Реформи или още от същото - съдиите имат избор

Съдиите избират в събота измежду 27 свои колеги за едва шест места в бъдещия Висш съдебен съвет. Прегледът на профилите на кандидатите и концепциите им показва, че магистратите трябва да избират между ясно изразени реформаторски кандидати и такива, които ще бранят статуквото в системата с всичките му преки и косвени последици върху останалите институциите и обществото. Разделителната линия е отношението на кандидатите към дейността на сегашния компрометиран Висш съдебен съвет (ВСС). В настоящата кампания има двама съдии, които са смятани за фаворити, ако това се измерва с доверието, което те са получили в аванс от магистратите – административният съдия от Габрово Светлозар Рачев и Емил Дечев от Софийския градски съд. Първият е издигнат по команда от горе, след разпратено "окръжно" писмо от ръководството на Върховния административен съд до редовите съдии в страната. Така Светлозар Рачев събра подкрепата на 153 административни съдии от общо 300 в цялата страна. Първият подпис под неговата кандидатура символно е на шефа на ВАС Георги Колев, който е един от ключовите фактори в сегашния ВСС. Поради това е разбираемо, че в концепцията на Рачев се говори за "доразвиване на добрите практики" на ВСС, а общественото доверие в съдебната власт е изведено като функция на отразяването й в медиите. Съдия Емил Дечев е издигнат с подписите на 150 съдии от различни съдилища в цялата страна. Той не обвинява медиите за ниското доверие в система, а вижда причина в скандалите, които ВСС генерира почти всекидневно. Дечев настоява за радикална съдебна реформа и обещава да провокира дебат за нея, макар че приемането на подобни промени е в ръцете на парламента. Столичният съдия започва концепцията си с обещанието, че никога не би станал прав, ако във ВСС влезе висш представител на някоя от другите две власти. Това се случи в настоящия ВСС при внезапно посещение на Бойко Борисов. Емил Дечев настоява за въвеждане на независима антикорупционна прокуратура по румънски модел и за парламентарен контрол върху главния прокурор. Наред с това той предлага да се ограничи продължителността на мандатите на "тримата големи" в системата, както и да се намали политическото влияние върху останалите. "ВСС трябва да води активна политика за защитата на магистратите от атаки и вмешателства на политици, бизнесмени, държавни институции или частни лица", казва Дечев и предлага създаване на "горещ телефон", на който засегнатите съдии да подават сигнали. Съдията държи членовете на ВСС да поддържат "хигиена на медийните контакти", да дават интервюта само на "журналисти от медии, които имат ясен собственик, а той има ясен произход на средствата". В концепцията си Дечев поставя и диагноза на скандалите в съдебната система: "Липсата на истинско разследване на съдържанието на разговора от скандала "Яневагейт доведе логично до нов такъв - "ЦУМ-гейт". Ако и настоящият скандал не бъде разплетен докрай, неизбежно ще се появи нов такъв". Съдия Дечев иска следващият ВСС да направи проверка на "ЦУМ-гейт", след като настоящият отказа такава. Концепцията на съдия Емил Дечев е определено най-радикалната сред кандидатите за следващия ВСС, но това не означава, че няма и други прореформаторски кандидатури. Голяма част от тях са излъчени от столичните съдии. Това е разбираемо, тъй като в София работят над 1/4 от всички съдии в страната. София – гнездо на "съпротивата" Общо 15 от всичките 27 кандидатури на членове за ВСС са на съдии, които работят в София. Като цяло те са настроени срещу статуквото в настоящия съдебен съвет. Столицата разбива донякъде впечатлението, че административните съдии монолитно следват волята на началника Георги Колев. Съдия Атанаска Дишева (ВАС) е предложена от седмина свои колеги върховни съдии. Тя се обявява срещу конформизма в системата и съдебната номенклатура. Съдия Дишева настоява за ограничаване на мандатите на шефовете и задължително зачитане на мнението на съдиите при кадруването. Тя критикува сегашния ВСС, настоява за повече отчетност и за нов Етичен кодекс на магистратите. Колегата й Татяна Жилова (Административен съд – София град, АССГ) споделя подобни виждания. Тя е издигната от 18 административни съдии. Според Жилова най-важната задача на ВСС е да отстоява независимостта на съдебната власт. "Това е първото условие за качествено правораздаване, неподвластно на политически и икономически интереси", пише тя. Според нея ВСС трябва да има постоянна комисия за борба с корупцията, а магистратите трябва да застанат открито с лице към гражданите. Административната съдийка Красимира Милачкова (АССГ) е издигната от 62-ма свои колеги. Тя не осъжда изрично наследството на този ВСС и припомня девиза "съединението прави силата". Според нея най-първата и главна задача на бъдещия ВСС е именно "съединението". Милачкова не казва обаче на каква база може да стане това, ако мнозинството налага безпринципно волята си. Тя излиза с екзотичната идея шефовете на съдилищата да поддържат рубрики в местните вестници. Участието на съдии от Върховния касационен съд на вота за ВСС е масово – те са петима. Наказателната колегия на ВКС застава зад колегите си Красимир Шекерджиев и Цветина Пашкунова. И двамата имат добра репутация в системата и остро критикуват наследството на сегашния ВСС. Шекерджиев казва, че не приема саморазправата с магистрати чрез дисциплинарни наказания. Той е против разделението на ВСС на групи. Съдия Пашкунова пише, че скандалите във ВСС са създали "основателни съмнения за наличие на външно политическо влияние и неминуемо подкопаха доверието в съдебната власт". "Независимостта на съдиите не е в интерес на съдиите, а на тези, които очакват правосъдие", напомня тя. Олга Карелска (ВКС) е издигната от почти половината съдиите във върховния съд. Тя иска ВСС да пази достойнството на съдиите, като самият ВСС излъчва достойнство. В същото време казва, че кадровата политика в съдебната власт оставя "тежко впечатление за двоен стандарт и безпринципност" и обещава да насърчава свободното изразяване на съдиите. Николай Гунчев (ВКС) е издигнат от 19 върховни съдии от ВКС и ВАС. Той още е член на управителния съвет на Съюза на съдиите и заместник-председател на Съюза на юристите. Гунчев пише, че без реално разделение на властите има само фасада на демократична държава. "Зад тази фасада остават оплетените нишки на олигархична или еднолична власт", се казва в концепцията му. Според него основна превенция на корупцията в съдебната система е прозрачното и обективно кадруване. Петият кандидат от ВКС е Севдалин Мавров, който също е част от управата на ССБ. Мавров е бил главен секретар на Министерския съвет в кабинета "Сакскоургготски" и председател на Контролния съвет на здравната каса. Мавров говори за внасяне на дух на "колегиалност" и "разбирателство" във ВСС. Той смята гарантирането на независимостта на системата за приоритетна задача пред ВСС. Иска да се изработи механизъм за защита на магистратите от външни посегателства. Съдиите от Софийския районен съд (СРС) са трима. Най-известният от тях е Методи Лалов, който издигна своята кандидатура сам, за да не разделя колегите си. Срещу него ВСС води война в продължение на близо половин година. Причината бе, че Лалов организира съдийския протест пред съвета и обяви, че в настоящия си вид ВСС за пагубен за системата. Владимир Вълков (СРС, работи като командирован в Софийския градски съд) е активист на Съюза на съдиите в България. Той очаквано концентрира вниманието си върху порочните практики в този ВСС, казвайки, че "демонстрира силов модел на управление". Той отделя огромно внимание на свръхнатовареността и борбата със стреса в системата. Вълков предлага спорната идея да не е публична информацията за образуване на дисциплинарно производство срещу магистрати. Райна Мартинова от СРС е подкрепена от 54 свои колеги. Тя казва, че отстояването на независимостта на съда е един от най-важните приоритети в работата на ВСС, защото тя е гаранция за защита на правата на гражданите. Концепцията й е посветена основно на независимостта на магистратите. Вера Кънева (Софийски апелативен съд) е издигната от четирима свои колеги. Според нея ВСС трябва да реагира бързо с проверки на всички сигнали, защото липсата на реакция е пагубна за съдията и имиджа на системата. Тя настоява за създаване на фонд за финансово поощряване на магистратите и смята повишаването на бюджета на съдебната власт за основна антикорупционна мярка. Красимира Костова (Апелативен специализиран съд) е кандидат на всички свои колеги в спецсъда. Тя твърдо подкрепя съкращаването на слабо натоварените съдилища, но почти не засяга въпроса за независимостта на съда. Въпреки това казва, че има воля да я отстоява. Съдия Пламен Дацов (Софийски апелативен съд) ще работи за "охлаждане на страстите" във ВСС и прекъсване на "мултиплицирането на негативизма". Според него постигането на единство в съдебната система ще доведе до повишаване на доверието в нея. Той настоява за пълна публичност на дисциплинарните производства. Във Варна има ярко разделение Общо трима варненски съдии са издигнати за членове на ВСС. Защита на статуквото във ВСС прозира от кандидатурата на шефката на районния съд в града Ерна Якова – Павлова, която е подкрепена от 47 варненски съдии. В концепцията й няма намек за критика към настоящия ВСС. Според нея ниската правна култура на част от населението прави възможни внушенията за състоянието на съдебната система. Именно това водело до подкопаване на доверието в нея. Съдията предлага да се въведе унифицирана методика за разглеждане на сигнали за корупция и конфликт на интереси във ВСС (с това по закон се занимават прокуратурата и съдебния инспекторат – бел.ред.). За сметка на това Георги Георгиев (Апелативен съд – Варна), който е издигнат от 60 съдии от Варна, говори за "езика на омразата" във ВСС. Той осъжда безпринципните кадрови и дисциплинарни решения, говори за "двойните стандарти" на кадровия орган, както и за усещането за задкулисие. Районният съдия от Варна Любомир Нинов е издигнат от 10 свои колеги. Това е вторият път, когато той се кандидатира за член на ВСС. Нинов предлага да се създаде регистър на контактите на членовете на ВСС с политически и икономически субекти, както и Етичен кодекс на членовете на ВСС. Нинов е реформаторски настроен и призовава ВСС да уважава предложените от магистратите кандидати за шефове на съдилища. Бургас е конформистки Кандидатите от Бургас са двама. Единият е Илияна Балтова (Бургаски апелативен съд), която е издигната от 13 съдии от същия съд. В нейната концепция няма критики към сегашните порядки във ВСС. Тя предлага създаване на специална комисия за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Другият кандидат е Боряна Димитрова, която е шеф на Окръжен съд-Бургас. Тя е подкрепена от 62-ма съдии от целия бургарски съдебен район. Положението с нейната концепция е подобно с това на Балтова. Съдия Димитрова е произвела следното изречение: "Имиджът е носител на репутацията и в контекста на провежданите към момента инициативи от съдебната власт, ще има своите положителни интерпретации, ако е открит и достъпен". Тя явно смята, че обществото трябва да бъде убедено, че ВСС си върши работата, дори и да не си я върши. Регионалното представителство е само в Пловдив Преди месец шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов се опита да разбере дали има организация по региони за обединяване на магистрати зад една кандидатура – т.нар. регионално представителство. В крайна сметка се оказва, че единствено Пловдивският апелативен район издига само една кандидатура. Това е Станислав Георгиев, зам.-председател на Пловдивския апелативен съд. Зад него застават 55 съдии от трите пловдивски съдилища. Ето какво казва Георгиев за сегашния ВСС: "Отричането на работата на колегите преди нас е деконструктивно, гарантира профанизиране на правосъдието и правна нестабилност. Работещите в органите на Съдебната власт и обществото едва ли приемат това за нормално". Въпреки това Станислав Георгиев има и някои реформаторски идеи. Той иска ВСС да реагира бързо на всеки опит за външна намеса в работата на съдиите. Настоява за въвеждане на ротационен принцип при подмяната на състава на ВСС (по подобие на Конституционния съд). Регионалното представителство почти се е случило и във великотърновския