Освен, че е най-голямата планета в Слънчевата система, Юпитер се оказа и най-старата, установиха изследователи от САЩ и Германия, съобщи Engadget.

Учени от Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния и Мюнстерския университет откриха, че ядрото на газовата планета вече е било 20 пъти по-голямо от Земята само 1 милион години след формирането на Слънцето преди 4,6 млрд. години. Младите звезди по принцип изхвърлят голямо количество газ и прах при формирането си, което е и първоизточника за създаване на планетите. Но 1 милион години е много кратък срок в космическо време - Юпитер явно е абсорбирал материал много, много бързо.

Международният екип е датирал газовата планета след тестове за изотопи на молибден и волфрам в железни метеорити, паднали на земята. Учените открили, че метеоритите съдържат части от два различни вида материали. Единият е от друга звезда, различна от нашата, и не се е смесил с другия. Данните от волфрамовите изотопи пък сочат, че двете групи материали са били разделени за 2 до 3 милиона години. И в добавка - били са разделени в първите милион години от формирането на Слънчевата система.

Сондата "Юнона" влезе в орбита около Юпитер (ВИДЕО)

Това всичко звучи объркващо, но всъщност подсказва изключително интересна история за формацията на Юпитер. По всяка вероятност гиганската планета е създадена вследствие на среща между нашето Слънце и друга звезда, когато и двете тела са били млади и около тях е имало облаци от материя, въртящи се в диск от гравитационните им полета. В такива ситуации се случват две неща - или двете млади звезди се сливат, или за кратко време се "докосват" и обменят материал. 

Понякога на мястото на "докосване" се получава завихряне и се образува по-плътна топка, която после може да се превърне в ядрото на планета, която остава при едната звезда, след като се разминат.  Едно завихряне там, където се 'допират' дисковете, и се образува по-плътна топка. Разбира се, Юпитер може вече да е съществувал в този момент, и въпросният процес само да го е "дооформил".