Средата на 2017 година е времето, когато руската клептокрация ще решава въпроса за власттта. Да, президентските избори са насрочени за 18 март 2018 г. Датата е избрана като краен знак за почит към угасващата кримнашистка еуфория. Но кога ли смяната на властта в Русия се е определяла на избори? Изборите винаги са били манипулация, оформяща постигнато по-рано решение, отразяващо съотношението на силите в управляващата върхушка.

Седянката на олигарсите от котилото на Елцин в Давос през зимата на 1996-а, срещата на Волошин¹ и Басаев² в Ница през 1999-а, нощта преди конгреса на „Единна Русия“ в резиденцията на Путин, при която айфоните бяха заключени – ето това са събитията, реално определящи личността на бъдещия владетел. Не можем да предскажем в детайли микрокинетиката на случващите се в момента процеси и техния изход. Но има някои термодинамични, ако щете, макрофактори от системата на руската власт, за които може да се говори с достатъчна сигурност.

Юрий Чайка - човекът, който се разправя с противниците на Путин

Бъдещият президент е като Комитет за национално спасение – управляващият „елит“, който държи монополите на финансовите, информационните и силовите ресурси, ще бъде наречен хунта. Лишеното от подобни ресурси гражданско общество днес не може решително да се намеси в играта на кремълските тронове. „Елитът“ е разделен на две неравни части, като по-голямата е близка до консенсус, който може да бъде илюстриран с фразата от култов съветски филм: „Фюрерът вече не може да изпълнява задълженията си като вожд на нацията“. Извън консенсуса остават членовете на групировката „Бункер“³ - кооперация „Езеро“⁴ и Золотов⁵ с верните (?) му части от Националната гвардия.

Маккейн: Путин е най-голямата заплаха за сигурността, по-голяма от "Даеш" (ВИДЕО)

Обемът на парите, които можеха да бъдат усвоени, рязко спадна, което неизбежно провокира недоволство у клептокрацията.

Възникна реална опасност за най-скъпото на руските управляващи – активите им на Запад и целия им начин на живот. Работата не опира само до активите, но и до образованието на децата, лечението, ваканциите, благополучието на съпругите и наложниците. Всичко това е поставено под въпрос от един човек, който със своите авантюристични изцепки прецака отношенията със Запада. И да бъдат възстановени докато Путин е жив политически, вече не е възможно.

В Париж Еманюел Макрон издевателства над президента на Русия, поставяйки го на място и показвайки му как западните лидери вече ще разговарят с Кремъл. Путин беше жалък и объркан от изненада. Беше видно, че той се предаде психически и физически, което само увеличи растящата тревога в обкръжението му.

Макрон към Путин: Удари ли Асад с химическо оръжие, незабавно ще отговорим

На 12 юни – Деня на Русия, се проведе всенародна антикорупционна акция, организирана от Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Във властта се борят две течения по отношение на Навални, фонда и протеста. Едното предполага заиграване с това движение и стремеж то да бъде укротено и използвано за интересите на властта. Втората линия се представлява от сили, ориентирани към жестокото смазване на всяка опозиция. Характерен в това отношение е указът на Путин за „оперативен контрол от командирите на окръзите на Националната гвардия на военните части на Въоръжените сили, други формирования и органи“.

Ако Путин си замине, групировката „Бункер“ ще загуби всичко. Те трябва бързо да обърнат ситуацията. Така се появи неочакваната „пряка връзка на Путин с народа“⁶ на 15 юни. Обикновено тази PR акция се провежда през пролетта. Сякаш този формат се беше изчерпал и го забравиха, пропуснаха го и нямаше да го има тази година. Но изведнъж го организираха на 15 юни, веднага след акцията от 12-и. „Бункер“ не можеше да позволи на Путин да претърпи още едно унижение – да се появи на 15 юни в пряката връзка с народа след повторния успех на демонстрацията в цяла Русия. Такъв успех в никакъв случай не биваше да бъде допуснат, трябваше да бъде потушена някаква мащабна провокация, а после той да демонстрира на града и света чрез пряката линия, че лидерът още мърда.

Частично този замисъл бе реализиран в Москва, където благодарение на административния натиск протестната акция бе смачкана.  Стотиците задържани и максималните административни арести за организаторите дадоха на „Бункер“ усещането за реванш за случилото се на 26 март. Лъжливо усещане.

Новите дългосрочни регионални и демографски фактори, така ярко проявили се на 26 март, не изчезнаха. Броят на протестиращите в 187 града на Русия бе по-висок, отколкото преди два месеца и половина, а техните лозунги бяха по-силни и по-конкретни. И както и преди, участваха много младежи.

На 15 юни напомпаният с полицейски ботокс и качен на правозащитни кокили добричък Путин успя още веднъж за няколко часа да се представи в своя любим жанр като тийнейджър от улицата с ниска социална отговорност. Но проблемите му не изчезнаха. Не случайно той така и не се реши да зарадва съгражданите си с поредния договор за продължаване на неговото управление. Защото няма мандат за това от управляващия „елит“. И малко самонадеяно се похвали на гостуващ американски режисьор⁷, че няма критични дни.

Путин пред Оливър Стоун: Не бих се изкъпал с гей

„Антипутинският консенсус“ набира сили. В историята често се случва, че след отстраняването на авторитарния вожд чрез дворцов преврат на първо време на власт идват откровени мерзавци, а в някои случаи – убийци и военни престъпници. Но в случай на успех такъв преврат ще се превърне в събитие, което рязко ще отслаби целия режим – хунтата няма да може да създаде мобилизиращ мит за новия спасител на родината – това отнема много време. След чистката на вожда у неговите бивши сподвижници винаги възниква нужда да легитимират собствената си власт като разкрият неговите престъпления. А тези разкрития неизбежно засягат и тях самите.

Сценарият „Хунта“ отваря определен прозорец от възможности и дава шанс на гражданското общество да поеме инициативата и да постави задача не за смяната (за кой ли път!) на лошия хан (цар, генсек, президент) с добър, а за ликвидиране на институцията ханство като такава. Което в края на краищата може да стане закъснялото със столетия освобождение от игото на ордите, превърнало се отдавна във вътрешен феномен за руския народ.

----

¹ Александър Волошин, ръководител на администрацията на руския президент между 1999 и 2003 г.

² Шамил Басаев, чеченски сепаратистки лидер, убит през 2006 г. в Ингушетия.

³ „Бункер“, Пионтковский смята, че около руския президент под това име съществува група, съостояща се от лично предани на Путин бизнесмени, негови приятели от детството, от Дрезден, от времето му в КГБ.

⁴ „Езеро“, кооперация, създадена през 1996 г. от Владимир Путин и група семейни акционери. След избора на Путин за президент, „Езеро“ става основен източник на кадри за администрацията и близкото му обкръжение.

⁵ Ген. Виктор Золотов, главнокомандващ на войските на Националната гвардия на Руската федерация.

⁶ Пряко тв предаване, в което Путин отговаря на въпроси на граждани.

⁷ Оливър Стоун.

----

* Авторът е политически експерт. Текстът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“, откъдето го препечатваме с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.