Обявата

– Добре. Кажи защо изостави Марго?... Защо изостави мен? – Нима забрави? – изпуснах се аз. Тя ме предразположи. Беше късно. Вече виждах назад, далеч в миналото; право към последния чин до прозореца, където те зърнах за пръв път. Сламеноруси коси, напечени от силното слънце. Това може да са само коси на ангел. Две плитки се спускат около издълженото ти, порцеланово лице. Кукла. Скъпа играчка с два сапфира, вместо очи, и розов лист, вместо уста. Скъпа си и затова всички искат да те поздравят, да те докоснат, да поиграят с теб. Ти стана скъпа и за мен, но аз никога не посмях да те докосна.

Прочети цялата новина http://www.eurochicago.com/2017/06/obyavata/

Свързани новини: