Естония е против лишаването от финансиране като санкция за отказ от приемане на бежанци

Естония, която е следващият ротационен председател на Европейския съюз, е против това източноевропейските държави от общността, които отказват да приемат бежанци, да бъдат наказвани, като им се отнема финансирането, предаде Ройтерс.   Вътрешният министър Андрес Анвелт заяви, че подобен ход разделя Европа, а не я обединява.   "Не мисля, че каквото и да е наказване чрез бюджета или чрез някакво финансово наказание е добро, защото ние разбираме, че Европа е семейство от много различни страни", каза той в интервю за Ройтерс по телефона от Талин.   "Трябва много да внимаваме в бъдеще да не развалим нещо. Нямаме нужда от повече напускания, това би направило ЕС по-слаб", заяви Анвелт.   Естония за първи път ще поеме председателството на общността през втората половина на годината, а едно от големите предизвикателства ще бъде преодоляването на безизходицата по въпроса за имиграцията.   Италия е гневна на страни като Полша и Унгария за това, че отказват да помогнат, като приемат част от африканските бежанци и мигранти, достигащи нейните брегове през Средиземно море, въпреки че се ползват от европейските средства, предоставяни от по-богатите държави.   Близо 1,7 милиона бежанци и мигранти са пристигнали в Европа от 2014 г., а общността е разкъсвана от разправии за това как да се реши въпросът. Острите разногласия подкопават единството между страните членки в момент, когато те имат голяма нужда от него, за да се справят с напускането на Великобритания.   Великобритания отговаря за около 15 процента от общия бюджет на ЕС, така че преговорите за бъдещото разпределение на финансовите средства ще бъдат по-трудни.   Анвелт каза, че Естония ще се съсредоточи върху по-нататъшното затягане на външните граници на общността, надявайки се, че това в крайна сметка ще убеди Полша и Унгария да променят подхода си.   Източните членове изтъкват свързани със сигурността тревоги като основание за отказа си да приемат хора от предимно мюсюлманските страни в Близкия изток и Северна Африка, имайки предвид ислямистките нападения в Европа напоследък.   Анвелт заяви, че Естония ще настоява за подобряване на базите данни и повишаване на взаимната свързаност между тях, което да помогне на правоприлагащите органи да се справят с въпросите по сигурността.   Предвижда се създаване на система за предварително потвърждение за пътуване в ЕС и инструмент за влизане и излизане, за да се подобри проследяването на пътуващи с виза граждани на трети страни. Общността също така иска да подобри връзката между различните бази данни за управление на границите, правоприлагане и митнически контрол.   "Ако отправите ясно послание, че Европа наистина започва да променя политиката си по въпроса за външните граници . . . би било много по-лесно да се вземат решения за вътрешната политика", каза Анвелт.   "Системите на информационните технологии, използвани в областта на вътрешните работи и правосъдието са доста добър комплект от инструменти, който ЕС днес не използва достатъчно", заяви той.   В миналото подобни идеи често са били блокирани в ЕС отчасти поради опасения, че такива могъщи инструменти могат да нарушат неприкосновеността на линия живот на гражданите. Според Анвелт това не се е оказало вярно за Естония.   По думите му друга идея, която привлича вниманието, е изземането на парите, които контрабандистите изкарват от трафика на бежанци и мигранти към Европа.   "Трябва да направим много повече за проследяване на тези пари. За тази цел имаме нужда от системи на информационни технологии, подходящи за 21 век", каза Анвелт.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/estoniya-e-protiv-lishavaneto-ot-finansirane-kato-sanktsiya-za-otkaz-ot-priemane-na-bezhantsi-news265292.html

Свързани новини: