Елц.

Те вече не са между живите.

Да, така е. Не ги познавах, но имахме общи приятели. Там бяха един професор, лекар и няколко студенти. Попитах ги дали е вярно, че берлинчани вече са свикнали със Стената. Всеки от тях имаше своята история. Един сподели, че от 20 години не е виждал сестра си. Друг разказа, че всеки ден на път за работа минава покрай вишка и вижда един и същ войник. Ингеборг Елц, една прекрасна жена, направо беше бясна и каза: “Ако Горбачов сериозно мисли за перестройка и гласност, то той може да го докаже, като събори Стената.” Записах си го.

Какво се случи, когато се завърнахте във Вашингтон?

Отидох при шефа си Тони Долън. Казах му, че с удоволствие ще напиша реч, ядрото на която ще е настояване за премахване на Стената. След това отидохме при директора по комуникациите Том Гриском. Той одобри плана.

Кога Рейгън за пръв път се запозна с текста?

Помня го точно. Преди Берлин Рейгън трябваше да отиде във Венеция за участие в икономически форум, а след това в Рим при папата. На 15 май, беше петък, излетя за Кемп Дейвид (лятната резидентция на американските президенти – б. р.). Моят шеф имаше идея да му подготвим всички текстове. Той чакаше хеликоптера да се приземи на площадка към Белия дом, за да предаде всичко, включително речта, която бях написал. Щом машината кацна, той отиде в Западното крило и всичко предаде на секретарката с указанието, че текстовете са много и президентът трябва да ги прегледа през уикенда. Той го направи.

Откъде знаете?

Ние, които пишехме речите, в понеделник, 18 май, имахме среща с президента в Овалния кабинет. Обсъдихме всички речи, които той трябваше да държи в Европа. По моя текст президентът каза: “Добро предложение, добра реч.” Това беше малко разочароващно, тъй като ние винаги очаквахме някаква негова идея. Попитах го: “Мистър президент, в Берлин ми казаха, че при подходящо време дори и от източната страна речта ви може да бъде чута. Има ли нещо, което искате да кажете на хората отвъд Стената?” Рейгън отговори: “Има го този абзац за събарянето на стената. С удоволствие ще го изрека.”

Защо тогава е имало спорове в правителството по изречението, след като президентът изрично го е одобрил?

Съветът по национална сигурност имаше съмнения – едва ли някой е вярвал, че Стената ще падне толкова бързо. Външно министерство беше категорично против, Горбачов не бивало прекалено да се провокира. Цели три седмици ме разтакаваха от среща на среща.

Вие тогава не пътувахте, останахте във Вашингтон. Това проблем ли беше?

Да, естествено. Впоследствие разбрах, че в Италия е имало доста спорове сред екипа заради речта. Решено било президентът да бъде запознат с възраженията. Заместник-началникът на щаба отишъл при него. Двамата седнали в градината на някакъв дворец, за да се прочете още веднъж централния абзац и да се обяснят аргументите против този текст. Рейгън казал: “Значи, щом аз съм президент, то аз решавам дали да произнеса изречението или не. Или?”

Спорът е интересен и поради факта, че тогава никой не е могъл да знане дали речта ще се превърне в историческа.

Да. Днес всички казват: “Ауу, как така написа тази реч?” Тогава исках преди всичко да спазя срока и да предам на президента нещо смислено. Това бяха целите ми. В действителност речта стана значима едва година и половина по-късно. Оказа се пророческа.

В Германия Рейгън не беше най-обичания президент. И днес мнозина намират речта като пропагандистка.

Но не беше. Вижте, отношенията между Америка и Съветския съюз се развиха при Рейгън. В първата част от президентсването му ние се въоръжавахме, нямаше и наченка за преговори. Изведнъж се появи Горбачов и между двамата се зародиха отношения. И двамата бяха самоуверени и поради тази причина спокойни. Изведнъж чувството за вражда изчезна. Когато Рейгън произнесе това изречение, той всъщност визираше: “Познавам те. Знам, че и ти вече не вярваш на Стената. Значи дай тласък.”

Тогава не всички са разбрали контекста.

Ние не искахме да злепоставяме Горбачов. Тогава Рейгън беше впечатлен от него. Може би и защото и двамата бяха религиозни. Години по-късно срещнах Горбачов, когато той чете доклад. Каза, че Рейгън и той са споделяли едни и същи християнски морални представи. Разказа завладяваща история за дядо си. Когато се е срещал с други комунисти в дома си, винаги е закачал портрети на Сталин и Ленин. Когато колегите му изчезвали, дядо му отново закачал по стените икони на светии.

Накрая един основен въпрос. През последните 30 г. политическата комуникация рязко се промени. Днес речите толкова важни ли са, както преди?

Мисля, че да. Интересно е да се върнем 2500 години назад към Перикъл. Есенцията на управлението в условията на демокрация е една и съща: мъж или жена се изправя пред граждани и използва прост език, за да убеждава.

Според вас нищо ли не се е променило?

Естествено, че се е променило. Преди 30 години телевизията беше по-маловажна от вестника. Основната ни цел винаги беше да има едно такова изречение, което непрестанно да се цитира в големи публикации. Ролята на медиите се промени, но значението на ключови текстове не. Това винаги е било знак за добра реч. Абрахам Линкълн е казал: “Така, както аз не искам да съм роб, не искам и да съм господар.” Уинстън Чърчил: “Не ви обещавам нищо друго, освен кръв, мъки, сълзи и пот.”