апелативен район. Там фаворитът за член на ВСС е шефът на местния апелативен съд Янко Янев, който е подкрепен от 98 съдии от целия район. Единственото е леко нарушено от Мирослав Йорданов (съдия в Русенския районен съд), който е подкрепен от 47 съдии от Русе, Тутракан и Бяла. Русе е част от района на Велико Търново. Янко Янев е на мнение, че сегашният ВСС е предприел някой "важни стъпки". Той обаче не харесва дисциплинарната практика на кадровиците и смята, че тя трябва да стане напълно публична. Според него трябва да се каже какво точно значи "уронване на престижа на съдебната власт". "Свободното тълкувание на това понятие дава възможност за провеждане на дисциплинарни производства срещу изрядни, но неудобни някому магистрати и обратно, да не се предприемат действия срещу други, които видимо злоупотребяват с положението си, но се ползват от "протекции", пише Янев. Той настоява за активна прозрачност при работата с медиите, въпреки наличието при тях на "някои твърде неприятни процеси, свързани с тяхната собственост и начин на употреба". Съдията критикува и сегашното противопоставяне във ВСС. Мирослав Йорданов от Русе е член на Българската съдийска асоциация. Той се обявява радикално за създаване на механизъм за пряко участие на магистратите в управлението на системата. Според него решението на Общото събрание на съдиите задължително трябва да се брои при гласуванията във ВСС. Той подкрепя всички изводи на доклада на Европейската комисия. Съдия Йорданов дава идея новият ВСС да отправи апел към Брюксел за отлагане на доклада до средата на 2018 г., за да може да се свърши някаква работата по реформата. Голяма активност в Кюстендил Съдиите от Кюстендил и околните градове са много активни на този вот. Кандидатите са трима. Съдията в окръжния съд Калин Баталски е издигнат от 27 съдии. Той говори за нормализиране на отношенията във ВСС, което би повишило доверието в съдебната власт. В същото време критикува кадровата и дисциплинарната практика на сегашния съвет. Интересен щрих е, че през 2015 г. Баталски и съпругата му купуват къща в Германия за 390 000 лв. Сумата е взета на кредит. Той има и апартамент в Перник. Шефът на окръжния съд в Кюстендил Мирослав Начев е издигнат с подписите на само шестима съдии. Той смята, че постигнатото от ВСС е "основа, която трябва да бъде развивана и доизграждана". Начев не харесва мониторинга на ЕК, защото не бил справедлив към България. Според него България не е "опашкар по правосъдие в ЕС". Най-критичен към статуквото е съдията от Брезник Роман Николов, който е подкрепен от 12 съдии. Той е за реформа на съдебната карта и подкрепя изцяло съдийското самоуправление. Ето каква е диагнозата на съдия Николов за проблемите на българската система: "През годините на прехода всички политици без изключение, непрекъснато и последователно се стремяха да наложат контрол на независимостта на съдебната власт в България. Този стремеж винаги става под формата на "реформиране" – на закони, на институции, на структури и т.н. Но всички тези "добри намерения" се осъществяват от правилно подбрани "подходящи кадри" на ключови ръководни позиции, или чрез финансов, институционален и всякакъв вид натиск върху инакомислещите, които се отклоняват от линията, зададена от силните на деня". В тези условия съдиите гласуват за своите шестима представители във ВСС, които лесно могат да бъдат потопени от 11-те на парламента, излъчени на квотен принцип със задкулисни договорки. Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове, като трима от тях са членове по право – главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Народното събрание ще излъчи 11 членове на ВСС - шестима в съдийската колегия на съвета и петима - в прокурорската. Останалите 11 членове на ВСС се избират пряко от магистратите на отделни общи събрания (шестима в съдийската и петима в прокурорската колегия). Прокурорите и следователите вече излъчиха своите петима членове за новия състав на съдебния съвет.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/reformi-ili-oshte-ot-sashtoto---sadiite-imat-izbor-news265405.html

Свързани новини: