Според БАБХ храни и напитки у нас са с различен състав от продаваните в Австрия и Германия

Хранителни стоки, произведени от европейски компании, се предлагат на българския пазар с различен състав и качество спрямо същите продукти в Западна Европа. Това са установили проверки, направени от Българската агенция за безопасност на храните за безалкохолни напитки, детски храни и сирена, съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов пред радио "Дарик". Български експерти са купили от супермаркети в Австрия и Германия храни на водещи компании, произведени в тези две страни, както и в Италия, Швейцария, Дания и други. Към момента е установено, че в безалкохолните напитки, произведени за българския пазар, захарта е заменена с изоглюкоза (сироп от царевица). Разминаване има и при детски храни. Сирената, предлагани в България, пък имат отклонения във вкуса - в продуктите за западния пазар вкусът на мляко е по-силно изразен, каза Порожанов. Физикохимичните изследвания ще продължат до края на месецюни. След това се очаква ресорните министри на България и други източноевропейски държави, установили същото разминаване, да сезират еврокомисаря за защита на потребителите за премахване на тази несправедливост. Цените на тези продукти са съпоставими в Западна и Източна Европа, каза Порожанов. Около 650 - 670 хил. тона храна годишно се изхвърля Между 650 и 670 хил. тона храни се изхвърлят годишно в България, сочат данните на земеделското министерство. Вече са готови списъците с храните, коитоще могат да бъдат дарявани в края на срока си на годност. Изготвени са и нормативни документи за това колко дни преди края на срока на годност това може да става. Целта е производители и търговци на хранителни стоки, както и заведения за хранене да могат да ги даряват на социално слаби без да плащат ДДС, обясни Порожанов. Няма опасност от повишаване цената на хляба Очаква се добра реколта от пшеница, но жътва 2017 няма да бъдерекордна като миналата година, каза още земеделският министър. Според него по-ниските добиви няма да се отразят на цената на хляба. "Цената на хляба или цената на пшеницата се влияят от международните пазари, респективно цената на хляба се калкулира и когато има промяна на цената тя се дължи не толкова на цената на пшеницата, на брашното, колкото в рамките на допълнителните разходи, свързани с ток, вода и други. В никакъв случай не може да се очаква повишаване на цената на основен продукт за българското население като хляба и хлебните изделия", каза Румен Порожанов.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/spored-babh-hrani-i-napitki-u-nas-sa-s-razlichen-sastav-ot-prodavanite-v-avstriya-i-germaniya-news265412.html

Свързани новини: