Днес еврокомисарят по разширяването на Европейския съюз Йоханес Хаан направи несправедлива декларация спрямо България и Гърция, на която за съжаление официална София няма как да възрази.

Случаят е показателен. Той илюстрира и за най-незапознатите какво ни струват недовършените реформи в правосъдието и наблюдението от Европа.

Хаан каза, че съседите на Бившата югославска република Македония, които я възпрепятстват да започне преговори за членство в ЕС (т.е. България и Гърция), носят част от отговорността за хроничните ѝ вътрешни кризи и оттам - за риска от нова дестабилизация на Балканите. 

"В крайна сметка отговорността лежи върху отговорните хора в страната", каза Хаан за управляващите в Скопие. "Но наистина, ако политическата рамка или политическият климат не беше благоприятен за започването на преговори, това несъмнено не помогна да стабилизира страната и да я държи на пътя, по който тя вървеше повече от десет години".

"Така че в известен смисъл фактът, че нямаше конкретна перспектива, със сигурност повлия на ситуацията в страната. Това е просто въпросът, който повдигнах. Следователно смятам, че съседите трябва да имат интерес да допринесат за стабилността и включване на тази страна поне за в бъдеще в Европейския съюз", добави той.

Хаан направи днес изявление след обиколка в Западните Балкани и не можем да изключим, че повтаря теза, внушена му от новите управляващи в Скопие. За разлика от тях тя не е нова - стига тояга, дайте малко морков, та да го покажем  на народа, защото иначе и нас ще изхвърли както предишните.

Формулирано на политически коректен език, това звучи така - европейската перспектива е стимул за реформи и застраховка срещу дестабилизация и връщане към пороците на миналото.

Още по-опростено, това означава: започнете най-сетне проклетите преговори с нас, за да се държим добре и да не ви направим нова балканска криза. Това е откровен шантаж, на който комисията показва склонност да се поддава.

Брюксел и повечето от държавите-членки много добре знаят с кого преговарят, но са готови да направят отстъпка, защото и без това си имат достатъчно други кризи.

Отстъпката би означавала Гърция и България да преглътнат принципните си възражения срещу карикатурните режими с Скопие, срещу абсурдните им исторически претенции, срещу репресиите спрямо демонстриращите различна от официално налаганата идентичност, срещу наглата пропаганда против съседите.

Т.нар. "Македонски въпрос" е твърде източен за Западна Европа.  Той е ирелевантен в либерализираните потребителски общества, приели, че обитават в "края на историята". Не им се занимава с регионите, където тя още присъства. На Западна Европа не ѝ пука кой е потомък на Александър Велики, кой е създал писмото на "вси славяни" и чии са цар Самуил, Григор Пърличев, братя Миладинови, Яне Сандански и Гоце Делчев.

Правилното възражение на такава мекушава, безхарактерна и безпринципна позиция е, че разширяването на ЕС е процес, основаващ се на принципи и правила. Че добросъседските отношения, върховенството на закона, функционираща демокрация са незаобиколими условия, за да преговаряш за членство в ЕС и че над всички тях в Скопие виси огромна въпросителна. 

Да оставим гръцките възражения на гърците и да погледнем себе си. Единственото, с което София може да излезе убедително, е че Скопие не спазва принципа на добросъседството.

Ако българският министър-председател или външен министър обаче заговорят за върховенство на закона по повод на македонската кандидатура за еврочленсто, ще бъдат  уязвими.

Самата България е вече над десег тодини под европейско наблюдение именно за липса на върховенство на закона, на независимо правосъдие, заради недоверие в администрацията и в правоохранителните и правораздавателните органи.

От каква позиция ще пледираме за свободни медии в Македония? От собственото ни 109-място в индекса на "Репортери без граници"? Е, да Скопие е на 111 място, ако това утешава някого у нас.

Ще кажете, но все пак България вече е членка на ЕС, той е признал, че отговаря на изискванията. Да, но точно това е основание за претенциите на целите Западни Балкани - щом ЕС може да приеме българи, румънци, хървати, такива, каквито са, защо да не приеме и нас?

Компромисът води до компромис и те подкопават доверието в цялостния процес на разширяване и обуславят последващото вътрешно разделение в ЕС на "стари" и "нови" членки.

Ето я цената на явления като Делян Пеевски, Петьо Еврото, КТБ - не можем да защитим историческите си права и достойнство спрямо една полупровалена държава. Брюксел ни натиска да ѝ дадем даром нещо, до което тя има да върви дълъг път, само защото и ние не сме изминали нашия докрай.

Наистина евентуално начало на преговорите не е край на играта. В рамките на 35-те им глави, които Скопие трябва да отвори и затвори, всички страни-членки, включително България и Гърция, биха имали многократни възможности да въздействат върху македонските управляващи. Всяка крачка напред към членство в ЕС изисква единодушие от държавите му членки.

Това са т.нар. "преобразяваща роля" и "мека сила" на ЕС. Ако искаш да си в него, трябва да се промениш. Каква обаче е гаранцията, че първият компромис няма да доведе до втори, трети, пети?

Затова, за да направим България велика отново, не стига да сме принципно взискателни към по-малките, по-слабите и по-изостаналите ни съседи. Първо трябва да завършим нашата несвършена работа, за да бъде позицията ни спрямо тях неуязвима.