Ние в нашия вход сме малко особени. Имаме един, който не сме виждали да се движи с жена си, даже не знаем дали я слуша, защото и не знаем дали тя му говори, обаче му викаме Чехльо.

Но пък на оня, дето жена му го води за ръчичка, му викаме Истински мъж. Даже си го избрахме за домоуправител. Той олицетворява единството на етажната собственост. Много се старае човекът, най-вече да няма мнение се старае, защото в нашия вход имаш ли мнение, олицетворяваш разединение.

А това е човек балансиран, мистериозен даже един такъв. Питаш го дали е гледал Лозан Панов по телевизора – актуална личност, нали така? – и какъв му се е видял, а той вика мъгляв. Мъгляв му се видял. Вижте колко е точен…ъъъ…точно за обратното исках да го похваля, колко е неточен в изказа. Мъгляв не значи нито добър, нито лош към този момент, но пък може да значи и добър, и лош в един предстоящ момент и така единството на етажната собственост не е разклатено. Много е добър на лупингите нашият домоуправител – хитлерист да му мернеш в апартамента, ще извърти работата, че драмсъставът е правил репетиция за заслужения крах на Третия райх и пак ще вдигне самолета във въздуха. Ако беше пилот, направо генерал щеше да стане, казвам ви.

Обаче котката му се разболя ли, разгони ли, завели я на лекар. И жена му взе, че написа във фейсбук. И защо да не напише? Тя всичко си пише жената във фейсбук, точно за котката ли да не напише, като фейсбук е медия предимно за котки. Съдържаше се в котешката история една високо научна квантова дилема дали котката е едновременно хем болна от СПИН, хем не е болна от СПИН, но квантовата слава се оказа заета от котката на Шрьодингер, та постът не беше възприет като научен принос.

Ама и жената на домоуправителя, като тръгна от котката, направо все едно метеше с голямата метла стълбището от най-горния етаж до най-долния.

Описа де що имаше по площадките и стълбите, накрая събра всичко в едно лопатка и я изсипа в статуса си. Какво ли не беше премела – кой каквото беше подхвърлил, изхвърлил, захвърлил и прехвърлил, тя го събра в лопатката си и постави на видно място, да си вземе за употреба на когото каквото му върши работа. От една страна и това допринася за единството на етажната собственост – разни хора разни боклуци предпочитат.

Ама хората сме и лоши. Вместо да се замислим дали котката на домоуправителя не застрашава нашите домашни любимци и да направим една анти СПИН кампания, ние тръгнахме да развяваме боклуците, които стопанката й е премела в разтревожената си глава. Никаква емпатия, казвам ви.

Нахвърлиха се на жената на домоуправителя, като бразилка на домоуправител се нахвърлиха. Ами ти какво, ама ти защо, ама коя си, ама що си такава…

Така става, като премахнахме казармата и въведохме Фейсбук. Всеки всичко пита, ни нашивките на пагона броят, ни нищо. Както е тръгнало ще посегнат и на домоуправителя. А ние сме си го избрали точно какъвто ни трябва. И много добре знаем какъв ни трябва.

Човек, който може да ни санира блока, без да заема остри позиции към този или онзи, защото не се знае утре санирането от този или от онзи ще зависи – ей такъв човек ни трябва. Той ще се оправи със саниращите, защото е мъгляво свързан с противоположни саниращи фирми, ама с жена си нещо се съмняваме дали ще може да се оправи. Ама и тоз фейсбук, за всички боклуци в главата ти предоставя място.

Американският домоуправител цял небостъргач крепи, благодарение на това, че Туитър не му разрешава повече от 140 знака боклук, ние един малък вход ще съсипем заради липсата на ограничение във фейсбук.
 

* Материалът е пулбикуван в сайта "Редута".